Решение № 8325 от 11.12.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София,

11.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА

ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6199 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М.Б.К., с която е предявен осъдителен иск срещу П.НА Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /в редакцията преди изм. ДВ бр.98 от 2012 г./ за сумата от 110000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдана. Претендира законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.10.2011 г. до окончателното изплащане и разноските.

Ищцата твърди, че срещу нея е заведено наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда.

За периода, през който се е водило производство, е претърпяла неимуществени вреди – влошаване на здравословното й състояние, стрес, негативни изживявания, накърняване на доброто й име с оглед медийната разгласа на случая, ограничаване на социалните й контакти, преустановяване на упражняваната от нея търговска дейност като едноличен търговец.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва ищцата да е претърпяла в причинна връзка с повдигнатото обвинение твърдените неимуществени вреди.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С Постановление от 29.01.2010 г. ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК – за това, че в периода 02.12.2008 г. – 20.01.2009 г. в гр.София, в условията на продължавано престъпление с три деяния, осъществяващи по отделно един състав на престъпление и извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у различни граждани – обещала им, че срещу получените от тях суми ще им организира екскурзия до гр.Барселона, Испания и с това им причинила имотна вреда в размер на 1925 лв., както следва: на 02.12.2008 г. в гр.София с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у М.А.Д., че ще организира за него, съпругата му Д.Д.и Г.Н.екскурзия до гр.Барселона, Испания, с което му е нанесла имотна вреда в размер на заплатените от него 825 лв.; на 19.01.2009 г. в гр.София с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Л.Ц.Т., че ще организира за него и Т.М.екскурзия до гр.Барселона, Испания, с което му е нанесла имотна вреда в размер на заплатените от него 550 лв.; на 20.01.2009 г. в гр.София с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у М.З.Ч., че ще организира за него и Д.И.екскурзия до гр.Барселона, Испания, с което му е нанесла имотна вреда в размер на заплатените от него 550 лв. Със постановлението по отношение на обвиняемата е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата – 29.01.2010 г. ищцата е разпитана в качеството на обвиняема.

Делото е внесено в съда на 23.07.2010 г. с обвинителен акт, за което е образувано съдебно производство – НОХД № 9364/2010 г. по описа на СРС. По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск на Л. Т. за сумата от 100 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в причинен стрес, както и сумата от 300 евро – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за хотел, обиколка на гр.Барселона и трансфер от летището до хотела и обратно. По делото са проведени три открити съдебни заседания (29.11.2010 г., 14.03.2011 г. и 16.05.2011 г.), на които подсъдимата е присъствала лично и със защитник. С присъда от 16.05.2011 г. ищцата е призната за невиновна в повдигнатото й обвинение. Със същия съдебен акт е отхвърлен приетият за съвместно разглеждане граждански иск като неоснователен.

По повод внесен протест от прокуратурата по делото е образувано въззивно производство по ВНОХД № 5219/2011 г. на СГС, по което са проведени две открити съдебни заседания (на 25.01.2012 г., отложено поради служебна ангажираност на защитника на подсъдимата, и на 20.02.2012 г.), на които подсъдимата е присъствала лично. С решение № 284 от 01.03.2012 г., влязло в сила на същата дата, присъдата е отменена в частта, с която гражданският иск е отхвърлен като неоснователен, тъй като въззивният съд е приел, че същият е недопустим и е прекратил производството в тази му част. В останалата част присъда е потвърдена. Наказателното производство е продължило 2 год. 2 месеца и 1 ден, през който период ищцата е бил с мярка за неотклонение „подписка“.

Установява се от показанията на свидетеля

В.М., че ищцата е създала една от първите туристически фирми в гр.София и че знае за възникналия проблем с група туристи в Испания от интернет и от репортаж на „Господари на ефира“. При първата среща с ищцата след репортажа тя била визуално променена – с побеляла коса, половината й зъби са били изпадали и се е намирала в тежко емоционално състояние. Наложило й се е да преустанови дейността си като туристически агент през 2009 г. Загубила е контакти с клиентите си. Възобновила е дейността си през 2010-2011 г. с друго име на фирмата. Срещи ищцата се водели няколко дела във връзка със случая в Испания от различни пострадали от него лица.

От представената от ответника

Справка за съдимост от 29.07.2016 г. се установява, че ищцата е осъждана: 1).

През 2007 г. за управление на автомобил с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда и 2). През 2012 г. за престъпление по чл.209 НК (измама) – за организиране на екскурзия в Гърция през 2009 г. Действително, по делото е представено от ищеца и Свидетелство за съдимост, в което е вписано, че лицето не е осъждано. Съдът приема, че и двата документа са истински и по същество липсва противоречие между тях. Съгласно Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, свидетелство за съдимост се издава по заявление на лице, а справка за съдимост

– за служебни цели на съд, прокуратура, следствие и др. органи (чл.33). По силата на чл.39 и чл.40 от Наредбата, в свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление, за което лицето е реабилитирано, а в справката за съдимост се вписват всички осъждания и наложени административни наказания по чл. 78а НК. Ето защо в представената от прокуратурата Справка са вписани всички осъждания на ищцата, независимо от реабилитацията.

