Решение № 388 от 28.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100608441 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адв. Л. К. – защитник на подсъдимата Г. М. А. срещу Присъда от 15.09.2023г., постановена по НОХД № 16851/2020г., по описа на СРС, НО, 23 състав.

С присъдата подсъдимата А. е призната за виновна по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено по НОХД № 489/2014г. на РС – Несебър, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване.

Подсъдимата Г. А. е била осъдена да плати на М. В. М. сумата от 221 196 лева – обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски.

С въззивната жалба и допълнението към нея са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа се становище за липса на надлежен доказателствен анализ, както и за неяснота на мотивите относно правната страна на деянието. Извежда се предубеденост на съдебния състав. Твърди се несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение и за отхвърляне на предявения граждански иск. При 1 условията на евентуалност се моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв. Х.Д. – упълномощен защитник на подсъдимата, в която са наведени допълнително доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство, а така също и за пристрастност на съдебния състав, разгледал делото. Твърдят се пороци в мотивите на първата инстанция, в частност - липса на такива. Наведени са и възражения за допуснати процесуални нарушения и в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата, изразяващи се в неяснота на описание на повдигнатото обвинение в обвинителния акт. По същество се твърди наличие на гражданско правни отношения и в този смисъл несъставомерност на деянието. Претендира се неоснователност на предявения граждански иск поради изтекла давност. Оспорва се и процесуалната възможност за изменение на неговия размер в наказателното производство.

Обосновава се явна неправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция; алтернативно – за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава и отхвърляне на предявения иск; алтернативно – за изменение на присъдата в частта относно наложеното наказание чрез неговото намаляване или замяна с друг вид санкция.

По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв. М.М. – упълномощен защитник на подсъдимата, в която отново се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения, както и за неправилно приложение на материалния закон.

По делото е постъпил отговор – възражение срещу депозираната въззивна жалба, от адв. С. З. – повереник на частния обвинител и граждански ищец М. М.. Твърди се неоснователност на въззивната жалба и се моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В разпоредително заседание от 13.01.2025г. по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства.

Допълнително по искане на защитата е допуснат и разпитан в хода на въззивното съдебно следствие свидетел с оглед установяване на характеристични данни по отношение на Г. А..

В съдебно заседание защитниците на подсъдимата поддържат въззивната жалба и допълненията към нея, както и исканията си, обективирани в тях.

Представителят на СГП оспорва жалбата и счита първоинстанцонната присъда за правилна и законосъборазна, като моли същата да бъде потвърдена изцяло.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец също счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на първостепенния съдебен акт.

Подсъдимата в хода по същество поддържа изложеното от нейните защитници. В последната си дума моли за връщане на делото на първата инстанция или за оправдателна присъда.

Софийски градски съд, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, прие следното:

Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, което влече след себе си отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Доводите за това са следните:

В хода на досъдебното производство подс. Г. М. А. е била привлечена към наказателна отговорност за това, че: на 20.07.2016г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна 2 облага, използвала неопитността и неосведомеността на М. В. М., като я мотивирала да й прехвърли безвъзмездно собствеността на апартамент, находящ се на адрес: гр. София, бул.

„Евлоги Георгиев“ №****, и с това й причинила имотна вреда в големи размери 94 522,39 лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

С обвинителния акт, въз основа на който е било образувано първоинстанционното производство пред районния съд по НОХД № 16851/2020г., е повдигнато идентично обвинение.

В съдебно заседание на 31.05.2023г. на основание чл. 287 НПК по искане на прокурора съдът е допуснал изменение на обвинението, като същото е придобило следния вид: СРП обвинява Г. М. А. за това, че: на 20.07.2016г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, използвала неопитността и неосведомеността на М. В. М., като я мотивирала да й прехвърли безвъзмездно собствеността на апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Евлоги Георгиев“ № **** и с това й причинила имотна вреда в големи размери, а именно 221 196 лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

С оглед измененото обвинение, в съдебно заседание на 28.08.2023г. по искане на повереника, съдът е допуснал изменение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск от М. М. срещу Г. А. за причинени имуществени вреди, в частта относно неговия размер чрез увеличаването му, като същият се счита предявен за сумата от 221 196 лева.

Първият порок, който се констатира, касае съдържанието на самата присъда. Видно от същата, СРС, 23 съства е признал подсъдимата Г. А. за извършване на престъпление по чл.

210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като е пропуснал един от съставомерните факти, на които се позовава прокуратурата при повдигане на обвенението, а именно, че, използвайки неопитността и неосведомеността на М. В. М., подсъдимата да я е мотивирала да прехвърли правото на собственост на процесния апартамент безвъзмездно.

