Решение № 19 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501388 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.

Инициирано е с ВЖ от ЗК“Лев инс“ АД срещу Решение

№6573/20.12.2023г. по гр.д.№8637/2021г. на СГС, с което са присъдени обезщетения на Р. Й. Р. за неимуществени вреди в размер на 68 454, 05лв. в следствие на травматични увреждания, получени от ПТП, настъпило на 21.09.2017г. на главен път I-9 гр. Бургас – гр. Варна с участието на лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с рег. №******* и имуществени в размер на 3 085, 14лв., свързани със същото изцяло и за разликата над 80 000лв. до присъдените 156 466, 40лв. по иска за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейната майка Х. Р. в резултат на същото ПТП.

Въззивникът поддържа, че обезщетенията за неимуществени вреди не отчитат обществения критерий за справедливост, поради което са необосновано завишени. Счита, че присъдените размери надхвърлят обичайно определяните такива от съдилищата, към датата на ПТП-то. Тази му теза обосновава възражение за неправилност на решението. Счита, че е незаконосъобразно и в частта, в която са присъдени имуществени вреди за разноски, свързани с лечението и обслужването на ищцата след ПТП – то.

За първи път във въззивната жалба са направени фактически твърдения, че ответното дружество е заплатило застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000евро и обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 205, 71 евро, които като заявени след срока за отговора на ИМ, са преклудирани. Ето защо не следва да бъдат обсъждани.

Отговор на ВЖ е подаден от пълномощника на ищцата Р. Р., в който е 1 застъпено, че първоинстанционният съд е направил обосновани правни изводи въз основа на съвкупен анализ на доказателствата в делото. Направено е обсъждане на доказателствата, които според пълномощника установяват елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, включително вида, интензитета и тежестта на физическите и емоционалните страдания на ищцата. Излага доводи, че присъдените обезщетения са съобразени с критерия за справедливост. По изложените съображения изразява становище за потвърждаване на обжалваното решение.

В настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства.

Въззивният състав намира, че фактическата обстановка в спора е правилно установена и изцяло споделя констатациите за фактите и обстоятелствата, направени от Софийска градски съд, които са както следва :

В Присъда № 25001/03.07.2020г. на ВОС, по НОХД № 396/2020г., влязла в сила на 28.07.2020г. е прието, че на 21.09.2017г., на Главен път I-9 гр.Бургас – гр.Варна, на около 1 км. след с. Старо Оряхово, обл.Варна, водачът П. Б. К., при управление на л.а. марка „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № *******, в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не е контролирала непрекъснато превозното средство, което управлява, се е завъртяла и влязла напречно в платното за насрещно движение и причинила сблъсък с управлявания от ищцата л.а. марка „Сеат“ с рег. № ********, в който като пътник на предна, дясна седалка е пътувала майка й Х. Р., в резултат на което е причинила по непредпазливост смъртта на последната и средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на две метатарзални /ходилни кости/ - 4-та и 5-та на ляво ходило с гипсова имобилизация за пет седмици, обусловила трайно затруднение на движенията на левия крак за около 3-4 месеца.

Заключението на КСМАТЕ съдържа категоричен извод, че Р. Р. и починалата й майка Х. Р. са пътували в управлявания от първата л.а. марка „Сеат“ с рег. № ********, с поставени обезопасителни колани към момента на ПТП. Той е изведен от получените от двете типични травматични увреждания, които обичайно остават като следа от поставен обезопасителен колан, както и от факта, че при огледа на място коланите са намерени блокирани, лежащи на предните седалки. Според заключението, поради изключително интензивния челен удар на л.а. марка „Сеат“ с рег. № ******** в л.а. марка „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № ******* управляван от П. Б. К., поставеният предпазен колан е причинил множество фрактури и разкъсване на коремната аорта с кръвоизлив и пукнатини на черния дроб на Х. Р., довели до смъртта й. Според вещите лица, ако двете са пътували без обезопасителни колани, от свободното движение на телата в купето на автомобила са щели да получат тежки черепно - мозъчни травми и увреждания в областта на лицето, а телата им е възможно да напуснат същото през предното панорамно стъкло. Категорични са, че двете жени нямат травматични увреждания, които да са получени от директен удар на главата или тялото в детайли, намиращи се в купето пред тях.

С оглед на изложеното правят несъмнения извод, че нанесените телесни увреждания на пострадалата ищца и смъртта на Х. Р. са в пряка причинна връзка с ПТП.

2

По отношение на травмите на ищцата заключават, че фрактурите на левия долен крайник и претърпяната гръдна травма с последвало белодробно усложнение са й причинили физически болки и страдания за период от 4-5 месеца, като най - интензивни те са били през първите 30 дни след злополуката и извършената костна операция, както и 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Интензивни са били болките в продължение на около 30 дни по време на полученото белодробно усложнение. През останалите периоди ищцата е търпяла само спорадични болки в зоната на лявото ходило и впоследствие дясна гръдна половина, които са отзвучавали след употреба на аналгетици.

Експертите сочат, че счупените метатарзиални /предходилни/ кости на лявото ходило при ищцата са били локализирани в основата им с остеосинтезни средства –Киршнерови игли, впоследствие премахнати.

Счупените кости са зараснали за период около 40 дни, след което ищцата е започнала рехабилитация и постепенно натоварване на оперирания крак.

