Решение № 992 от 05.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Вълдобрева

Членове:

Мария Яначкова

Ралица Димитрова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000502990 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 263440 от 27 май 2021г., поправено с решение от 27 август 2021г., по гр. д. № 3934/2020г. (какъвто е верният номер на делото, посочен като 3939/2020г.) Софийски градски съд, I ГО, 10 състав е осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на Е. Г. К., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на В. Л. Н. – партньор във фактическо съжителство, при произшествие, осъществено на 14.05.2019 г., заедно със законната лихва от 12.10.2019г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв., частичен от 200 000 лв.; осъдил ответника да заплати на адв. К. С. Г. на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1 965 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ; осъдил ищцата да заплати на „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2 382,92 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ; осъдил „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да заплати по 1 сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2 000 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 300 лв., представляваща разноски.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД срещу решението по гр. д. № 3934/2020г. на СГС, ГО, 10 състав в неговата осъдителна част. С доводи, концентрирани върху нарушение на чл. 45, чл. 51, ал. 1, чл. 52, чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при концентрация на оплакванията върху недоказаност на твърдения деликт и на материалноправната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за вреди, иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това отхвърляне на иска, евентуално частичната му отмяна при намаляване на размера на търсеното обезщетение и определяне на значителен принос към вредоносния резултат – определен от „порядъка на 99 %“.

Насрещната страна Е. Г. К. е оспорила жалбата на ответника и сама е подала насрещна въззивна жалба. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на иска в пълния предявен размер.

ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е оспорило насрещната въззивна жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на делинквента – водач на автобус, нарушил нормата на чл. 20, ал.2 ЗДвП при управлението му, вследствие на което е причинил смъртта на лицето, с което ищцата е живяла на семейни начала около 18 години, за обезщетение за неимуществени вреди, установени от гласните доказателства, в размер на 50 000 лв. от загубата на близкия й човек.

Това обезщетение е определено след приспадане на приноса на пострадалия, управлявал велосипед, към вредоносния резултат от ½, извършил следните правонарушения – на чл. 20, ал. 1, чл. 50, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като не е упражнил достатъчно контрол на управляваното от него пътно превозно средство, навлязъл е рязко и неочаквано в кръстовището, без да пропусне движещия се по път с предимство автобус и е управлявал пътното превозно средство с концентрация на алкохол от над 1.7 промила.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в 2

ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалвана от ответника част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но за да предяви претенцията си пред съд увреденото лице е длъжно първо да я отправи към застрахователя, което в случая е сторено, като е последвал отказ на застрахователя да изплати обезщетение поради недоказаност на основанието и размера на претенцията (чл. 380 КЗ).

В разглеждания случай на етапа на въззивното производство са спорни всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответника като застраховал гражданската отговорност на твърдяния делинквент. Спорни са въпросите по легитимацията на ищцата, твърдяща, че е била във фактическо съпружеско съжителство с пострадалия, да претендира обезщетение за вреди от смъртта на В. Л. Н. и, спорно е, освен че тя е претърпяла вреди от това събитие, действал ли е противоправно, съответно виновно, застрахованият при ответника водач и съответно в резултат от това поведение ли е настъпила смъртта на посоченото лице. Спорен е и размерът на дължимото обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени 3 вреди и налице ли е принос на пострадалия към вредоносния резултат като основание за намаляване на дължимото обезщетение над определения от първоинстанционния съд принос.

От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Ч. и св. Ч., е установено по делото, че В. и Е. живеели заедно около 18 години (разпитът е проведен на 28.10.2020г.), нямали свои деца, а отглеждали дъщерята на Е., от която тя имала внучета; били “много добро“ семейство, много се уважавали и били неразделни, не се карали, живеели в с.Брестница първо при баща й, после си направили стаичка, ходили на работа и в София за по няколко месеца; след смъртта на В. Е. се връщала на село от София и посещавала гроба му, плачела, била тъжна.

От заключението на автотехническата експертиза е установено по делото, че на 14.05.2019 г. около 23:45 ч. на път I-4 (София - Варна) при км 5 в с.Брестница, обл. Ловеч в района на кръстовище между ул. „В. Левски“ е настъпило ПТП с участието на автобус „Сетра С328ДТ” с peг. No ********, управляван от Т. Т. и велосипед Rekord, управляван от В. Н.. Произшествието е настъпило по следния механизъм: Автобусът „Сетра” се е движел в посока София по ул. „В. Левски“ равномерно със скорост от порядъка на 65 км/час.

