Решение № 1250 от 31.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. Варна, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100502161 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.1 т.1 пр.1 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 19028/05.10.2023г. по рег. на ДСИ СИС при ВРС – Красимир Петков подадена от З. М. Д. чрез процесуален представител срещу Разпореждане на ДСИ от 12.09.2023г., с което е постановен отказ да бъде образувано изп. производство по представения изпълнителен лист на основание чл. 519 от ГПК.

В жалбата се твърди, че ДСИ неправомерно е отказал да образува изпл.производство против Областна управа – Варна, по представения от молителя изпълнителен лист, доколкото независимо, че бюджета на Областния Управител основно се формира от ежегодна бюджетна субсидия, част от него се формира и от собствени средства. Посочва банкови сметки по които се набират такива средства и твърди , че постъпващите по тях суми представляват несеквестируем доход. В заключение счита , че към неговия казус намира приложение нормата на чл. 520 ал.3 от ГПК , а не чл.519 от ГПК.

Претендира отмяна на обжалвания отказ и делото да се върне на СИС при РС –Варна за продължаване на действията по изпълнението.

На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ДСИ е приложил писмени мотиви към жалбата, като е изложил доводи за нейната неоснователност.

Приложил е копие от изпълнителното дело.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвани са действия на ДСИ изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител да образува изпълнително производство, обективирани в Разпореждане от 12.09.2023г.

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието 1 на ДСИ лице – взискател, поради което е допустима.

По основателността на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа и правна страна:

С молба вх.№ 16160 от 08.09.2023г. З. М. Д. е отправила искане до СИС при РС – Варна да бъде образувано изп.производство въз основа на изпълнителен лист № 8 от 10.01.2023 год. по влязло в сила решение по адм.д 2363/2022 г. ВАС 7 с., с който ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ Варна, е осъдена да заплати на З. М. Д., ЕГН ********** , гр. Варна, ул. „Барутен погреб"№ 4, бл. 4, вх. В, ет. 3, ап. 22 сума в размер на 510.00 лв. представляващи разноски за производството.

С Разпореждане от 12.09.2023 г. ДСИ е отказал да образува изп.дело, с мотив, че не се допускат изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, какъвто се явявал Областния управител.

Съгласно нормата а чл.519 ал.2 от ГПК паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел кредиторът подава искане за плащане към съответното учреждение, в което посочва номера на изпълнителния лист. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет.

При липса в закона на легална дефиниция на понятието „държавно учреждение“, същностните му белези се извеждат от съдебната и конституционната практика. Според възприетото становище определящо за държавните учреждения е ежегодното бюджетно финансиране, а особеността на реда по чл. 519 ГПК произтича от особеностите на държавните учреждения, които са юридически лица с двойствено положение: подчинени са на публичното право във връзка с осъществяването на възложените им държавни функции имат за основен предмет нестопанска дейност, която осъществяват в интерес на широк кръг лица, респективно в общонационален интерес, и се субсидират от държавния бюджет; подчинени са и на частното право като носители на субективни права и правни задължения.

В теорията и съдебната практика най-общо се приема, че държавното учреждение е организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. В много случаи като белег на понятието държавно учреждение се приема неговото финансиране изцяло от държавния бюджет, ежегодното бюджетно фанансиране, както и основните средства за издръжката му да са субсидии от бюджета.

Доколкото Областната управа отговаря на посочените по-горе белези , то изпълнението срещу нея се осъществява по реда на чл.219 от ГПК.

Предвид изложеното постановения от ДСИ отказ е законосъобразен , а подадената против него жалба неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

При този изпод на делото разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат.

По изложените съображения, Варненският окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ като

НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх.№

19028/05.10.2023г. по рег. на ДСИ СИС при ВРС – Красимир Петков подадена от З. М. Д., 2 чрез процесуален представител срещу Разпореждане на ДСИ от 12.09.2023г., с което е постановен отказ да бъде образувано изп. производство по представения изпълнителен лист на основание чл. 519 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Копие от същото да се изпрати на ДСИ СИС при ВРС – Красимир Петков.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3