Последвали са две усложнения, през който период на ищцата са правени превръзки и накрая е последвало тежко усложнение на гръдната травма – посттравматичен белодробен плеврит. Затова ищцата е имала нужда от чужда помощ за обслужването си през първите два месеца от лечението, през които се е придвижвала с патерици, а по късно чужда помощ и е била необходима в продължение на още 30 дни, когато е провела лечение на белодробното усложнение от гръдната травма. Заключават, че възстановителният период от физическите травми е бил 6 месеца, т.е. по – дълъг от обичайния за такива травми, поради настъпилите две усложнения – гнойно усложнение на оперативната рана и посттравматичния белодробен плеврит на десния бял дроб.

Съгласно заключението в пряка причинна връзка с ПТП е и полученият от Р. Р. посттравматичен стрес. При ищцата е диагностицирана „Остра реакция на стрес, последвана от изява на посттравматични симптоми, диагностично преценени като F43.8 - Други реакции на тежък стрес и F45.4 Персистиращо соматоформно болково разстройство.“. Вещото лице психиатър е установило провеждано психотерапевтично лечение поне до м. юли 2020г., до когато е представената медицинска документация. Психичните оплаквания и симптоми са причинявали субективен дискомфорт и са затруднявали справянето на ищцата с ежедневието. Експертът д-р М. счита, че прогнозата е несигурна по отношение пълното отзвучаване на оплакванията и зависи от редица фактори – индивидуалните личностови възможности за справяне, наличието на социална подкрепа особено в референтната група, степен на възстановяване от телесните травми, последващи стресови събития.

Приема също, че наличието на предходно хронично заболяване /мултипленна склероза/ засилват уязвимостта й към стрес и влошават прогнозата за отзвучаване на психичните симптоми.

При изслушването им в открито с.з. експертите поясняват, че от физическите травми е възможно ищцата да получава периодично болки при студено и влажно време. Сочат, че в анализираната от тях медицинска документация няма данни да е имала психически проблеми преди 3 катастрофата, а описаните в същата психически проблеми, които са продължили години, са резултат от тежкия стрес, който е преживяла при ПТП – то, тъй като ПТП – тата са с много висок стресогенен потенциал. Сочат в случая допълнителен утежняващ фактор за психическото й състояние е смъртта на единствения й близък човек в същото ПТП. Експертът д-р М. приема, че е проведено много активно лечение, довело до степенен резултат.

В показанията си свидетелите М. Ц. и Р. Р. сочат, че Р. Р. и майка й Х. Р. са живее ли заедно в едно жилище след смъртта на баща й пред 2015г. Преди това Р. е живяла отделно, но много близо до жилището на родителите си и всеки ден ги е посещавала, а също и излизала на разходки и за да пазаруват заедно с майка си. Твърдят, че след смъртта на баща й, двете с майка й са пътували заедно за ваканции много често.

Свид. Ц. пресъздава свои впечатления, че връзката между двете винаги е била близка, но особено тясна е станал след смъртта на баща й. Според нея Р. вече не е толкова жизнерадостна и още страда от загубата на майка си, като дори заявява, че иска и тя да беше загинала в катастрофата. Негативните й емоции ставали най – силни през септември, когато е рожденият ден на майка й и продължава да плаче, заради загубата й. Твърди, че последица от катастрофата е и продължаващият у Р. страх да шофира. Свидетелката знае също, че нейният приятел Р. е отлетял за България, за да организира прибирането и лечението й в Германия.

Свид. Р. Р. допълва, че е пристигнал в България след обаждане от ищцата, която в този момент е била в много лошо физическо и психическо състояние. Останал е 4-5 дни, докато се организира връщането й в Германия със самолет. Твърди, че той е заплатил самолетен билет за 600евро и е наел автомобил в България за 400 евро, както и е имал дневни разходи от по 30 евро на ден. За отношенията с майка й сочи, че винаги са били близки, но връзката им се е засилила след смъртта на бащата на Р.. Те често са пътували заедно, в ежедневието са пазарували и готвили заедно, а дъщерята е била до майката, когато последната е имала нужда от помощ. Свидетелят твърди, че след смъртта на майка й, ищцата е изпаднала в депресия и е останала по – тъжна след иницидента. Знае, че на рождените дни на майка й тя тъгува за нея.

Двамата свидетели установяват, че след почивката в България, Р. и майка й са имали резервирано пътуване в Тенерифе.

Видно е от писмените доказателства, че Р. е заплатил за нает автомобил от 22.09. до 26.09.2017г. сумата от 362, 07евро и за гориво 81, 13лв.

Не е спорно, а и от доказателствата се установява, че отговорността на П. Б. К., водач на л.а. марка „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № ******* е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, по застрахователна полица № BG/22/117001180754, валидна към датата на ПТП.

Видно е от писмените доказателства, че на 11.10.2017г. Р. Р. е предявила пред ЗК“Лев Инс“ АД извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, както и втора такава с вх. №343/08.01.2021г., но 4 застрахователното дружество не твърди в отговора на ИМ, че е заплатило такова и не представя доказателства за плащане.

За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

С оглед на правомощието си да провери правилността на същото в рамките на оплакванията във въззивната жалба, решаващият състав изходи от предмета на иска срещу ЗК“Лев Инс“ АД, чиято правната квалификация е по чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По силата на първата норма, лице увредено от пътно - транспортно произшествие може да претендира обезщетяване на претърпените вреди от застрахователя, при който делинквентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това, пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и ответника - застраховател.