Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 891 от 28.09.2023, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1582/2022
Вид
Решение № 891
Подписан
28.09.2023
В сила
20.10.2023
Състав
Чавдар Андреев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.31 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Кюстендил, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20221520101582 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.

М. А., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.“***“ №**** против В. З. А. и Т.

Й. А., двамата с адрес в гр.К., ул.“***“ №****, Д. В. З. и А. А. А., двамата с адрес в К., ул.“***“ №***.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД- за унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №59, т.3, лег.№3825, д.№459/2021г. на нотариус М. М., рег.№*** на НК /акт №38, т.18, д.№2545/2021г. на СВ гр.К./, сключен между ищеца и В. З. А., през време на брака му с втория ответник, по силата на който В. А. е продала на В.

А. следния недвижим имот:600/1329 ид.части от поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с.П. С., общ.К., одобрена със заповед №РД-18-356/07.02.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот-с.П. С., местност „***“, целия с площ от 1329 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползванедруг вид застрояване, предишен идентификатор №***, номер по предходен план-000456, при граници и съседи: ***, ***, ***, 57319.1, както и изцяло находяща се в имота сграда с 1 идентификатор №***, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи-1, предназначение-жилищна сграда-еднофамилна.

Предявен за разглеждане отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на гореописания имот.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е майка на първия ответник-В. З.

А., а Т. А. е негова съпруга, Д. З.-дъщеря на първите двама ответници, а А. А.нейн съпруг.

С НА №94, т.1, д.№148/1982г. на нотариус при КРС, ищецът била призната за собственик на дворно място от около 600 кв.м., със застроена в него жилищна сграда, състояща се от стоя, кухня, тераса и зимнично помещение, находящи се в с.П. С., махала „***“.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на НА №59, т.3, рег.№3825, д.№459/21г. на нотариус М. М., рег.№*** на НК, ищецът продала на В. А., през време на брака му с Т. А. описания по-горе недвижим имот.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на НА №78, т.2, рег.№1840, д.№253/22г. на нотариус с рег.№*** на нК първите двама ответници продали на Д. З. през време на брака й с А. А. описания погоре недвижим имот.

Твърди се, че към момента на сключване на първия договор, ищецът не е съзнавала свойството и значението на извършеното и последствията от него, поради което договора е унищожаем на основание чл.31, ал.1 ЗЗД.

Въведено е твърдение, че четиримата ответници ползват имота, поради което, след унищожаване на пълвия договор за покупко-продажба се претендира признаване на установено по отношение на тях, че не са собственици на този имот.

В срока по чл.131 ГПк е депозиран отговор от страна на ответниците, в който изцяло са оспорени предявените искове.

По делото са представени и приети като доказателства: НА №94, т.1, д.

№148/1982г., НА №59, т.3, рег.№3825, д.№459/21г. на нотариус с рег.№***, НА №78, т.2, рег.№1840, д.№253/22г. на нотариус рег.№***, удостоверение за наследници, акт за оттегляне на пълномощно., удостоверения за сключен 2 граждански брак, НА №162, т.1, рег.№2349, н.д.№116/2014г. на нотариус с рег.№***.В качеството на свидетели са разпитани: В. Г., А. Г., Л. М., С. К., Я.

Т..Като доказателство по делото е приета и съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от в.л.Р..

От описаните доказателства по делото се установи следната фактическа обстанвока:

Ищецът е майка на първия ответник-В. З. А., а Т. А. е негова съпруга, Д.

З.-дъщеря на първите двама ответници, а А. А.-нейн съпруг.

С НА №94, т.1, д.№148/1982г. на нотариус при КРС, ищецът била призната за собственик на дворно място от около 600 кв.м., със застроена в него жилищна сграда, състояща се от стоя, кухня, тераса и зимнично помещение, находящи се в с.П. С., махала „***“.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на НА №59, т.3, рег.№3825, д.№459/21г. на нотариус М. М., рег.№**** на НК, ищецът продала на В. А., през време на брака му с Т. А. описания по-горе недвижим имот.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на НА №78, т.2, рег.№1840, д.№253/22г. на нотариус с рег.№***на нК първите двама ответници продали на Д. З. през време на брака й с А. А. описания по-горе недвижим имот.

Установи се по делото, видно от показанията на всички свидетели, че ищецът е живяла заедно със съпруга си до неговота смърт-10.09.2020г. След неговата смърт живеела сама в апартамента на ул.“***“.Установи се, че първоначално грижите за нея били поети от дъщеря й-св.А. Г. и съпругът й св.И. Г..В последствие през периода 2021г.-2022г. от сина й В. А. и съпругата му Т. А..

По делото са изготвени съдебно-психиатрична експертиза от в.л.Р., в която е изведен извод, че към дата 29.11.2021г.ищецът не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от нея, както и да се грижи за собствените си интереси.

В заключението си вл. сочи, че в резултат на увреденото физическо състояние, с невъзможност сама да напуска апартамента си, съобусловено със симптоми на псхосиндром в рамките на деменция с възрастова генеза е 3 повлияло на правилната оценка и отразяване на действителностт и е ограничило възможностите на В. А. да взема решения за собствените сиинтереси.

Регистрираните по време на прегледа паметови нарушения /на фиксационната и репредукционната памет/ и гласовите данни за флуктуираща ориентация от 2020г. насам, параноидни нагласи и емоционална нестабилност-враждебност, гняв, променливи настроения и нагласи, както и задълбаваща се личностова промяна с когнитивен упадък, агностични разстройства, загуба на пластичност и гъвкавост на мисловните процеси, ригидност на мисленето, трудно превключване на темите, насоченост към близки/към моманта на прегледа враждебно насочена към съпруга на внучката си/ са обусловили извод на вещото лице, че състоянието й е било същото и към датата на сключване на договора.Вещото лице е посочила, че В.

