Решение № 3511 от 05.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3511 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100501251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу решение № 9667/07.06.2023 г. по гр. д. № 42442/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, с което са отхвърлени предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу А. А. Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 92 ЗЗД и 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер от 1000 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № 592635 от 03.07.2019 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника – А. А. Д., вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с Приложение № 1 от 26.02.2020 г., към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., ведно със законна лихва от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането, за сумата от 19,64 лв. – договорна лихва по договора за периода 04.07.2019 г. до 6.10.2019 г., сумата в размер на 96 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, разноски за извънсъдебно събиране в размер на 30 лв., сумата в размер на 58,20 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 07.10.2019 г. до 28.09.2020 г. и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 50828/2020 г. по описа на СРС, 45 с-в.

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез юрк. Т.П.Д. поддържа становище за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и на материалния закон, като се излагат подробни съображения.

Оспорва се решаващият извод на районния съд, че поради ненадлежно връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на задълженията искововете се явяват 1 неоснователни, като се поддържа, че с оглед задължителните постановки на ТР № 8/2019 г. в тази хипотеза не може да се отрече съществуването на задължение, като исковете следва да бъдат уважени по отношение на падежиралите вноски. Сочи се, че отказвайки да допусне своевременно поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, районният съд е органичил възможността на страната да доказва правнорелевантните факти, за установяването на които носи доказателствената тежест.

Поради това се иска допускане на съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи:

1. Какъв е размерът на усвоеният кредит?; 2. На коя дата е извършено последното плащане по кредита и от кой момент длъжникът е изпаднал в забава съгласно договора?; 3. Към момента на депозиране на заявлението какъв е бил размерът на падежиралите суми съгласно договора?; 4. Платени ли са сумите по претендираните вземания?; 5. На база отговора на предходните въпроси да бъде изчислен размерът на всяко от претендираните вземания и общият размер на задължението. Моли съдът да постанови ново решение, с което да приеме за установено, че ответникът А. А. Д. дължи на Агенцията всички суми, които са били претендирани с първоначалната искова молба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.

А. Д. с подробни доводи в подкрепа правилността на съдебното решение и искане за неговото потвърждаване като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено от фактическа страна следното:

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, заместена в правата си от правоприемника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780 е предявила срещу А. А. Д., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер от 1000 лв., представляваща главница договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № 592635 от 03.07.2019 г., сключен между "Аксес Файнанс" ООД и ответника – А. А. Д., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с Приложение № 1 от 26.02.2020 г., към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., ведно със законна лихва от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането, за сумата от 19,64 лв. – договорна лихва по договора за периода 04.07.2019 г. до 6.10.2019 г., сумата в размер на 96 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, разноски за извънсъдебно събиране в размер на 30 лв. и сумата в размер на 58,20 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 07.10.2019 г. до 28.09.2020 г. и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 50828/2020 г. по описа на СРС, 45 с-в.

В исковата молба се твърди, че на 03.07.2019 г. между "Аксес Файнанс" ООД заемодател, и А. А. Д. - заемополучател, при Общи условия бил сключен договор за потребителски кредит „Бяла карта“ с № 592635. В изпълнение на договорните си задължения кредиторът „Аксес Файнанс“ ООД предоставил на ответника заемната сума под формата на револвиращ кредит в максимален размер 1 000 лева и платежен инструмент кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, а ответникът поел задължение за връщането на сумата съгласно условията на договора. С нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от договора уговорили 0.12 % дневно договорна лихва върху усвоения размер на кредита. Твърди, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 06.10.2019г., като ответникът останал задължен за исковите суми. С договор за цесия вземанията по договора били прехвърлени на ищеца, който уведомил ответника за нея в качеството си на пълномощник на "Аксес Файнанс" ООД.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с който оспорва исковете по основание. Посочва, че от доказателствата приложени към исковата молба не става ясно на коя дата ответникът е усвоил процесната сума. Длъжникът също така не бил уведомен за сключения договор за цесия, а уведомяване с исковата молба било недопустимо. Възразява, че процесните вземания са изискуеми.

