Решение № 1164 от 19.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000503403 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 9043/14.12.2016 г., постановено по гр. д. № 17542/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 5 състав, е обявен, на основание на чл.135 ЗЗД по отношение на В. Ц. Ц. за вземането му срещу Г. К. И. по договор за заем от 13.01.2009 г. за относително недействителен сключения между Г. К. И. и Й. Г.

И. договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 43/16.03.2009г., том І, рег.№ 486, нот. дело № 36/2009г. съставен от нотариус Н. Д., рег.№ *** на Нотариалната камара в частта за 1/2 ид. ч. от имот, представляващ: апартамент № 10, разположен на пети (четвърти жилищен) етаж в жилищна сграда на блок А, ул. „***”, район „Триадица”, гр. София, със застроена площ на апартамента от 129, 84 кв. м., състоящ се от кухня, дневна-столова, три спални, баня, тоалетна, мокро помещение, четири тераси, при съседи: двор, коридор, ап. № 11, отгоре - мансардно ателие №12, отдолу -ап7 и ап.8, заедно с прилежащото му избено помещение – мазе №1, с квадратура от 5, 08кв. м. при съседи на това помещение: мазе №2, от две страни - коридор и сграда на подземни гаражи, заедно с припадащите се апартамента 12, 39 % ид. ч. от общите части на жилищна сграда на блок А и от правото на строеж върху терена, върху който същата е изградена, представляващо дворно място с площ от 990 кв. м., съставляващо УПИ Х-265, кв. 107 по плана на София, местност „Красно село-Стрелбище“, при съседи на мястото: улица „***“ и УПИ ІІ-18, V-17, VІ-16, ІХ-13, поземлен имот с пл.№ 14 и УПИ І, отреден за „Детски комбинат“. Ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца, на 1 основание на чл.78, ал.1 ГПК сумата от общо 3 544, 89 лв., представляваща разноски по делото в общ размер, като е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на сумата от 75, 90 лв., представляваща такса за вписване на исковата молба. Й. Г. И. е осъдена да заплати на В. Ц. Ц., на основание на чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2 720 лв., представляващи разноски по делото за възнаграждение за особен представител.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от Й. Г. И.. Излага съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно й е назначен особен представител, което води до недопустимост на обжалвания съдебен акт. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че с процесния договор за дарение от нейните родители се засягат договорните отношения между Г. К. И. и ищеца. Договорът между тях е с падеж 01.01.2011 г., поради което вземането на ищеца не е ликвидно. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Постъпила е жалба и от ответника Г. К. И.. Излага съображения, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Решаващият съд не е зачел правото му на защита чрез избора му на защитник по делото – адв. П. Т. Б., като по този начин е нарушил принципа на равенство на страните в производството. Допуснато е нарушение и на принципа на служебното начало, съгласно който съдът следва да изясни всеобхватно и всестранно всички обстоятелства по делото, довели до спирането му и неговото възобновяване. Твърди, че след възобновяване на делото не е бил редовно призован и уведомен за датата на насроченото открито съдебно заседание. По този начин е бил лишен от защита по делото.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на СГС за разглеждане от друг състав.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивните жалби от ищеца В. Ц. Ц.. С молба от 29.10.2024 г. оспорва въззивните жалби. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че са налице всички предпоставки на чл.135, ал.1 ЗЗД, поради което предявеният иск е основателен. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение.

Претендира сторените по делото разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат.

ОС-Русе е сезиран с иск, предявен от В. Ц. Ц. срещу Г. К. И. и Й. Г.

И., с правно основание чл.135 ЗЗД – за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 43/16.03.2009г., том І, рег. № 486, нот. дело № 36/2009 г., съставен от нотариус Н. Д., рег.№ *** в регистъра на Нотариалната камара в частта за 1/2 ид. ч. от имот, представляващ: апартамент № 10, разположен на пети (четвърти жилищен) етаж в жилищна сграда на блок А, ул. „***”, район „Триадица”, гр. София, със застроена площ на апартамента от 129, 84 кв. м., състоящ се от кухня, дневна-столова, три спални, баня, тоалетна, мокро помещение, четири тераси, при съседи: двор, коридор, ап. № 11, отгоре мансардно ателие №12, отдолу -ап7 и ап.8, заедно с прилежащото му избено помещение – мазе №1, с квадратура от 5, 08кв. м. при съседи на това помещение: мазе №2, от две страни - коридор и сграда на подземни гаражи, заедно с припадащите се апартамента 12, 39 % ид. ч. от общите части на 2 жилищна сграда на блок А и от правото на строеж върху терена, върху който същата е изградена, представляващо дворно място с площ от 990 кв. м., съставляващо УПИ Х-265, кв. 107 по плана на София, местност „Красно селоСтрелбище“, при съседи на мястото: улица „***“ и УПИ ІІ-18, V-17, VІ-16, ІХ13, поземлен имот с пл.№ 14 и УПИ І, отреден за „Детски комбинат“. Твърди, че на 13.01.2009 г. в гр. Трявна е сключил договор с нотариална заверка на подписите, по силата на който предоставил на Г. К. И. заем в размер на 30 000 евро. Тъй като не е върнал сумата в уговорения срок, е подал заявление пред РС - гр. Трявна, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК против Г. К. И. за сумата от 58 674, 90 лв., ведно със законната лихва от 18.01.2011 г. до окончателното изплащане, 4 017, 30 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2009 г. – 17.01.2011 г. и 3 753, 85 лв. – разноски по делото. Във връзка с подадено възражение от длъжника е предявен иск за установяване съществуване на вземането му. с решение № 3/13.01.2012 г., постановено по гр. д. № 59/2011 г. по описа на ОС - Гарбово е отхвърлен предявеният иск за претендираната главница, тъй като същата е погасена от ответника, като е установено съществуването на вземане в размер на 3 851, 35 лв. – л4хва за забава за периода 01.07.2009 г. – 17.01.2011 г. С решение № 321, постановено по в. гр.д.