Велосипедът с велосипедиста се е движел по ул. „Осми март“ със скорост от порядъка на 10 км/час. Велосипедът е навлязъл в кръстовището и е извършил завой в посока „надясно”, при което е настъпил удар в предната дясна част на автобуса с велосипедиста от лявата му страна, като към момента на удара водачът на автобуса не е предприел действия за промяна на посоката на движение и за намаляване на скоростта на автобуса чрез екстрено спиране и отклонение встрани. Като причина за настъпилото ПТП вещото лице изтъква поведението на водача на велосипеда, навлязъл в коридора за движение на автобуса, движещ се по път с предимство. В конкретните условия произшествието е било непредотвратимо от страна на водача на автобуса - за да може да предотврати произшествието максималната скорост на движение на автобуса би следвало да бъде не по-висока от 28 км/ч, с която е могъл да спре преди мястото на удара. Водачът на велосипеда е имал обективна възможност да спре за време и път, значително по-малки от тези, необходими за предварително спиране на автобуса, тъй като спирачният му път, след като автобусът е бил звуково, зрително и фактически възприемаем, е по-малък от пътя, изминат от него до мястото на удара. Вещото лице е уточнило още в 4 съдебно заседание при изслушване на експертизата, че велосипедистът е изскочил внезапно на пътя (което е безспорно между страните, както и, че велосипедът е бил без светлоотразители) и водачът на автобуса не е могъл да започне спиране преди удара; доколкото произшествието е настъпило в тъмната част на деня, няма данни за улично осветление и автобусът е бил на къси светлини, осветената зона пред него е било на около 30-35 м в зависимост от фаровете и крушките, извън които водачът на автобуса няма видимост, но вещото лице е приело по-къс път на видимост в случая – от около 25 м, тъй като велосипедистът е изскочил внезапно и в тези 25 м е попаднал в осветената зона пред автобуса и в този момент, ако автобусът е бил управляван с около 28 км/ч, водачът му би могъл да предотврати удара с ефективно задействане на спирачната система; при зона на осветеност от 30 – 35 м дефинитивно скоростта, при която водачът може да реагира със спиране, е по-висока; опасната зона за спиране при скоростта от 65 км/ч е 79 м, а както се посочи, в момента на навлизане на велосипеда в коридора за движение на автобуса, той се е намирал на разстояние 25 м, поради което и велосипедистът е попаднал в опасната зона на автобуса.

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е установено още, че след произшествието, при което В. Н. е бил ударен от автобуса и впоследствие е починал, у него като пострадал от ПТП е установена концентрация на алкохол в кръвта от 1, 71 промила и 2.32 промила в урината – в рамките на средна степен на алкохолно опиване; в зависимост от индивидуалната поносимост към действието на алкохола, включително състоянието на организма, е налице загуба на критична преценка, повлияване на възприятието, леко намалена зрителна острота, понякога загуба на мускулна координация, изразени промени в съзнанието, нарушения в мисловната дейност, вниманието, забавени рефлекси, клинични изяви на алкохолното опиване, като алкохолът при остро алкохолно опиване принципно действа чрез интоксикация на централната нервна система.

В настоящото производство, с оглед спорните по делото факти, ищцата следва да докаже при условията на пълно доказване противоправно поведение на соченото за делинквент като причинило процесното ПТП лице, от което е настъпила смъртта на В. Н., както и вредите, за които търси 5 обезщетение като лице, фактически съжителствало с починалия, евентуално какъв е размерът на дължимото обезщетение да обезщети болките и страдания от смъртта на пострадалия (чл. 154, ал. 1 ГПК), а ответникът, релевирал възражение за съпричиняване, с което цели да намали отговорността си, следва да докаже също при условията на пълно доказване съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, надхвърлящо приетото от СГС, доколкото в насрещната си въззивна жалба, противно на посоченото в съдебно заседание пред САС, ищцата не е оспорила приетия принос към вредоносния резултат и е поискала само определяне на по-голямо обезщетение в приложение на чл. 52 ЗЗД без да релевира доводи по чл. 51, ал. 2 ЗЗД (чл. 154, ал. 1 ГПК).

При така приетото за установено по делото и по спорните въпроси във въззивното производство, съдът приема следното:

За да прецени извършил ли е застрахованият при ответника водач на автобус (застрахователното правоотношение не е спорно) нарушения на правилата за движение (каквато преценка вещото лице автоексперт не може да извършва) и дали има основание за ангажиране на отговорността на обезпечилия отговорността му ответник - застраховател, въззивният съд отчете, че в случая водачът на автобуса безспорно се е движил с превишена за населено място скорост (чл. 21, ал. 1 ЗДвП). Превишаването в случая на скоростта над пределно допустимата не е релевантното изследвано със заключението на АТЕ нарушение на правилата за движение, в причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като в конкретната пътна ситуация се налага извод, че и при управление с разрешената скорост удар е щял да настъпи.