Определение № 1383 от 02.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1383 гр. Стара Загора, 02.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

В.а К. Мишова като разгледа докладваното от В.а К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20225500500743 по описа за 2022 година

Производството е по чл.435 ГПК и е образувано по частна жалба от В.

К. Т. срещу действията на ЧСИ Д.Д. по изп.д. № 241/2019 г. във връзка с наложена възбрана върху имот. Искането е съдът да отмени отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложената възбрана върху закупения от нея недвижим имот. Като основание е посочено, че към момента на налагане на възбраната длъжникът С. М. не е бил собственик на продадената ¼ ид.ч. от имота поради направен от него отказ от наследството на починалия му баща П. М..

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпил отговор от взискателя и от длъжника.

По делото са приложени мотиви на частния съдебен изпълнител по обжалваните действия, както и копие от изп.д. № 20198670400241 по описа на ЧСИ Д.С.Д..

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на взискателя, намери за установено следното:

Частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, без делото да бъде насрочвано в о.с.з., на две самостоятелни основания:

Изп.д. № 20198670400241 е образувано по молба от В. И. К. и приложен изпълнителни листове, издадени по в.гр.д. № 549/2012 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и по ч.гр.д. № 3190/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък, по които длъжникът С. П. М. е осъден да заплати на взискателя В. И. К. суми за разноски и по издадена заповед за изпълнение.

Върху недвижимия имот, представляващ ¼ ид.ч. от апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. К., ***, заедно с прилежащото избено и таванско помещение и съответните ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата, е наложена възбрана от 04.12.2019 г.

1

На длъжника С. П. М. е изпратена покана за доброволно изпълнение от 12.12.2019 г. Със заявление от 08.01.2020 г. той уведомява съдебния изпълнител, че се е отказал от наследството на своя баща. Представя удостоверение от 03.01.2020 г., издадено по ч.гр.д. № 4/2020 г. по описа на Районен съд Казанлък.

Жалбоподателката В. К. Т. е закупила на 27.09.2022 г. от С. П. М. и Д.С.

М. описания по-горе апартамент, за което е съставен н.а. за покупкопродажба на недвижим имот № 92, т.ІV, рег. № 4216, дело № 585/2022 г. по описа на нотариус М.П. с № 445 по регистъра на НК. С молба от 05.10.2022 г.

В. К. Т. е поискала наложената възбрана върху закупения от нея имот за бъде заличена, като е аргументирала тази своя молба с твърдението, че продавачът С. П. М. се е отказал от наследството на баща си. С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да заличи възбраната.

С чл. 435 ГПК законодателят е регламентирал правото на защита срещу незаконосъобразните действия на съдебните изпълнители чрез обжалването им. В посочената разпоредба се въвежда изричен списък на действията и отказите, които могат да бъдат обжалвани от страните. В настоящия случай жалбоподателката е трето лице. Съгласно чл. 435, ал. 4, изр. първо ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само, когато то (действието) е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице В настоящия случай по делото няма данни имотът да е бил владян от жалбоподателката към деня на възбраната – 04.12.2019 г., а и е установено, че тя го е закупила почти три години по-късно, т. е. към деня на възбраната имотът не е бил във владение на жалбоподателката. С оглед на гореизложеното в случая не са налице предпоставките предвидени в чл. 435, ал. 4 ГПК, поради което жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Неоснователно е възражението й относно това, че към деня на възбраната имотът не е бил собствен на продавача С. П. М., тъй като отказът от наследство има ретроактивно действие. Жалбоподателката смесва двете хипотези, предвидени в нормата на чл.435, ал.4 ГПК. Първата, както бе посочено по-горе, предвижда възможност за обжалване от третото лице, ако са налице предвидената предпоставка – то да е било във владение на имота към момента на налагане на възбраната. Преценката е по допустимостта на жалбата. Само ако жалбата е допустима, т.е. ако третото лице е било във владение на имота, жалбата се разглежда по същество и се уважава или не в зависимост от това дали вещта е била собствена на длъжника при налагане на възбраната. С други думи изложените от жалбоподателката възражения се отнасят именно до тази втора хипотеза.

Разглеждането й обаче е предпоставено от допустимостта на жалбата.

От друга страна, в ТР №2/2013 г., т.1 на ОСТГК на ВКС е прието, че запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване.

С оглед на изложените съображения съдът приема, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

2

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. К. Т. – трето лице по изп.д. № 20198670400241 срещу отказа на ЧСИ Д.Д. да вдигне възбраната върху недвижимия имот, представляващ ¼ ид.ч. от апартамент с идентификатор *** , находящ се в гр. К., ***, заедно с прилежащото избено и таванско помещение и съответните ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 743/2022 г. по описа на ОС – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено пред АС- Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3