СРС е посочил, че предмет на иска по чл. 422 от ГПК са сумите по издадената заповед за изпълнение. Като основание за издаване на заповедта ищецът още със заявлението за издаването й се е позовал на предсрочна изискуемост на вземането, като посочва, че тя е обявена на 06.10.2019г. Видно от приетото по делото уведомление, кредиторът е направил опит да уведоми ответника единствено за сключената цесия, но не и за предсрочната изискуемост на вземането, юридически факти, от категорията на юридическите действия с различно правно действие. Съгласно чл. 21, ал.1 от договора предсрочната изискуемост се обявява чрез способите предвидени в чл. 27 от договора, на адрес за кореспонденция, изпращане чрез СМС на телефон за кореспонденция, e-mail, както и на личния акаунт на кредитополучателя. Към молба с вх. № 82675/24.03.2023г. ищецът е приложил справка, приета по делото, че предсрочната изискуемост е обявена на ответника на 09.10.2019г.

СРС е приел, че ищецът обосновава претенцията си с обявяване на договора за предсрочно изискуем, поради трайна забава и множество неизпълнени парични задължения от страна на ответника. Предвид така изложените твърдения и с оглед изискванията на чл.

154, ал. 1 от ГПК, с приетия за окончателен доклад по делото, съдът е възложил в доказателствена тежест на ищеца да установи, при условията на пълно и главно доказване, фактите какви са съществените условия на процесния договор, фактите относно дължимостта на претендираните от него суми и техния размер, настъпила ли е изискуемост.

Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд.

СРС е приел, че по делото не се установяват никакви данни да е правен опит ответникът да бъде уведомен преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на адреса, посочен в договора, чрез нотариус и др. По делото не е представен и нарочен документ /уведомление/, с обективирано в него изявление за предсрочната изискуемост на вземането. Представени са единствено доказателства, че до ответника е изпратено съобщение по телефон, като то съдържа текст, единствено, че вземането по договор с номер 592635 в размер на 1145,92 лева е обявено за предсрочно изискуемо.

Намерил е, че уведомяването по телефон е ненадлежно, тъй като връчване на препис от книжа не може да бъде връчван по телефона по реда на чл. 44, ал. 2, пр. 1 от ГПК (така Решение № 407/23.12.2011 г. по гр. д. № 1138/2010 г. на ВКС). Изложеното обосновава извода за ненадлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението. Кредиторът следва да положи всички усилия да уведоми длъжника за отнемане на преимуществото на срока, което в случая не е сторено. Посочил е, че в исковата молба не се съдържа и обявление, че кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем. Предвид това, че такова искане до съда не е въведено с исковата молба, СРС е отхвърлил изцяло предявените искове.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 ГПК. Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част, настоящият 3 въззивен състав намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът не е доказал обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост, на която той се позовава, с оглед на което е счел, че не е доказал изискуемост на претендираното вземане. Безспорно е във въззивното производство, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 03.07.2019 г. между „Аксес Файненс” ООД /Кредитодател/ и А. А. Д. /Кредитополучател/ е сключен Договор за кредит „A1 КАРТА“, с който на кредитополучателя е предоставен револвиращ кредит в максимален размер на 1000 лв. под формата на разсрочен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта №592635.

Съгласно чл.3, ал.2 през целия срок на валидност на договора, кредитополучателят се задължава да заплаща на всяко 2-ро /второ/ число на месеца, текущото си задължение, дължимо за предходния месец.

Съгласно чл.3, ал.3 Общото задължение“ на Кредитополучателя към всеки един момент от действието на договора включва цялата усвоена и непогасена главница, начислена върху нея и договорна лихва, неустойка за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава за събиране на просрочени задължения.Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя частен кредит при следните условия:

Срок на кредита: неопределен срок

Фиксиран годишен лихвен процент по заема: за първите 45 календарни дни, считано от датата на активация на кредитната карта и в случай че картата е активирана до 15.07.2019 г. – 0% , а за останалия период от срока на Договора, след изтичане на срока по т.2.1 по-горе 17,8% .