Присъда № 67 от 08.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 7853/2021
- Вид
- Присъда № 67
- Подписан
- 08.04.2022
- В сила
- 14.02.2023
- Състав
- МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.129 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал.1 пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1 б. "Б" пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2 т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 86, ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 20, ал.2 изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда № 67/08.04.2022 г. по НАХД № 7853/2022 година по описа на СРС, НО, 108 състав
С обвинителен акт, внесен в СРС Софийска районна прокуратура е обвинила ЗДР. В. Т. в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „Б“ пр.
2 вр. чл. 342, ал.1 пр. 3 от НК, а именно в това, че на 23.11.2019 г. около 11:40 часа в гр.С., по ул. „Дечко Йорданов“ с посока на движение от бул.
„България“ към бул. „Цар Борис III“ след завиване в ляво по ул. „Дойран“ в района на № 26 при управление на МПС - автомобил „Ф.”, модел „П.” с ДК *** е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП - чл.20 ал. 2 от ЗДвП.- „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,особено ….към престарелите хора“, като е възприел със закъснение навлизащата на ул. „Дойран“ и движеща се с посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила му пешеходка СТ. Г. Н., като реализирал ПТП с нея и по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: „Счупване на костите на тазовия пръстен в ляво горното и долно рамо на лявата срамна кост, крилото на лява хълбочна кост, лявата странична част на сакрума в ляво, които поради анатомична и функционална свързаност с функцията на долните крайници, при оздравяване без усложнения поотделно и в съвкупност реализират медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник“ за срок повече от 30 дни.
По делото в качеството на частен обвинител е конституирана пострадалата СТ. Г. Н.. Същата не е упражнила правата си по чл. 84 НПК, не е предявила граждански иск срещу подсъдимия и не е поискала да бъде конституирана като граждански ищец в производството.
В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „Б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал.1 пр. 3 от НК като счита същото за безспорно доказано от показанията на свидетелите Н., С. и Т., както и от заключенията на СМЕ и автотехническата експертиза. Застъпва тезата, че причина за реализиране на ПТП са субективните действия на подсъдимия. Пледира за налагане на наказание „пробация“, включващо двете задължителни пробационни мерки за срок, определен от съда, както и на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за определен от съда срок.
Процесуалният представител на частния обвинител СТ. Г. Н. – адв. О. се солидаризира с доводите на представителя на СРП. Счита, че подсъдимият е нарушил правилата за движение на ЗДвП, с което е причинил на Н. средна телесна повреда. Счита обясненията на подсъдимия за недостоверни в частта, в която твърди, че частният обвинител е пресичала между паркирани автомобили. Моли за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на справедливо наказание, което да не е в минимален размер.
В пледоарията си по съществото на делото упълномощеният защитник на подсъдимия З.Т. – адв. С. моли за постановяване на оправдателна присъда, 1 като застъпва тезата, че не е установен моментът, в който е възникнала опасността за движението. Оспорва заключението на автотехническата експертиза, като счита, че макар в нея да е посочено поетапно на какво разстояние от мястото на удара се е намирал подсъдимия, в експертизата не е посочено къде се е намирала пострадалата по това време, като според защитника неясно е и обстоятелството как пострадалата е била отхвърлена на 1,3 метра от мястото на удара, при положение, че според експерта автомобилът се е движил със скорост от 13,57 км/час. Намира, че неправилно е определено мястото на удара, както и че липсват данни как се е движила пострадалата – бързо или бавно. Счита за несъмнено установени две обстоятелства по делото, а именно, че подбитостите по автомобила, управляван от подсъдимия са в дясната му част, в десния фар, както и че от дясната страна на ул. „Дойран“ е имало паркирани автомобили. Счита, че с оглед възрастта си от 71 г. пострадалата не би могла да се причисли към престарелите хора, за който извод се позовава на решение на ВКС № 220/11.12.2019 г.
Алтернативно, ако съдът счете, че подсъдимият е действал виновно адв.
