Определение № 633 от 19.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633 гр. Ловеч, 16.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500500 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Постъпила е частна жалба №8659/01.08.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания, ЕАД-София против разпореждане №1893/24.07.2024 г. по гр.д. №1161/2024 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. С. М., изцяло.

Жалбоподателят е цитирал съдържанието на съдебни определения на Окръжен съд- София СГС, ОС-Пловдив,ОС-Габрово.Моли да бъде отменен атакувания съдебен акт от 06.07.2024 г.на ЛРС и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт на 10.07.24 г. чрез системата за сигурно електронно връчване. Частната жалба е подадена по същия ред на 12.07.2024 г. Следователно е спазен законоустановения срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба от „Агенция за събиране на вземания, ЕАД-София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление №7271/27.06.2024 г. на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение против М. С. М. за сумата 3765.36 лева – главница, 1516.53 лева – договорна лихва за периода от 24.08.2022 г. до 25.06.2024 г., 1014.07 лева – обезщетение за забава за периода от 25.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото като задължение по договорза 1 потребителски кредит от 21.06.2022 г. и прехвърляне на вземането на „Агенция за събиране на вземания „ по силата на приложение №1/30.10..2023 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.10.2023 г.

Заявява, че на 21.06.2022 г. е сключен между длъжника М. и „Ти би ай Банк“ЕАД договор за потребителски кредит №********** г., по който е предоставен потребителски кредит в размер на 3765.36, а общата стойност на плащанията е възлизала на 5580.99 лева и договорна лихва в размер на 185.63 лева. Срокът на кредита е бил до 25.06.2024 г. на 24 бр. месечни вноски, при конкретизиран размер и срокът да договорът е изтекъл и заемодателят не е изплатил задълженията по договора.

От приложения договор за кредит от 21.06.2022 г. е видно, че стойността на кредита възлиза на 3000 лева- главница.

С разпореждане № 1674 от 05.07.2024 Г. Ловешки районен съд е указал на основание чл. 129 от ГПК на „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД-град София в 3-дневен срок от връчване на съобщението да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран същия, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на кредита или и върху други вземания, ако такива се включват в главницата/, да уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка вноска, извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и по кои вземания, както и кога е уведомен длъжникът за извършената цесия, т.е., че вземането, произтичащо от задължението му по договора за кредит е прехвърлено и че заявителят е новият му кредитор. Подадена е писмена молба №7827/11.07.2024 г., в която са цитирани части от съдебни актове, които са напълно идентични с посочените по частната жалба на Окръжен съд- София СГС, ОС-Пловдив,ОС-Габрово, но няма изложени фактически данни по казуса.

Произнесено е разпореждане №1893/24.07.2024 г. по гр.д.

№1161/2024 г.на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. С. М. изцяло,поради неотстраняване на нередовностите .

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Въпреки дадените указания на заповедния съд на 05.07.2024 г. до заявителя да отстрани нередовностите на заявлението, те не са изпълнени.Жалбоподателят, не е заявил как е формирана главницата, договорнаталихва , обезщетението за забава, кои вноски са просрочени по размер ,извършвани ли са плащания от длъжника , кога и в какъв размер, кога 2 е уведомен длъжника за цесията. Следователно заявителят не е изпълнил разпореждането на заповедния съд.

Жалбоподателят, не е заявил как е формирал при заем от 3000 лева по договора за кредит от 21.06.2022г.претендирана по заявлението главницата от 3765.36 лева. Следователно по заявлението и приложните към него документи,не се съдържат данни, от които съдът да установи как е формирана главницата по дълга до сумата 3765.36 лева, тъй като заявителят не е изпълнил разпореждането на заповедния съд.

Съдът е дал конкретни и точни указания към заявителя-жалбоподател, но в молбата от 11.07.2024 г. г. няма никаква информация по този въпрос.Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит заповедният съд дължи произнасяне по приложението на чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /. В действащата редакция на чл. 410, ал.3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора,от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл.

411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК. В този смисъл няма противоречие с цитираното решение на СЕС от жалбоподателя и разрешението по казуса от настоящата инстанция. Още повече, че в актуалната практика на СЕС- Решение от 17 януари 2023 година C‑379/21с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 17 юни 2021 г., постъпил в Съда на 17 юни 2021 г. е постановено ,че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение — когато длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед — е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че 3 претенциите, произтичащи от тази клауза, могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението. В такава насока е от и решение 30 юни 2022 година По дело C‑170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г.- Член 6, параграф 1 от Директива 93/13. Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се установява легитимацията на заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени доказателства относно твърдяната цесия в негова полза .

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №1893/24.07.2024 г. по гр.д. №1161/2024 г.на Ловешки районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане

№1893/24.07.2024 г. по гр.д. №1161/2024 г.на Ловешки районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4