№ 220/2012 г. по описа на АС – Велико Търново е признато за установено по отношение на Г. К. И., че съществува вземане в негова полза за сумата от 57 674, 90 лв., представляваща неиздължен заем, ведно със законната лихва от 18.11.2011 г. до окончателното изплащане, като в негова полза са присъдени разноски в размер на 15 043 лв. Решението е влязло в сила, като необжалвано.

С влязло в сила определение, постановено по гр. д. № 59/2011 г. Г. К. И. е осъден да му заплати сумата от 262, 52 лв., за събирането на която е образувано изп. д. № 689/2012 г. по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** с район на действие ОС-гр. Русе. Със сключване на договора за дарение от 16.03.2009 г. длъжникът Г. К. И. е увредил интереса на ищеца – негов кредитор, тъй като с това правно действие е намалил общия размер на имуществото, което притежава и което служи като обезпечение на изпълнението на паричното му зъдлажение Същевременно останалото му имущество е недостатъчно, за да удовлетвори вземането си. Тъй като оспорената сделка е безвъзмездна и на основание чл.135, ал.2 ЗЗД знанието за увреждащото действие на ответницата – дъщеря на длъжника, се предполага до доказване на противното. Моли съда да прогласи спрямо него за относително недействителна оспорената сделка.

Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба от ответника Г. К. И., оспорва предявения иск. Счита, че същият е преждевременно предявен. Твърди, че решението на АС-Велико Търново е обжалвано, след възстановяване на срока за това. Към датата на сключване на оспорената сделка задължението му не е било изискуемо и ликвидно, тъй като падежът е настъпил на 13.01.2011 г. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Направен е отвод за местна неподсъдност.

С определение № 495/28.05.2013 г., постановено по гр. д. № 126/2013 г. по описа на Русенски окръжен съд производството по делото е прекратено и делото е изпратено на СГС по подсъдност.

С определение № 333/12.11.2013 г., постановено по в. ч. гр. д. № 444/2013 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, ГО, е потвърдено 3 горепосоченото определение.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата Й. Г. И., с който я оспорва. Счита, че искът е предявен преждевременно, тъй като не е влязло в сила решението на АС-Велико Търново. Наред с това предявеният иск е и неоснователен. Дареният недвижим имот съставлява съпружеска имуществена общност. Към момента на сключване на договора за дарение задължението на другия ответник не е било изискуемо и ликвидно. Счита, че ищецът не би могъл да реализира вземането си с продажба дела на първия ответник от процесния имот, тъй като гражданският му брак със С. Х. И. не е прекратен. Ищецът би могъл да удовлетвори вземанията си от друг недвижим имот, собственост на първия ответник. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

По делото е постъпила молба от ответницата Й. Г. И., чрез адв. П. Т.

Б. от ГАК, с приложено към нея пълномощно за осъществяване на процесуално представителство на страната до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В молбата е посочен адрес и телефон на процесуалния представител на страната.

Ответницата Й. Г. И. не е била призована чрез процесуалния си представител адв. П. Т. Б. в производството пред СГС, като на същата е назначен процесуален представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв. М. Е. Й..

На страната е изпратен препис от исковата молба и приложенията към нея чрез назначения й адвокат. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който я оспорва. Счита, че към датата на сключване на договора за дарения ищецът не е имал качеството на кредитор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

На 13.01.2009 г. между В. Ц. Ц. – заемодател и Г. К. И. – заемател, е сключен договор за заем с нотариална заверка на подписите, съгласно който заемодателят предоставя в заем на заемателя сумата от 30 000 евро срещу задължението на последния да върне сумата в срок до 31.12.2010 г. по следния начин: на всеки 6 месеца по 6 000 евро, считано от м.07.2009 г., като последните две вноски следва да се внесат до 31.12.2010 г. в договора е посочено, че заемодателят предоставя на заемателя сумата от 30 000 евро в деня на подписване на договора.

Видно от представения нотариален акт № 43/16.03.2009 г. № 43/16.03.2009г., том І, рег. № 486, нот. дело № 36/2009 г., съставен от нотариус Н. Д., рег.№ *** в регистъра на Нотариалната камара, Г. К. И. и С. Х. И. са дарили на своята дъщеря Й. Г. И. придобития от тях по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност апартамент № 10, разположен на пети (четвърти жилищен ) етаж в жилищна сграда на блок А, ул. „***”, район „Триадица”, гр. София, със застроена площ на апартамента от 129, 84 кв. м., състоящ се от кухня, дневна-столова, три спални, баня, тоалетна, мокро помещение, четири тераси, описан по – горе

С решение № 3/13.01.2012 г., постановено по гр. д. № 59/2011 г. по описа на Габровски окръжен съд е отхвърлен предявеният от В. Ц. Ц. против Г. К. И. иск по чл.422 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение № 4/19.01.2011 г., издадена въз основа на документ по ч. гр. д. № 7/2011 г. на ТРС – договор за заем за послужване от 13.01.2009 г. с 4 нотариална заверка на подписите, като вземането е за сумата от 58 674, 90 лв., със законната лихва от 18.01.2011 г. до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан. Признато е за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца по горепосочената заповед за изпълнение за сумата от 3 851, 35 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.07.2009 г. – 17.01.2011 г. , като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 4 017, 30 лв.