Решение № 71 от 15.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Свиленград, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова в присъствието на прокурора О. Сл. Б. като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100717 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5112.92 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение, ведно със законната лихва от датата на повдигане на обвинението на 04.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата; с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 357.90 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени поради незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение , ведно със законната лихва от датата на повдигане на обвинението на 04.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Производството е образувано по искова молба на В. В. Т. срещу Прокуратурата на Република България.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 04.10 г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.206, ал. 1 НК по ДП № 304-ЗМ840/2022 г. по описа на РУ Несебър, вх. № 11554/2022. по описа на РП Бургас, ТО Несебър, като за това престъпление му било повдигнато обвинение. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.04.2023 г. (влязло в законна сила на 13.05.2025 г.) на прокурор при РП Бургас, ТО Несебър е прекратено досъдебното производство срещу ищеца на основание чл.24, ал. 1, т.1 от НПК като е посочено, че от събраните доказателства не може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление. Твърди, че в резултат от незаконното обвинение му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, неудобство от воденото срещу него наказателно производство, притеснение, преживявано унижение , накърняване на авторитета и името му, характерова промяна в поведението му, които вреди, счита, че могат да се обезщетят справедливо със сумата 5112.92 евро и законна лихва за забава, без да е посочена сумата за законната лихва за периода от 04.10.2022 г. – до окончателното й изплащане. Отделно от това твърди, че в досъдебната фаза на наказателния процес бил представляван от адвокат, на който заплатил 357.90 евро възнаграждение, поради което счита, че е претърпял имуществени вреди в посочения размер, които ответникът също следва да обезщети, поради поддържаното 1 незаконно обвинение. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи исковите му претенции. Претеднира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр.с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от РП-Хасково, ТО-Свиленград, в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност.

Твърди се, че няма доказателства ищецът да е преживял и претърпял каквито неимуществени вреди по характер и размер изложен в исковата молба. Посочва, че наказателното производство е приключило в разумен срок, без да е провеждано и в съдебна фаза. Поддържа, че претенцията е завишена по размер и не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че формалността на процесуалния закон задължително изисква още в хода на досъдебното производство лицето, обект на наказателно преследване, да бъде конституирано с нарочен акт в качеството на обвиняем. В евентуалност твърди, че изложените обстоятелства сочат на ниска степен на увреждане, отделно от това са извършвани интензивни процесуални действия, взета е най – леката мярка за неотклонение подписка, въпреки повдигнатото обвинение за тежко престъпление.Оспорва иска за имуществени вреди с твърдения, че не е доказана реално осъществена адвокатска защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 840/ 2022 г. описа на РУ Несебър, видно от което, същото е образувано по повод на постъпил сигнал от управителя на фирма „Евро трейд 20164“ ЕООД А.И.К., в който се твърди, че лице, работило в обменно бюро на фирмата му през 2022 година, находящо се до х-л Байкал в к.к. Слънчев бряг, Обшина Несебър е присоволо сумите от 4518 лева и 400 американски долара.

На 04.10. 2022 г. ищецът В. В. Т. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.206, ал. 1 НК по ДП № 304-ЗМ-840/2022 г. по описа на РУ Несебър, вх. № 11554/2022. по описа на РП Бургас, ТО Несебър, като за това престъпление му било повдигнато обвинение.

С постановлението за привличане на обвиняем на ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение – подписка.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.04.2023 г.

(влязло в законна сила на 13.05.2025 г.) на прокурор при РП Бургас, ТО Несебър е прекратено досъдебното производство срещу ищеца на основание чл.24, ал. 1, т.1 от НПК като е посочено, че от събраните доказателства не може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. М. Д., от които се установява, че свидетелят познава ищеца от около 10 години. Ищецът сам разказал за повдигнатото му обвинение. Свидетелят посочва, че преди да бъде повдигнато срещу него обвинение излизал на дискотека и кафе често, а след започване на наказателното производство ищецът се затворил в себе си, започнал да страни от приятелите си, излизал по заведения по-рядко. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира достоверни.

Същите са логични и последователни, а и по делото не са събрани други доказателства, които да ги опровергават.

В досъдебното производство се съдържа адвокатско пълномощно в полза на адвокат Е. М. за представтителсто по образуваното пред РУ Несебър досъдебно производство. Към пълномощното е представен и договор за правна защита и съдействие за заплатено в брой адвокатско възаграждение в размер на 700 лева (357,90 евро).

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

2

В настоящия случай е налице третата хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.206, ал. от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на Прокуратурата на основание чл.24, ал. 1, т.1 от НПК поради това, че от събраните доказателства не може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление.

При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуалноследствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно - претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи.

Прекратяването на досъдебното производство, водено против В. Т. е обусловено от липсата на обективни и субективни признаци на престъплението, за което на ищеца е повдигнато обвинение. Прието е от прокурора, че в случая, от събраните по делото доказателства не може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. , като е посочено, че по-скоро са събрани данни за за гражданскоправни отношения във връзка с даден заем от работодател на работник.

Предвид на изведените обстоятелства прокуратурата е станала страна по материалноправно отношение на деликтна основа, тъй като с описаните противоправни действия е причинила вреди от неимуществено естество на пострадалия В. В. Т.. Поради статута на делинквента и увредения, и начина на пораждане на щетите, увреждането попада в обхвата на действие на особения ЗОДОВ. Безспорни са авторът на противозаконните действия и причинната връзка с интервенирането в правната сфера на въззиваемия в изцяло негативен аспект. В продължение на наказателното преследване В. Т. неоснователно е бил обект на това наказателно преследване, което в последствие е прекратено, с обвинение за умишлено престъпление, наказуеми с кумулативно налагане на наказания с лишаване от свобода от една до шест години, предвид санкционната норма на чл.206, ал.1 от НК.

Принципно, винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. По този въпрос е постановена задължителна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в съвсем естествени като посочените негативни преживявания. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече енеобходимо да се анализират събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Спрямо лицето е взета най-леката мярка за неотклонение – подписка, която макар и най-леката, може да се приеме, че е създала негативни преживявания у ищеца.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси на конкретното обвиняемо лице. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, респ. производството е прекратено, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, като се накърняват моралните и 3 нравствените ценности у личността.

Това се потвърждва и от разпитания по делото свидетел, според който В. Т. е започнал да излиза по-малко.

В хода на производството се установяват претърпени от ищецът неимуществени вреди във връзка с повдигането и поддържането на обвинението, които са естествените презумптивни вреди, които той е претърпял – страх от осъждане, стрес и тревожност, унижение, накърняване на честта и достойнството му от обвинение в престъпление с висока степен на обществена опасност, нарушение в социалните отношения,обсъдени по-горе. Тези негативни преживявания са свързани само с процесното наказателно производство и са обичайни за подобна интервенция в живота на пострадалия.