Решение № 2908 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2908 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110139814 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. Е. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 17357/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 32,07лв. (16,40 евро) - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от 26.03.2025г. до изплащане на вземането, и 7,58 лева (3,88 евро) - мораторна лихва за периода 15.04.2022г.-19.03.2025г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане, за имот, находящ се в ***************************************, аб. № **********. Посочва, че е извършил услугата дялово разпределение, която ответникът не заплатил и изпаднал в забава.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Отрича ищецът да е изпълнил задълженията си за публикуване на ОУ и същите да са влезли в сила. Оспорва да е потребена енергия. Оспорва правилността на начисляването и разпределенянето на топлинната енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представена заповед от 2010г. на кмета на СО, р-н Люлин, съгласно която Ц. Е. Н. и членовете на нейното домакинство /трима на брой/ се настаняват в процесното общинско жилище. На 24.01.2011г. кметът на района е подписал декларация, с която дава съгласие за откриване на името на ответника на партида за имота. На 28.01.2011г.

1 ответникът е подал заявление – декларация до ищцовото дружество, с което е поискал откриване на партида за процесния имот на негово име, като същата е заведена във входящия регистър на дружеството. Видно от събраните писмени доказателства, партидата за имота е открита на името на ответника и в издадените индивидуални справки за потребена топлинна енергия фигурира именно той като получател/клиент/потребител.

При горните обстоятелства и съобразявайки разясненията, дадени в дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за имота. Налице са две съвпадащи насрещни волеизявления между страните, които създават облигационна връзка, по която ищецът е доставчик, а ответникът потребител/клиент на топлинна енергия и се явява материално легитимиран да отговоря за нейната стойност.

През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г., като същите са публикувани, както изисква законът, което освен че се установява по делото /л. 37/, е и служебно известен факт на съда.

Ето защо, възражението в обратна насока е неоснователно.

Общите условия към договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди обвързват страните, тъй като стават част от съдържанието на договора. Съгласно тях, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.

От събраните по делото писмени доказателства, че за процесния имот услугата дялово разпределение е извършвана от ищцовото дружество. Представен е констативен протокол от 2009г., съгласно който в сградата на **************************, съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение, но поради липса на договор на потребителите от ЕС със съответната лицензирана фирма, не се прилага, като протоколът е подписан от представители на дружеството и ЕС. Според чл. 61, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сградаетажна собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, когато: 1. не съществува техническа възможност за прилагане на системата за дялово разпределение, сградната инсталация за отопление е еднотръбна, проточна, лъчиста, конвекторна, смесенаидр.; 2. договорът с лицето по чл. 139бЗЕ е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и клиентите не са избрали друго лице; 3. лицето по чл. 139б ЗЕ е заличено от регистъра и клиентите не са избрали друго лице; 4. в сгради – етажна собственост, в които клиентите не са изпълнили задълженията си по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Няма данни етажните собственици да са избрали и сключили договор с лице от регистъра за осъществяване на дяловото разпределение, поради което същото се извършва от доставчика, както е сторено в случая. Установява се, че за отчетния период 01.05.2021г.30.04.2024г. ищцовото дружество е извършвало отчитането, като за водомера в процесния имот е отбелязано, че е „затапен“. Ищцовото дружество е издавало и изравнителните сметки. Ето защо, клиентите заплащат на продавача стойността на тази услуга. Нейният размер съгласно събраните доказателства /л. 36/ възлиза на сумата от 32,07лв. за периода 01.02.2022г.-30.04.2024г.

Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност, което се явява основателно само за м.февруари 2022г., предвид датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, откогато се счита предявен искът по чл. 422 ГПК и прекъсната давността. Размерът на вземането за този месец възлиза на 1,09лв.

С оглед изложеното, предявения иск за главното вземане се явява основателен до сумата от 30,98лв., а за разликата до пълния предявен размер от 32,07лв. подлежи на отхвърляне.

2

Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75,00лв., от които следва да му се присъдят 58,60лв. (29,96 евро).

За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75лв. за държавна такса, 250лв. депозит за особен представител и претендира юрк. възнаграждение, което съдът определя на 100лв. От общия размер на разноските, съразмерно на уважената част следва да му се присъдят 332,06лв. (169,78 евро).

Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал направата на разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Ястребец”

№23Б, срещу

Ц.

Е.

Н.,

ЕГН:

**********, с адрес:

**************************************, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 17357/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 30,98лв. (15,84 евро) - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2022г.-30.04.2024г. за имот, находящ се в ***************************************, аб. № **********, ведно със законната лихва от 26.03.2025г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер до пълния предявен от 32,07лв. (16,40 евро) и за м.02.2022г., както и изцяло иска за сумата от 7,58 лева (3,88 евро) - мораторна лихва за периода 15.04.2022г.-19.03.2025г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Е. Н., ЕГН: **********, с адрес:

**************************************, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, сумата от 58,60лв. (29,96 евро) – разноски в заповедното производство и сумата от 332,06лв. (169,78 евро) – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3