Решение № 81 от 13.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Видин, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320100653 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК от В. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ************ срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *****, със съдебен адрес: гр. София, 1766, район *************.

Твърди се, че ищецът е осъден по гражданско дело № 1651/2011 г по описа на Районен съд - Видин да заплати парично задължение на „Юробанк и еф джи България“ АД, ЕИК ***** гр. София за сумата от 3 946.27 лева главница, законна лихва 5684.94 лева върху главницата, считано от 29.08.2011 г., договорна лихва в размер на 135.69 лева за периода от 28.04.2005 г. до 20.07.2011 г., както и направените по делото разноски в размер на 81.64 лева държавна такса и 314.95 лева - адвокатско възнаграждение.

Сочи се, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 737/2012 г. при ЧСИ В. Т., което е прекратено на 26.08.2016 г. Последното изпълнително действие по него е извършено на 26.05.2014 г. През 2025 година ответникът подава молба за образуване на ново изп. дело с № 103/2025 г. при ЧСИ В. Т..

Излага се, че преди датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело № 103/2025 г. на ЧСИ В. Т., ответникът не е предприел 1 никакви действия, с които да прекъсне или спре погасителната давност, която е започнала да тече.

Поддържа се, че бездействието на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение, през определен от закона срок, води до погасяване. Периодът от време, през който носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително осъществяване, дава възможност на правно задълженото лице то да се позове на изтеклия в негова полза срок – погасителна давност.

Твърди се, че към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 103/2025 г., предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна давност е изтекла и вземанията на ответника по постановеното в негова полза съдебно решение по гр. дело № 1651/2011 г. на Районен съд Видин са настъпили правопогасяващи юридически факти по отношения на вземането му. Тези правопогасяващи факти са настъпили, както за „Юробанк България” АД, така и новия кредитор и настоящ ответник „ЕОС Матрикс” ЕООД.

Сочи се, че на 25.02.2025 г. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 103/2025 г. по описа на ЧСИ В. Т. рег. № *** с район ОС-Видин, образувано въз основа на същият изпълнителен лист, като към поканата е приложено и уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „Юробанк България” АД на „ЕОС Матрикс” ЕООД, с адрес гр.

**************** сграда „Матрикс Тауър”, в което се твърди, че задълженията, произтичащи от кредитна карта от 28.04.2005 г. са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договора за цесия от 18.01.2016 г.

Ищцата твърди, че до този момента тя не е била уведомявана по никакъв начин, нито от предходния кредитор, нито от настоящия ответник за извършеното прехвърляне. Поддържа, че погасителната давност по чл. 117, ал.

2 от ЗЗД е изтекла по отношение и на двамата.

Излага се, че тъй като се касае за вземане, възникнало въз основа на съдебно решение съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, срокът на давност е пет години. От влизането в сила на съдебното решение до издаването на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело през 2025 г. са минали 14 години. От датата на прекратяване на изп. дело № 737/2012 г. на ЧСИ В. Т. през 2016 г. също са минали повече от пет години. Изтекла е 2 погасителна давност на вземанията по този изпълнителен лист, както по отношение на главницата, така и по отношение на законната лихва, договорната лихва и разноските по него.

Поддържа, че по отношение на изтеклите лихви погасителната давност съгласно чл. 111 от ЗЗД е тригодишна. Фактите и обстоятелствата, на които основава иска си, са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание - изтичането на петгодишния давностен срок, през който взискателят не е предприел действие по принудително събиране на вземането си, безспорно е настъпил като факт след приключване на съдебното дирене и след прекратяване на изпълнителното дело 737/2012 г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 11 562.86 лева, от която – главница в размер на 3946.27 лева, законна лихва в размер на 5684.94 лева за периода от 29.08.2011 г. до датата на образуване на изп. дело № 103/2025г. 05.03.2025 г. и 396.59 лева, присъдени разноски по заповедното производство, 300.00 лева разноски по изпълнителното дело за юрисконсултско възнаграждение и 1099.37 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ към 05.03.2025 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът, в законния срок, е подал отговор на исковата молба, с която твърди, че предявеният иск за недължимост на сумите, начислени в изпълнителното производство, включващи

300.00 лева прието юрисконсултско възнаграждение и 1099.37 лв. такси съгласно ТТРЗЧСИ, е недопустим. Отделно от горното, счита предявеният иск за недопустим поради липсва на правен интерес.

Счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен, за което излага подробни съображения, позовавайки се на съдебна практика.

Моли съда да прекрати производството в частта за установяване недължимостта на начислените такси и разноски по изпълнително дело № 103/2025 г. по описа на ЧСИ В. Т., включващи 300.00 лева прието юрисконсултско възнаграждение и 1099.37 лева такси съгласно ТТРЗЧСИ, както и в частта за установяване недължимостта на част от присъдените разноски по изпълнителен лист, тъй като част от сумите са погасени чрез плащане по първоначално образуваното изпълнително дело № 737/2012 г. по 3 описа на ЧСИ В. Т., както и да отхвърли като изцяло неоснователен предявения иск срещу ответника, тъй като към дата датата на завеждането му, не е преклудирана възможността за принудително изпълнение за вземанията, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 1651/2011 г. по описа на РС - Видин.