А. е била с ограничена възможност правилно да се ориентира и в невъзможност да предвиди и прогнозира последствията от извършения от нея акт заради високата степен на зависимост от грижи и нуждата от помощ, както и персистриращи симптоми от атеросклеротичния регистър с личностови, когнитивни и паметови разстройства по органичен тип.

При така установената от съда фактическа обстановка за съда се налагат следните правни изводи:

Предявения иск по чл.31, ал.1 ЗЗД е основателен.Според чл.31 ЗЗДунищожаем е договора, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си.Ищеца е била формално дееспособна към момента на сключването на договора за покупко-продажба, защото към този момент не е била поставена под запрещение.Нейното волеизявление обаче е било опорочено, защото го е направила в състояние, при което не е могла да разбира и ръководи действията си.В следствие на описаните от вещото лице заболявания не е била в състояние да разбира свойството и значението на действията си, да ги ръководи и осъзнава последиците от тях, като експертизата е категорична, че в това състояние е била и към 29.11.2021г.

С оглед на изложеното, налице е хипотезата на чл.31, ал.1 ЗЗД-договора е сключен от формално дееспособно лице, като към момента на сключването му А. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си.При 4 това положение следва да се унищожи сключения договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в посочения по-горе нотариален акт.

При горните изводи относно унищожаване на първия договор за покупкопродажба, то основателен е и предявения отрицателен установителен иск.След унищожаване на договора, то първите двама ответници не са собственици на имота.По отношение на вторите двама ответници, придобила права от първите двама, то с отпадането правата на праводателите им отпадат и техните права.Унищожаването на договора за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД има обратно действие, като заличава с обратна сила както правните последици от него, така и самия факт на сключването му.

Това изрично следва от разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД, уреждаща последиците от нищожността и унищожаемостта на договорите, като наред с това в ППВС № 1/28.05.1979 година унищожаването на договора е посочено като основание за възникване на задължението за връщане на полученото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД . Затова придобитото от купувача по унищожения договор право на собственост върху вещта, която е предмет на този договор, отпада с обратна сила от момента на унищожаването като се счита, че той никога не го е притежавал и в този смисъл и не може да го прехвърли.В този смисъл, искът по чл.124, ал.1 ГПК е основателен и против последните двама ответници и следва да се уважи.

С оглед изхода на спора ответниците дължат на ищеца сторените по делото деловодни разноски в размер на 1563 лв., съобразно представения списък на разноски.

В производството по чл.129 ГПК, съдът е пропуснал да събере дължимата държавна такса, поради което следва събирането й с настоящия акт.С оглед изхода на спора държавната такса следва да се възложи на ответниците.В този смисъл същите дължат по сметка на Районен съд Кюстендил държавна такса в размер на 100 лв./50 лв. по иска по чл.31 ЗЗД и 50 лв. по иска по чл.124 ГПК/.

Водим от горното, съдът

5

РЕШИ:

Унищожава на основание чл.31, ал.1 ЗЗД, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №59, т.3, рег.№3825, д.№459/2021г. на нотариус М. М., рег.№*** на НК /акт №38, т.18, д.№2545/2021г. на СВ гр.Кюстендил/, сключен между В. М. А., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.“***“ №*** и В. З. А., през време на брака му с Т. Й. А. и двамата с адрес в гр.К., ул.“***“ №***, по силата на който В. А. е продала на В. А. следния недвижим имот: 600/1329 ид.части от поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с.П. С., общ.К., одобрена със заповед №РД-18356/07.02.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот-с.П. С., местност „***“, целия с площ от 1329 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-друг вид застрояване, предишен идентификатор №***, номер по предходен план-000456, при граници и съседи: ***, ***, ***, 57319.1, както и изцяло находяща се в имота сграда с идентификатор №***, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи-1, предназначение-жилищна сградаеднофамилна.

Признава за установено по отношение на В. М. А., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.“***“ №***, че В. З. А. и Т. Й. А., двамата с адрес в гр.К., ул.“***“ №***, Д. В. З. и А. А. А., двамата с адрес в К., ул.“***“ №*** не са собственици на недвижим имот, представляващ 600/1329 ид.части от поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с.П. С., общ.К., одобрена със заповед №РД-18-356/07.02.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот-с.П. С., местност „***“, целия с площ от 1329 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползванедруг вид застрояване, предишен идентификатор №***, номер по предходен план-000456, при граници и съседи: ***, ***, ***, 57319.1, както и изцяло находяща се в имота сграда с идентификатор №***, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи-1, предназначение-жилищна сграда-еднофамилна.

Осъжда В. З. А., с ЕГН ********** и Т. Й. А., с ЕГН ********** двамата с адрес в гр.К., ул.“***“ №***, Д. В. З., с ЕГН ********** и А. А. А., с ЕГН ********** двамата с адрес в К., ул.“***“ №*** да заплатят на В. М. А., с 6

ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.“***“ №*** сумата от 1563 лв лв., представляваща деловодни разноски по производството.

Осъжда В. З. А., с ЕГН ********** и Т. Й. А., с ЕГН ********** двамата с адрес в гр.К., ул.“***“ №***, Д. В. З., с ЕГН ********** и А. А. А., с ЕГН ********** двамата с адрес в К., ул.“***“ №*** да заплатят по сметка на РС Кюстендил държавна такса в размер на 100 лв.