Решение № 266289 от 28.10.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 28.10.2021 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №11974 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №162289 от 28.07.2020г., постановено по гр.дело №55762/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, е осъден И.към В.С.С.да заплати на К.В.К. на основание 49 от ЗЗД сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен превод на работната заплата на ищеца за м.07.2019г. по изп.д. №20199240400662 и изп.д. №20199240400663 на ЧСИ Г..К., peг.№924 при КЧСИ, ведно със законната лихва от 01.10.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата от 18.61 лв., представляваща лихва за забава за периода 26.07.2019г. до 30.09.2019г., като са отхвърлени претенциите за имуществени вреди и лихва за забава върху претендираното обезщетение за имуществени вреди като неоснователни. С решението е осъден И.към В.С.С.да заплати на К.В.К. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 241.89 лв., представляваща разноски по делото. С решението е осъден К.В.К. да заплати на И.към В.С.С.на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 58.34 лв., представляваща разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - И.към В. С.С., чрез юрисконсулт Б.В., с която се обжалва решение №162289 от

28.07.2020г., постановено по гр.дело №55762/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск правно основание чл.49 от ЗЗД като е осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен превод на работна заплата за м.07.2019г. по изп.д. №20199240400662 и изп.д. №20199240400663 на ЧСИ Г..К., peг.№924 при

КЧСИ, ведно със законната лихва от 01.10.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата от 18.61 лв., представляваща лихва за забава за периода 26.07.2019г. до 30.09.2019г., както и в частта, в която са присъдени в полза на ищеца разноски, изчислени съобразно уважената част на предявения иск. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в хода на съдебното производство не са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.49 от ЗЗД, даваща основание за ангажиране на гаранционно-обезпечитената отговорност на ответника.

Поддържа се, че в случая не се установява по делото осъществено противоправно поведение от служители на ответника, а напротив – от анализа на събраните доказателства се установява, че са изпълнили добросъвестно служебните си задължения, тъй като след получаване на запорни съобщения по изп.д. №20199240400662 и изп.д. №20199240400663 на ЧСИ Г..К., peг.№924 при КЧСИ, с които е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, са направени съответни изчисления относно размера на задълженията на ищеца за издръжка за м.06. и м.07.2019г. по отношение на взискателите при съобразяване с правилото на чл.446, ал.3 от ГПК и тъй като е установено, че следва да се преведе сумата от 2376.19 лв. /дължима по наложени запори за м.06.2019г./ и сумата от 1965.05 лв. /дължима по наложени запори за м.07.2019г./ или общо сума от 4341.24 лв. и при съобразяване, че нетното възнаграждение на ищеца за м.07.2019г. е в размер на 3085.24 лв., или по-малко от сумата, която трябва да се преведе по сметка на ЧСИ до края на м.07.2019г., на основание чл.508, ал.3 от ГПК е разпоредено да се преведе пълния размер на нетното възнаграждение на ищеца за м.07.2019г. по сметка на ЧСИ. Твърди се, че извършеният от работодателят превод на пълния размер на нетното възнаграждение на ищеца за м.07.2019г. по сметка на ЧСИ е съобразен с разпоредбите на чл.507, ал.2 и ал.3 от ГПК и чл.452, ал.3 от ГПК.

На следващо място се поддържа още, че в хода на производството не се доказано по несъмнен начин, че претендираните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, причинен емоционален дискомфорт, психическа лабилност и емоционален срив, са пряка и непосредствена последица от действията на работодателя във връзка с извършения превод на работната му заплата по сметка на ЧСИ. В тази връзка се излага, че след като по делото не са доказани всички кумулативни предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД, предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - К.В.К., чрез пълномощник адв.М.Я., в законоустановения срок депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че при постановяване на решението в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразен превод на трудово възнаграждение за м.07.2019г. по сметка на ЧСИ, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон, като се е съобразил и анализирал релевантните за спора факти и доказателства. Твърди се, че в хода на съдебното производство са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.49 от ЗЗД, даваща основание за ангажиране на гаранционно-обезпечитената отговорност на ответника. Поддържа се, че в случая по делото се установява осъществено противоправно поведение от служители на ответника, които с извършения превод на пълния размер на трудовото му възнаграждение за м.07.2019г. по сметка на ЧСИ за погасяване на задълженията му за издръжка по образувани изпълнителни дела са нарушили разпоредбата на чл.446, ал.3 от ГПК, определяща границите на несеквестируемия доход и по този начин са му причинили твърдяните неимуществени вреди, доказани от показанията на разпитания по делото свидетел Кр.В.. Излага се, че присъденият размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди е справедлив и съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от К.В.К. срещу И.към В.С.С./ИВСС/ искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.07.2019г. до окончателното им плащане.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба, съдът приема, че постановеното първоинстанционно решение подлежи на въззивен контрол само в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.07.2019г. до окончателното им плащане.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно, тъй като неправилен и несъответстващ на събраните по делото доказателства и постановен в противоречие на материалния закон е обоснованият краен извод на СРС, че е налице основание за ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника поради доказаност на факта за наличието на противоправно поведение на служители на ответника, в резултат на което ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Изложените в обжалвания съдебен акт аргументи за доказаност на елементите на сложния фактически състав на нормата на чл.49 от ЗЗД са изцяло незаконосъобразни, обосновани са при неправилно прилагане на материалния закон.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД. Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента. Така изброените обективни елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК и липсата на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Единствено субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

В настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства – показания на разпитания свидетеля Кр.В., който е без родство със страните и показанията му следва да бъдат кредитирани като дадени в резултат на негови преки и непосредствени впечатления, не са противоречиви и кореспондират на приети по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, се установява единствено причинени на ищеца неимуществени вреди – емоционален дискомфорт, стрес, психически срив и изживяни негативни емоции, но не се установява по делото наличието на останалите кумулативно изискуеми предпоставки, за да може да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, визирана в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не се доказа наличие на виновни противоправни действия/бездействия от служители на ответника, изразяващи се в извършен незаконосъобразен превод на работна заплата на ищеца за м.07.2019г. по сметка на съдебен изпълнител по изп.д. №20199240400662 и изп.д. №20199240400663 на ЧСИ Г..К., peг.№924 при КЧСИ, от които да са произтекли вреди за ищеца, т.е. не е доказано противоправно поведение на същите и причинна връзка. Изложените в обратния смисъл правни аргументи от първостепенния съд са изцяло незаконосъобразни.