С. пледира за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК, аргументирайки искането си с довод, че от датата на освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност – 28.10.2020 г. до датата на съдебните прения са изминали една година и 5 месеца, поради което е налице хипотезата на чл. 86, ал.1 т.3 от НК, във връзка с разясненията, дадени в т. 4 на Постановление № 7/1985 на ВС.
В случай, че искането за прилагане на чл. 78а от НК не бъде уважено, а подсъдимият все пак бъде признат за виновен адв. С. моли за налагане на пробация за минимален срок.
Подсъдимият ЗДР. В. Т. депозира обяснения по повдигнатото му обвинение, в които посочва, че на инкриминираната дата – 23.11.2019 г. около 12-13:00 часа се движил по ул. „Дечко Йорданов“, приближавайки ул.
„Дойран“, управлявайки лек автомобил „Ф. П.“ с временни регистрационни номера. Заявява, че спрял на кръстовището и започнал да навлиза на платното с посока бул. „Тодор Каблешков“ с много ниска скорост от около 10 км./час.
Посочва, че се огледал, изправил погледа си и измежду спрелите коли на около метър пред него изскочила пострадалата. Спрял, но въпреки това я ударил леко. Преместил автомобила, защото пречел на движението. Според подсъдимия в момента на удара автомобилът му бил по-скоро успоредно на осевата линия, а пострадалата е пресичала между спрелите автомобили.
В правото си на лична защита подсъдимият се солидаризира със защитника си.
В последната си дума заявява, че се смята за невинен, тъй като е направил всичко възможно да предотврати инцидента, а пострадалата е изскочила отдясно в последния момент. Моли да бъде оправдан.
Съдът, като анализира събраните в хода на съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият ЗДР. В. Т. е роден на ******* година в гр. С., ЕГН **********. Същият е българин, български гражданин, неженен, средно образование, студент, живущ в гр. С., ж.к. „******“, кв. „*****“, бл. 224, вх.
Е, ет. 2, ап. 97, работи като IT специалист в „*****“. Подсъдимият не е 2 осъждан. С решение от 12.10.2020 г., постановено по НАХД № 10843/2020 г. по описа на СРС и влязло в законна сила на 28.10.2020 г. подсъдимият З.Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 т.1 от НК, освободен е от наказателна отговорност и на основание чл.
78а от НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. С платежно нареждане от 04.11.2020 г. подсъдимият Т. заплатил наложената му глоба.
Към 23.11.2019 г. подсъдимият ЗДР. В. Т. бил правоспособен водач – същият притежавал свидетелство за управление на МПС № 282610285, категория В, като същият се водел на отчет в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
На 23.11.2019 г. преди обяд подсъдимият З.Т. управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № ********, движейки се в гр. С. по ул. „Дечко Йорданов“ с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Цар Борис III“.
Времето било ясно, пътната настилка била асфалтова, суха, видимостта към пътя била добра. Около 11:40 часа подсъдимият достигнал кръстовището на ул. „Дечко Йорданов“ с ул. „Дойран“, където спрял с управлявания от него лек автомобил, тъй като се движел по път без предимство. Подсъдимият се огледал за други леки автомобили, движещи се по ул. „Дойран“, тъй като искал да извърши маневра завой на ляво. След като се уверил, че в този участък от пътя няма движещи се автомобили същият предприел маневра завой на ляво, движейки се със скорост от около 13,57 км./час.
