Определение № 16 от 06.01.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Враца, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500548 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл. 414, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 19097/24.11.2025 г. на М. П. А., ЕГН:

**********, с адрес: ***, срещу oпределение № 1644/23.09.2025 г. по ч. гр.д.

№ 3631/2024 по описа на Районен съд – Враца, с което е върнато като процесуално недопустимо - просрочено възражението й с вх. № 6071/24.04.2025г. по описа на съда, подадено срещу издадената по същото дело заповед № 2191 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.11.2024 г.

С жалбата длъжникът А. на първо място подчертава, че не оспорва, че е получила заповедта и няма възражения относно редовността на връчването.

Получила своевременно книжата от своя баща, който бил от категорията лица по чл. 46, ал. 2 ГПК. Намира за незаконосъобразно съдът да се самосезира по въпроса с редовността на връчването, след като тя не е правила възражения в този смисъл, особено като се отчита, че връчването било осъществено от ДСИ при РС-Враца, а не от самия съд. Намира, че действията по повторно връчване на заповедта са незаконосъобразни и продиктувани от факта, че заявителят бил пропуснал да предяви в законния срок установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Твърди, че съдът е следвало да обезсили заповедта на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, като намира, че съдът необяснимо защитавал интереса на заявителя. Неправилен бил изводът на съда, че възражението следва да бъде върнато като подадено извън законоустановения срок. Възражението можело да бъде преждевременно единствено ако е подадено преди издаването на заповедта на за изпълнение на парично задължение, какъвто настоящият случай не бил. Важен за преклузивния по чл. 414, ал. 2 ГПК срок бил крайният момент, а не началният и независимо как и кога длъжникът е узнал за заповедта, упражняването на правото на длъжника да подаде възражение не зависело от редовността на връчването. Уведомява съда, че не пребивава на настоящия си адрес в София. Иска определение № 1644/23.09.2025 г. по гр.д.

1

№ 3631/2024 г. по описа на Районен съд – Враца да бъде отменено и делото да бъде върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия при прилагане на чл. 414 и 415 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от Министерство на земеделието и храните – София, с който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. ИЗводите на съда за липса на своевременно възражение били правилни – заповедта била влязла в законна сила на основание чл. 416 ГПК и правилно съдът върнал възражението на длъжника.

Моли съда да остави без уважение депозираната частна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в едномесечен срок от връчването й, като този срок не може да бъде продължаван.

С оглед приетото в т. 5а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ, съдът следи служебно за спазване на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 418, ал. 5 от ГПК, поради което длъжникът трябва да представи доказателства за спазването му. Преценката на заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено след срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 от ГПК, следва да е обективирана в разпореждане за връщане на същото. Този съдебен акт подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника, тъй като прегражда развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Следователно частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, от лице с правен интерес и в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, т. 1 ГПК.

По същество жалбата е основателна, като за да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството по ч. гр. д. № 3631/2024 г. на Районен съд - Враца е заповедно, образувано по заявление на Държавата чрез Министъра на земеделието и храните за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК срещу М. П. А., ЕГН: ********** от гр. Враца за суми, представляващи главница и лихви, произтичащи от договор за аренда № 118/26.08.2022г.

Извършена е справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. от НБД Население, от която се установява, че към 18.11.2024 г. длъжникът М. П. А. има постоянен адрес в ***, и настоящ адрес в ***.

Със заповед № 2191 от 19.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК заповедният съд е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение относно М. А. и е постановил незабавното й изпълнение; осъдил я е да заплати сумите по заявлението и е издал заповед за незабавно изпълнение, както и изпълнителен лист. Видно е от направеното отбелязване върху издадената заповед за изпълнение на парично задължение от страна на Районен съд – Враца, че на 20.11.2024 г. е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя; отбелязано е също, че пълномощникът на заявителя е получил издадения изпълнителен лист и заповедта за изпълнение на 09.12.2024 г.

2

Депозираните от ДСИ при РС-Враца заверени преписи от покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ по изп. дело № 20251420400068 до длъжника М. П. А. с изх. №1747/10.02.2025 г. и от съобщенията за връчване на заповедта за изпълнение се установява, че същите са връчени на представител на длъжника – на нейния баща П. Ц. А., след като са извършвани две посещения на адреса преди това – едно на 13.02.2025 г. (събота) и едно на 25.02.2025 г.

Връчването е осъществено от призовкар при Районен съд – Враца - Габриела М. Петрова. Последната вписана дата в тези разписки за връчване е 20.03.2025 г., която дата в съобщенията за връчване на Заповедта за изпълнение и на Договора за аренда е поправена от дата 20.02.25, а в поканата за доброволно изпълнение е поправена от дата 25.02.2025 на дата 20.03.2025 г., тоест тук са поправени и датата, и месецът.

На 24.04.2025 г. с вх. № 6071 (пощ. клеймо от 22.04.2025г.) М. П. А. е подала пред заповедния съд възражение по чл. 414 от ГПК, с което е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С разпореждане № 2262 от 16.05.2025 г. заповедният съд е задължил връчителя-призовкар Габриела Петрова да даде писмени обяснения относно обстоятелствата, касаещи връчването на поканата за доброволно изпълнение и приложените към нея книжа и оформянето на разписката, включително и относно направената поправка в месеца на връчване.

