Решение № 538 от 21.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. ВЕ.ко Търново, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20244100100175 по описа за 2024 година

Субективно и обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.

Ищците Н. Н. Т.oва и С. М. Х. (двете - чрез адв.Е. С. Д. от ВТАК) твърдят в исковите си молби, че на 10.11.2021г., около 11h00min., на третокласен път Ш-502, км.26+ 614, между с.Горна Липница и с.Патреш, при управление със скорост около 76.7km/h, в посока от изток на запад, на лek автомобил „Пежо 206” с ДК№ВТ0562ВС, собственост на Виолета Й.а М.а, М. Й. М. нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП(на пътно платно с двупосочно движение, на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен чрез изпреварване или заобикаляне), чл.8, ал.1 от ЗДвП(водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго), чл.20 ал.1 от ЗДвП(водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват) и след преодоляването на крива, десен за автомобила завой, вследствие на неправилното боравене с органите за управление на автомобила, намалил радиуса на завоя, като движението на лekия автомобил „Пежо 206” продължило с оставяне на следи от странично протриване. В процеса на такова движение, автомобилът се насочил към югозапад, напуснал северната пътна лента и навлязъл върху противоположната, южната пътна лента. По същото време, върху полагащата му се южна пътна лента на същия път, се движел, от запад към изток, със скорост около 40.1кm/h лek автомобил „Форд Фиеста” с ДК№ВТ9209ВН, собственост на Юлия И.а П.а, управляван от Г Й П.. Вследствие пресичането на траекториите на движение на двата леки автомобила, настъпил кос удар(с предната лява част на лek автомобил „Форд Фиеста” и дясната странична част на лek автомобил „Пежо 206”.

1

В резултат на ПТП, по непредпазливост, М. причинил средна телесна повреда на Н. Н. Т., която пътувала на задна лява седалка в лekия автомобил „Форд Фиеста”, изразяваща се в закрито счупване на долната челюст- престъпление по чл.343 ал.1 б.„б”, пр.II ввр. чл.342 ал.1 от НК ввр. чл.16 ал.1 т.1, чл.8 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП. С Решение№33/09.05.2023г. по АНД№70/2023г. на РС- Павликени, на М. Й. М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. На пострадалата Т. били причинени още увреди: в лявата лицева половина, в зоната на лявата буза тежък оток с размери 10.0/6.5см, със силна палпаторна болезненост; в областта на брадичката, по предно- долната и повърхност - кръвонасядане с моравосин цвят с размери 5.0/3.0см., с оток на меките тъкани; палпаторна болка в средната трета на лявата мишница, по предно- задната и повърхност. Кръвонасяданията с оток по лицето причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около 1 месец. Счупването на долната челюст причинило трайно затруднение в дъвченето и говора на Т., със срок на лечение и възстановяване около 3 месеца. След произшествието, Н. Н. Т. била насочена за домашно лечение.

Твърди се, че около 3 месеца се възстановявала в дома си, като през този период почти не можела да говори и се хранела само със сламка, като приемала единствено течни храни. Изпитвала силна болка в областта на фрактурата, заради която, в първите седмици след катастрофата, не можела да спи. Не била в състояние да ходи на работа и да реализира доходи, за да изхранва себе си и децата си, като самотна майка и по време на възстановяването си и разчитала на помощта на близките си.

Наложило се да вземе заем, за да можело да посрещне нуждите на семейството си по време на възстановителния период. Освен това, шокът от преживения инцидент, провокирал безсъние, тревожност, раздразнителност и страх да пътува с автомобил, който не можел да преодолее и до настоящия момент. В резултат на ПТП, по непредпазливост, М. причинил средна телесна повреда на С. М. Х., която пътувала на задна дясна седалка в лekия автомобил „Форд Фиеста”, изразяваща се в птоза на горния клепача на лявото око и парализа на 3-ти нерв, което довело до обезобразяване на лицето. На пострадалата Х. били причинени още увреди: в областта на клепачите на лявото око кръвонасядания с моравовиолетов цвят с оток на същите, довЕ. до пълното затваряне на очната цепка; в средната трета на двете подбедрици, по предната повърхност - кръвонасядане с моравосин цвят, с размери от по 10.0/6.6 см. с оток на меките тъкани, палпаторно болезнени; болки в областта на дясната раменна става, лявата мишница, по гърба и седалищната зона. След произшествието, С.

М. Х. била насочена за домашно лечение. Около 1 месец се възстановявала от причинените и увреждания, като изпитвала физически дискомфорт и болки в цялото тяло. След този период, болките и страданията от останалите увреждания отшумЕ., но увреждането на окото, не само не се възстановило, а се установило, че е налице, както външно изменение, така и значително намаляване на зрението на лявото око. Непосредствено след инцидента, по отношение увреждането на лявото око, медицинските специалисти дали предписание на Х., да изчака спадане на отока, след което да посети очен лекар. Около един месец след катастрофата, съобразно медицинските предписания, а и поради обстоятелството, че дори и след спадането на отока, клепачът на лявото око не възстановил обичайното си състояние, зрението й силно намаляло и изпитвала често главоболие в лявата челно- слепоочна област и виене на свят, Х. отишла на преглед при офталмолог. При прегледа, специалистът по очни болести установил, че лявото око на С. Х. се е отклонило навън и е намаляло зрението и. Горният клепач на същото спаднал и допълнително затруднявал виждането. Последвали множество прегледи и лечение, а диагнозата била: „намалено зрение на едното око”, с придружаващи заболявалия и усложнения „птоза на клепача” и „парализа на трети нерв”. Към настоящия момент, състоянието на Х. не се било променило съществено.