По същото време свидетелката С.Н. се движела пеша по десния тротоар на ул. „Дечко Йорданов“ с посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към бул. „България“. Достигайки до кръстовището с ул. „Дойран“ свидетелката решила да пресече улицата. Улица „Дойран“ била с четири ленти за движение, по две във всяка посока. Пътните ленти в посока от бул. „Гоце Д.“ към бул. „Т. Каблешков“ били с ширина 3,20 метра всяка, като били разделени от пътна маркировка „единична прекъсната линия“. Свидетелката се уверила, че в района на кръстовището на ул. „Дойран“ с ул. „Дечко Йорданов“ няма движещи се леки автомобили по ул. „Дойран“ в двете посоки, а отсреща на ул. „Дечко Йорданов“ видяла, че има спрели автомобили. На свидетелката й се сторило, че водачът на автомобила, който се намира на ул. „Дечко Йорданов“ срещу нея й дал знак с ръка да пресече, поради което тя предприела пресичане на ул. „Дойран“. Междувременно подсъдимият предприел маневра завой на ляво, като същият гледал надясно спрямо посоката му на движение, с цел да се увери, че няма приближаващи по ул. „Дойран“ откъм бул. „Гоце Д.“ автомобили. Подсъдимият навлязъл в лявата пътна лента на ул. „Дойран“ с посока към бул. „Т. Каблешков“, движейки се със скорост от около 13,57 км./час, погледнал направо и възприел със закъснение пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка Н.. Подсъдимият Т. предприел спиране, но въпреки това с предната дясната част на управлявания от него автомобила в областта на десния фар ударил в лявата част на тялото пешеходката С.Н.. От удара първоначално пешеходката се наклонила към автомобила, след което паднала на пътната настилка на около 1,30 метра от мястото на удара на дясната си част. Ударът между автомобила, управляван от подсъдимия З.Т. и пешеходката С.Н. настъпил в лявата пътна лента на ул. „Дойран“, на около 5,90 м. в ляво от десния край на платното за движение на ул. „Дойран“ и на около 7,20 метра по дължина на пътното платно на ул. „Дойран“ след кръстовището с ул. „Дечко Йорданов“ с посока към бул. „Т. Каблешков“ 3
/след линията на ориентира, възприет в изготвената в хода на ДП скица/.
Вследствие на удара свидетелката Н. получила травнатични увреждания, след които и следните: счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост, счупване на крилото на лява хълбочна кост, счупване на лявата странична част на сакрума в ляво, които увреждания поради анатомична и функционална свързаност с функцията на долните крайници в съвкупност реализирали медико-биологоичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни.
След инцидента подсъдимият излязъл от автомобила и опитал да помогне на свидетелката Н. да се изправи от земята, но тя не успяла. В 11:43 часа на тел. 112 бил подаден сигнал за реализираното ПТП от свидетелите М.Т. и Г.С.. На място пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ в състав свидетелите М.П. /фелдшер/ и К.Н. /шофьор на линейката/ и екип от ОПП- СДВР, част от който бил свидетелят М.Т.. Пострадалата С.Н. била отведена във Военномедицинска академия, а свидетелят Т. изчакал пристигането на огледна група. Бил извършен оглед на местопроизшествие и изготвен протокол, фотоалбум и скица на местопроизшествието.
Било образувано ДП, в хода на което подсъдимият бил ЗДР. В. Т. бил привлечен в качеството на обвиняем, а впоследствие срещу него бил внесен и обвинителен акт в съда.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля СТ. Г. Н., М. Б. Т., Г. ИЛ. С. /вкл. и приобщените по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал. 1 т.2 пр. 2 от НПК/, М. ВЛ. Т. /приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал. 1 т.5 от НПК/, М.Т.П., К.Б.Н. обясненията на подсъдимия ЗДР. В. Т., заключението на съдебно-медицинската експертиза /л. 37-43 от ДП/, заключението на автотехническата експертиза /л. 47-62 от ДП/, справка от ЦСМП – С. относно персоналния състав на екипа на ЦСМП, посетил местопроизшествие /реализирано ПТП/ на 23.11.2019 г. в гр. С., ул. „Дойран“, протокол за оглед на местопроизшествие и скица на местопроизшествието, фотоалбум към протокола за оглед, справка от ОПП- СДВР относно правоспособността на подсъдимия да управлява МПС, епикриза на С.Н. от клиника по неврохирургия при ВМА, справка за съдимост на подсъдимия Т., платежно нареждане за заплащане на глобата по НАХД № 10843/2020 г. по описа на СРС.