Последвали са обяснения от Габриела Петрова – призовкар при РСВраца, депозирани в съда с вх. № 7432/22.05.2025г., в които същата посочва, че датата 20.03.2025г. в разписките по изпълнително дело № 68/2025 г. на СИС при РС-Враца е била вписана от лицето П. Ц. - баща на длъжницата; че е търсила няколко пъти длъжницата на постоянния й адрес в гр. Враца, но не я открила и на 20.03.2025г. срещнала баща й в града и той се съгласил да вземе съдебните книжа за дъщеря си; че сам той вписал датата в разписките, но в бързината сгрешил месеца и вместо 20.03.2025 г. е вписал 20.02.2025 г. и веднага сам го поправил, но много бързал и затова не е отразил в разписките, че поправката е направена от него. Същата е обяснила също, че е посетила адреса на длъжницата три пъти - 15.02.2025 г. (събота), на 25.02.2025г. и на 15.03.2025г. (събота), но в бързината не е пренесла последната дата 15.03.2025г. във всички останали разписки. Заявила е също, че не е държала оформени разписки при себе си цял месец и нито една от разписките не е антидатирана, тъй като всички разписки (съобщения) са връчени на 20.03.2025г., но е забавила връщането им в СИС при РС-Враца поради последвали почивни дни и много служебни ангажименти, които имала.

След като посредством справка съдът е установил, че бащата не е регистриран на адреса на длъжника, с определение № 1010/06.06.2025г. районният съд е указал на ДСИ Георги Лаков съдебните книжа по изп. дело № 68/2025 г. да бъдат отново връчени на длъжницата, като да се изпратят на регистрирания й настоящ адрес. В мотивите на определението е посочено, че призовкарят е нарушил служебните си задължения по чл. 44, ал. 1 ГПК, както и задълженията си за връщане на съдебните книжа при неоткриване на длъжника в едномесечен срок по чл.47, ал.1 ГПК. Съдът допълнително е констатирал, че депозираните възражения по двете частно граждански дела (№ 3630/2025г. и № 3631/2025г.) с идентичен предмет - неизпълнение по арендни договори, са с визуално различни подписи на длъжницата. При това 3 положение съдът е приел, че не може да извърши преценка и да приеме, че има надлежно връчване на съдебните книжа на длъжницата и достоверна дата, от която да се отчете едномесечния срок по чл. 414, ал.2 ГПК, както и че възражението е депозирано и подписано от длъжницата.

Новото връчване на книжата е осъществено в деловодството на СИС на 25.07.2025 г. отново на бащата на длъжника М. А. – П. А. срещу представено изрично пълномощно – електронен документ с дата 24.07.2025 г.

След тази дата ново възражение срещу издадената заповед за изпълнение не е депозирано от длъжницата.

С обжалваното определение № 1644/23.09.2025 г. съдът е върнал на длъжницата М. П. А. възражението й с вх. № 6071/24.04.2025г. по описа на съда, подадено срещу издадената по същото дело заповед № 2191 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Заповедният съд е приел в мотивите, че на 25.07.2025г. е извършено редовно връчване на книжата на длъжницата, но в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е депозирано възражение от длъжницата, при което действията на ДСИ по съдебното изпълнение следва да бъдат продължени. Съдът е приел също, че предходното възражение следва да бъде върнато като недепозирано в законоустановения в чл.414, ал.2 ГПК срок, че с оглед нередовното връчване на издадената заповед за изпълнение не може да се извърши каквато и да било преценка дали възражението е подписано от длъжницата или от лице без представителна власт към онзи момент, евентуално баща й П. Ц., с оглед сходството на подписа на договора за аренда, който той е подписал като пълномощник №118/26.08.2022г. и приложенията към него, който е предмет на настоящото заповедно производство, и подписа положен на възражението.

В заключение съдът е приел, че на основание чл.416 ГПК издадената заповед за незабавно изпълнение следва да се счита влязла в законна сила с оглед липсата на възражение след новото редовно връчване на издадената заповед за изпълнение.

При така установеното съдът намира от правна страна следното.

Защитата на длъжник в заповедното производство срещу издадена против него заповед за изпълнение се реализира чрез упражняване правото да подаде възражение в едномесечен срок от връчването й, съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК, който срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на длъжника да възрази срещу заповедта за изпълнение, с оглед целените бързина при реализиране на безспорни вземания и сигурност в гражданския оборот. Заповедният съд има компетентност да направи преценка относно обстоятелството дали да приеме възражението, депозирано от длъжника – съдът е обвързан от наличието на преклузивни срокове и спазването им ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 от ГПК.

Нормата на чл. 44, ал.1 ГПК определя условията, при които разписката се счита надлежно връчена. Съгласно същата връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Разписката, удостоверяваща връчването от служител на съда се връща в съда веднага след съставянето й.