В условията на евентуалност, в случай, че предявеният иск бъде уважен, прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски, с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Счита, че законната лихва върху главницата не следва да бъде включвана в цената на иска, тъй като има акцесорен характер, следва главното вземане и при отпадането му лихва не се начислява и не се дължи.

Претендират се и направените по делото разноски.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна:

Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.09.2011 г. по ч.гр. дело № 1651 / 2011 г. по описа на Районен съд - Видин, е образувано на 05.09.2012 г. изпълнително дело № 2012***0400737 г. по описа на ЧСИ В. Т., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - Видин от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД против ищеца за събиране на процесните суми.

На длъжника В. Б. М. е изпратена покана за доброволно изпълнение на 21.09.2012 г. по горецитираното изпълнително дело, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на: 5907.17 лева, от които главница в размер на 3946.27 лева, законна лихва в размер на 450.17 лева за периода от 29.08.2011 г. до 05.10.2012 г., 135.69 лева – неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 396.59 лева – присъдени разноски, 365.23 лева разноски по изпълнителното дело, 613.22 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 05.10.2012 г.

На 21.09.2012 г. на длъжника В. Б. М. е наложен запор върху трудовото възнаграждение.

На 12.12.2012 г. длъжникът В. Б. М. е заплатила 120.00 лева по изп. д. № 737/2012 г.

4

На 25.10.2013 г. длъжникът В. Б. М. е заплатила 100.00 лева по изп. д. № 737/2012 г.

На 26.05.2014 г. взискателят „Юробанк България“ АД е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

На 26.08.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за конституиране по делото като взискател в качеството му на цесионер във връзка със сключен Договор за цесия от 18.01.2016 г. между „Юробанк България“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с който е цедирано вземането по горепосоченото изпълнително дело.

С постановление от 26.08.2016 г. изп. дело № 2012***0400737 по описа на ЧСИ В. Т., рег. № *** е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на длъжника В. Б. М. и взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

На 24.01.2017 г. по изп. дело № 2012***0400737 по описа на ЧСИ В. Т., рег. № *** е подадена молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която е посочил способ на изпълнение – запор.

Съдебният изпълнител е уведомил взискателя със съобщение от 26.01.2017 г., че изп. дело № 2012***0400737 е прекратено.

На 10.02.2025 г. по изп. дело № 2012***0400737 е подадена молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която е изискан оригиналът на изпълнителния лист.

На 13.02.2025 г. е образувано изпълнително дело № 2025***0400103 г. по описа на ЧСИ В. Т., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - Видин от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против ищеца въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.09.2011 г. по ч.гр. дело № 1651 / 2011 г. по описа на Районен съд - Видин, като в молбата е посочен способ на изпълнение – запор.

На длъжника В. Б. М. е изпратена покана за доброволно изпълнение на 19.02.2025 г. по горецитираното изпълнително дело, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на: 11562.86 лева, от които главница в размер на 3946.27 лева, законна лихва в размер на 5684.94 лева за периода от 29.08.2011 г. до 05.03.2025 г., 135.69 лева – неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 396.59 лева – присъдени разноски, 300.00 лева – приети разноски по изпълнителното дело за юрисконсултско 5 възнаграждение, 1099.37 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 05.03.2025 г.

На 19.02.2025 г. на длъжника В. Б. М. е наложен запор върху всички банкови сметки.

Страните не спорят относно фактическата обстановка.

Спорният между страните въпрос е дали е изтекла погасителната давност за събиране на вземането и оттам дължи ли ищеца процесните суми.

По допустимостта на производството съдът намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът за оспорване на изпълнението, уреден е в чл. 439 ГПК, е отрицателен установителен, който има за предмет само оспорване на изпълняемото материално право и по правната си същност е извънредно средство за защита на длъжника в изпълнителното производство.

Надлежни страни по това оспорване са носителите на оспорваното материално право /длъжник и взискател/, като чрез искът по чл. 439 ГПК защита срещу действия на съдебния изпълнител е недопустима да бъде получена /в този смисъл е практиката на върховната съдебна инстанция обективирана в Опр. № 313/25.03.2011 г., ЧТД № 157/2011 г., II т. о., по чл.

274, ал. 3, т. 1 ГПК; Опр. № 28/23.01.2012 г., ЧГД № 497/2011 г., I г. о ., по чл.

274, ал. 3 ГПК и др./. Предпоставка за допустимост на защитата по реда на чл.

439 ГПК е твърдение за наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Такива факти могат да бъдат, както твърдение за даване на издръжка в натура, така и твърдение за изтекла давност.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 7 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 от ГПК. От гореизложеното следва, че длъжникът не дължи разноски по изпълнението при представяне на влязло в сила решение по чл. 439 от ГПК, от което следва, че същият няма правен интерес от предявяването на такъв иск.