При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ /в редакцията преди изм. ДВ бр.98 от 2012 г./, а именно: в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда.

Вредите, изразяващи се в преживения стрес и негативни изживявания, за които се съдържат сведения в показанията на разпитания свидетел, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.

Не може да се приеме, че е доказано наличието на причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищцата и воденото наказателно производство. В исковата молба се твърди, че то се изразява в загуба на зъби, внезапно побеляване на косата, високо кръвно налягане и прилошаване. Относно промяната във външния вид на ищцата, съдът кредитира показанията на свидетеля М., тъй като за констатирането й на свидетеля не са необходими специални знания. Не е доказана обаче причинната връзка с наказателното производство. Твърденията за повишеното кръвно налягане и прилошаването на ищцата не са доказани по делото – за установяването им не са ангажирани медицински документи. В указания й 2-седмичен срок ищцата не е изпълнила указанията на съда да посочи конкретно заболяванията, които е претърпяла вследствие на провежданото наказателно производство и да формулира конкретни задачи към поисканата съдебно-медицинска експертиза. Ето защо съдът приема, че ищцата, в съответствие с изрично указаната й доказателствена тежест, не е ангажирала доказателства за възникване на заболявания или влошаване на здравословното й състояние, които да са в причинна връзка с воденото наказателно производство.

Не се установи да е налице причинна връзка между наказателното производство и накърняването на авторитета и доброто име на ищцата. Видно от твърденията на самата ищца в исковата молба по друго гражданско дело (л.34 и сл.), свързано със същия случай на провалена екскурзия в Испания, самата ищца детайлно описва репортажите, излъчени в медиите, като първите от тях са от месеците юни и юли 2009 г., което е повече от половин година преди привличането й като обвиняем по наказателното производство, за което се гледа настоящото дело.

Не се установява, че ищцата е претърпяла част от твърдените вреди – негативно отражение на наказателното производство върху социалните й контакти. По делото не се установи промяна на отношението на близки, приятели и познати към нея. Дори такава да беше установена, в исковата молба се твърди, че тази промяна е настъпила вследствие на репортажи в медиите, който, както вече беше посочено са предшествали привличането й като обвиняема по настоящото дело.

Не се установява твърдяното негативно отражения на наказателното производство върху осъществяваната от ищцата търговска дейност като ЕТ, изразяващо се в нейното преустановяване. Видно от справка от регистър Булстат, част от приложеното в настоящото производство досъдебно производство ЗМ № 15041/2009 г. по описа на 05 РПУ – СДВР, пр.пр.27991/2009 г. на СРП (л.74), ЕТ М.-М.К. е вписано в регистъра на СГС с решение от 24.09.1991 г. по фирмено дело № 19604/1991 г. на СГС. С решение от 22.03.2001 г. на СГС по посоченото фирмено дело е вписана промяна на предмета на дейност, който е допълнен с туроператорска дейност, турагентска дейност, входящ и изходящ туризъм. На 02.02.2009 г. е извършена пререгистрация в Търговския регистър, а на 08.09.2009 г. е вписана промяна на фирмата на ЕТ от М.-М.К. на З.-Т.М.Б.. От посоченото се установява, че от 08.09.2009 г. ищцата е продължила дейността си като ЕТ под друга фирма, но няма данни ЕТ да е бил заличен като последица от прекратяване на дейността му. Свидетелят на ищцата също потвърждава, че след известно прекъсване ищцата е продължила дейността си на туристически агент с ново наименование на агенцията.

При определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението /решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК; решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014 г., IV ГО/. Съобразно цитираните актове следва да се съобразят видът и характерът на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.

При съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: наказателното производство е продължило 2 години, 1 месец и 1 ден (от 29.01.2010 г. до 01.03.2012 г.). Процесуалната принуда срещу ищцата се изразява във вземане на най-леката мярка за неотклонение „подписка“ за същия период, която в минимална степен се е отразила върху обичайното й ежедневие. Увреждането се изразява в понасяне на неудобства, свързани с участие в процесуални действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза, както и негативни емоции и притеснение. Съдът съобрази още и възрастта на ищцата – жена в зряла възраст с изградени социални контакти. Следва да се вземе предвид, че настъпването на част от твърдените вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние, отдръпване на близки и приятели на ищцата и преустановяване на търговската й дейност като ЕТ, не беше доказано в процеса. По отношение на твърдяното накърняване на доброто име на ищцата, не се установи да е в причинна връзка с наказателното производство. Съдът намира, че при определяне размера на обезщетението следва да съобрази дали има разгласяване на наказателното производство чрез медиите, но в случай че то се основава на данни, предоставени от Прокуратурата, което не се твърди и доказва по делото. По делото се установи, че в настоящия случай са разгласени обстоятелствата, станали повод за образуване на настоящото производство, в период от половин година преди образуването му. Ето защо съдът приема, че медийният отзвук не е по почин на ответника и по повод образуваното наказателно производство.