Фактът на безвъзмездно прехвърляне е съществен, доколкото представлява част от фактологията, на която прокуратурата се позовава, за да изведе наличието на измама, повдигайки обвинение именно в този смисъл – прехвърлянето да е станало безвъзмездно.

При така постановената присъда, на практика е налице и противоречие между нейното съдържание и мотивите на първата инстанция, в които СРС е изложил твърдения за безвъзмездност на сделката. Това от своя страна води до липса на корелация между присъда и мотиви, която е необходимо условие за законосъобразност на съдебния акт, тъй като не би могла да бъде изведена волята на съда по нужния недвусмислен начин.

На следващо място, видно от съдържанието на мотивите на СРС, липсва надлежен анализ на всички събрани доказателства, който предполага посочване на доводи на съда – кои конкретни доказателства кредитира и кои не, както и въз основа на кои кокретни доказателства, какви факти приема за установени. Само формалното изброяване на събраните по делото доказателства и доказателствените срества и твърдението, че същите са непотиворечиви и кореспондиращи помежду си, не е достатъчно, за да бъде приета яснота на волята на първоинстепенния съд. Последният е длъжен да изложи конкретни доводи, поради които кредитира отделните събрани по делото доказателства, както и въз основа на тях кои контретни факти приема за установени.

На пракика, в доказателствени анализ на СРС се съдържат по-подробни доводи относно показанията на свид. М. М.. Липсва, обаче, каквото и да е подробно и конкретно обсъждане на останалите гласни доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите В.М., Н. М., Г.Р. и М.И., като същите единствено се споменават от съда, без да се обсъждат по какъвто и да е начин. Още повече, че за част от свидетелите са били приобщени чрез прочитане и показанията им от досъдебното производство, като съдът не е посочил изрично кои показания на свидетелите кредитира /тези, дадени пред съда или дадените пред разследващ орган/ и поради какви причини.

3

Порок на мотивите представлява и липсата на обсъждане на писмените доказателства, приобщени по делото, от гледна точка на тяхната доказателствена стойност, като липсва и описание на конкретните факти, които се установяват въз основа на тях. Такъв подробен анализ е необходим, тъй като писмените доказателства имат съществено значение за установяване на голяма част от релевантните факти, свързани с условията, при които е била сключена процесната разпоредителна сделка. Обсъждането на писмените доказателства се е изразило единствено в тяхното изброяване, което освен това е и неизчерпателно, доколкото съдът е посочил, че се е позовал и на „останалите документи, приобщени към доказателствения материал“.

Наред с това, незаконосъобразно според настоящия състав, първата инстанция като част от фактическата обстановка е възприел факти касателно събития от живота на пострадалата М. М., позовавайки се на заключенията на СППЕ /като не става ясно дали основна или допълнителна експертиза/, а именно: че „Попадайки през процесния период в нездрава среда, поради наивността й и невъзможността й за зряла, критична оценка на мотивите на другите хора, била многократно подвеждана и доведена до финансов провал“. В тази връзка съдът ще припомни, че експертните заключения на вещите лица могат да бъдат кредитирани с оглед отговорите на въпроси, за които са необходими специални знания. В случая специалните знания, заради които са били назначени двете СППЕ от досъдебното производство и в съдебното такова, са касаели установяване на психичното състояние на М.

М. към инкриминираната дата и към момента на разглеждане на делото с оглед наличието/липсата на способност същата да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и с оглед наличието/липсата на свидетелска годност. Всякакви изводи относно други факти, за които не се изискват специални знания, следва да бъдат установени чрез надлежно събрани по делото и допустими по НПК доказателства и доказателствени средства.

В контекста на изложеното по-горе за липса на надлежен доказателствен анализ, СГС ще посочи и следните констатации:

От мотивите на съда не става ясно въз основа на кои конкретни доказателства съдът е приел за установено, че неустановени по делото лица, продаващи книги на улицата, били предложили на пострадалата – тя да вземе заеми, за да наемат те книжарница, в която да работи и Д.Т. /с когото пострадалата живеела в едно домакинство/. Тази неяснота е налице, тъй като в дадените пред съда показания на 01.03.2023г. свидетелката е заявила, че е изтеглила пари за наема на книжарницата, тъй като Д.Т. нямал откъде да ги вземе, а пред разследващ орган /показанията й от ДП са прочетени изцяло/ е заявила, че едно от лицата /С./ бил предложил на Д.Т. да наемат заедно помещение за книжарница, която да е обща, като си разделят разходите по наема и обзавеждането, а Д.Т. я помолил да изтегли сумата от 1500 лева, не някое от другите лица.