2

Освен, че зрението на лявото и око е драстично намаляло, спадането на клепача, освен, че затруднява виждането, променя значително външния и вид, като я загрозява и освен физическия, й причинява и психологически дискомфорт. Х. се притеснява да общува с хора, опитва се да прикрива окото си, не може да свикне с променения външен вид на лицето си. Продължавали и спорадичните прояви на главоболие и световъртеж. След катастрофата Х. се чувствала силно уплашена. Шокът от инцидента се проявява и до настоящия момент, под формата на страх да пътува с автомобил.

Счита, че извършеното от М. Й. М. нарушение се явявало непозволено увреждане/дЕ.кт/ по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Вследствие на произшествието и причинените средна телесна повреда и останалите травматични увреждания, М. причинил неимуществени вреди на Н. Н. Т. и на С. М. Х., за които пострадалите справедливо, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, следвало да бъдат овъзмездени с обезщетение в размер на 40000.00лв. за Н. Н. Т. и 30000.00лв. за С. М. Х.. Изключителна вина за настъпилия вредоносен резултат имал М. Й. М., управлявал лekия автомобил „Пежо 206” с ДК№ВТ0562ВС, собственост на В Й.а М.а, при управлението на който е допуснал гореописаните нарушения на ЗДвП и виновно е причинил средна телесна повреда и останалите травматични увреждания на Н. Н. Т. и на С. М. Х.. Този автомобил бил застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с валидна полица№BG/23/121003176805, като застрахователният договор е с действие и срок на покритие по време на извършване на деянието. Съобразно чл.380 ал.1 от КЗ пред застрахователя ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД била предявена писмена застрахователна пратенция, получена от застрахователя на 11.07.2023г. В срока по чл.496 ал.1 от КЗ не било постигнато със застрахователното дружество споразумение. Предявени са субективно и обективно съединени искове против ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД с EИК:121265177, седалище и адрес на управление: гр.София - район „Възраждане” ж.к.„Възраждане” ул.„Света София“№7 ет.V, представлявано от Изп.директор Александър П.Личев и Изп.директор Румен К.Димитров - заедно, по предявени обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.1 от КЗ и чл.429 ал.2 от КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД, за: сумата 40000.00лв., представляваща обезщетение за претърпените от Н. Н. Т.oва неимуществени вреда при ПТП, реализирано на 10.11.2021г. на третокласен път III-502 между с.Долна Липница и с.Патреш от М. Й. М. - виновен водач на лek автомобил „Пежо 206” с ДК№ВТ0562ВС, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.07.2023г. до окончателното и изплащане; сумата 30000.00лв., представляваща обезщетение за претърпените от С. М. Х. неимуществени вреда при ПТП, реализирано на 10.11.2021г. на третокласен път III-502 между с.Долна Липница и с.Патреш от М.

Й. М. - виновен водач на лek автомобил „Пежо 206” с ДК№ВТ0562ВС, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗАД„ОЗКЗастраховане“АД, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.07.2023г. до окончателното и изплащане. Претендира се от процесуалния представител на ищците присъждане на адв.възнаграждение, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА.

Ответникът ЗАД„ОЗК–Застраховане“АД(чрез адв.Т. Ив.Т. от САК, адв.Д.А. от САК и адв.Румен Г.Ангелов от САК) оспорва предявените искове. Оспорва твърденията за вина на водача М. М. за причиняване на вредоносния резултат, в т.ч. оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Представеният констативен протокол за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила за настъпване на ПТП. Без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45 ал.2 от ЗЗД.

3

Твърди, че събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК за водача М. М., като за него не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Възразява срещу твърденията на ищците, че М. М. навлязъл с автомобила в насрещното пътно платно. Счита, че М. М. управлявал автомобила си, съобразявайки поведението си с останалите участници в движението и спазвайки правилата в ЗДвП. Твърди, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от С. Х. и Н. Т. в много висока степен, като при разпита им досъдебното производство и двете заявили, че ,,… отзад тримата нямахме обезопасителни колани...“, което обяснявало и причината за получените от тях наранявания вследствие на процесното ПТП. Така, С. Х. и Н. Х. нарушили правилата на ЗДвП – пътували са без поставен колан, поради което телата им свободно са се движили из купето на процесното МПС, удряли са е в твърди повърхности, в резултат на което са възникнали твърдените наранявания. С поведението си ищците се изложили на изключително висок риск. Предпазните колани имали за цел да намалят риска за водача и пътниците на предните и задните седалки в зависимост от вида на катастрофата от два до пет пъти. В случай, че ищците били спазили законовото си задължения по смисъла на ЗДвП за правилно поставен предпазен колан, то телесните увреждания въобще не биха настъпили или ако бяха настъпили, то те не биха били с такъв интензитет. Оспорва исковете и по размер, като счита за неоснователно завишени.

Ищците нямало как да докажат да са търпЕ. неимуществени вреди, които да обосновават предявените размери на обезщетение, като към настоящия момент не били налице данни, които да свидетелстват за наличие на усложнения в оздравителния им процес. Н. Т. заявила в досъдебното производство „…В болницата ни прегледаха и ни пуснаха да си ходим…“, което обяснявало и липсата на нужда от медицински помощ за получените вследствие на ПТП наранявания. Оспорва обстоятелството, че описаните в исковете молби травми на ищците са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. След извършените медицински прегледи било установено, че за получените травми не било необходимо медицинско наблюдение и помощ и пострадалите лица могат да се приберат спокойно вкъщи, тъй като причинените охлузвания, ще зараснат сами.