Решение № 8657 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8657 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20241110113532 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ........, ЕИК ......., като универсален правоприемник на ........, ЕИК .........., срещу С. Г. Д., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата 525,98 лв., представляваща вземания по договор за кредит „.......“ № ....... от 11.01.2022 г., от които 400 лв. главница, 25,32 лв. договорна лихва за периода от 09.10.2022 г. до 11.01.2023 г., 41,72 лв. такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода от 09.10.2022 г. до 11.01.2023 г. и 58,94 лв. обезщетение за забава за периода от 11.01.2023 г. до 08.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 11.01.2022 г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит „.......“ № ......., под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит от 400 лв.

Твърди се, че кредитният лимит е усвоен двукратно, като ответникът е извършвал частични плащания, но към датата на подаване на исковата молба е останало непогасено претендираното вземане. Сочи се, че срокът на договора е изтекъл на 11.01.2023 г., поради което вземанията са изискуеми.

Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва исковете над сумата 175,95 лв.

Поддържа, че договорът е недействителен като потребителски кредит поради нарушение на императивните изисквания на ЗПК, включително чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР и общата дължима сума не са посочени по ясен, точен и разбираем начин, а част от разходите са въведени чрез клаузи за такси и неустойки, които следва да бъдат включени при 1 преценката за реалната цена на кредита. Твърди, че при недействителност на договора потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, като от нея следва да се приспаднат всички извършени плащания, независимо по кое перо са били отнесени от кредитора. Поради това счита, че дължимата сума е само 175,95 лв.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и доводите на страните, приема за установено следното:

Между ........, чийто универсален правоприемник е ищецът, и ответника С. Г. Д. е сключен договор за кредит „.......“ № ....... от 11.01.2022 г. Договорът е потребителски кредит по смисъла на ЗПК, тъй като е сключен между търговец кредитор и физическо лице потребител, извън рамките на търговската или професионална дейност на последното.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че по договора е бил одобрен кредитен лимит от 400 лв., като са извършени две усвоявания по 400 лв., съответно на 12.01.2022 г. и на 31.03.2022 г., по банкова сметка с титуляр ответника.

Експертизата установява, че по кредита са постъпили плащания в общ размер 624,05 лв., от които 400 лв. са отнесени от кредитора за главница, а останалите суми са отнесени по пера за директен дебит, законна лихва, договорна лихва, неустойки, такса ангажимент, такси по тарифа и други начисления. Последното плащане е от 06.09.2022 г.

Съгласно договора фиксираният годишен лихвен процент е 15 %, дневният лихвен процент е 0,042 %, предвидена е такса ангажимент за фиксиран лихвен процент от 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, както и други начисления, свързани с непредставяне на съгласие за директен дебит, удостоверения и такси по тарифа. Посоченият в договора ГПР е 49,32 %.

По делото е безспорно, а и от заключението на вещото лице се установява, че ответникът е получил сумите по кредита. Спорът е правен и се свежда до това дали договорът поражда действие за всички уговорени плащания, или поради нарушение на ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита.

Съдът намира, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно тази разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания. Това изискване не е формално. То има за цел потребителят предварително, ясно и разбираемо да получи информация за реалната икономическа тежест на кредита, за да може да прецени дали да се обвърже с договора и да сравни офертата с други кредитни продукти.

В конкретния случай договорът съдържа цифрово посочване на ГПР от 49,32 %, но съдържанието на договора и погасителните данни не позволяват на средния потребител да установи по прозрачен начин как е формиран този процент, каква е реалната обща сума, която следва да върне, и как отделните такси, лихви и допълнителни начисления влияят 2 върху крайната цена на кредита. Особено съществено е обстоятелството, че наред с договорната лихва е предвидена и такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, начислявана ежедневно върху усвоената и непогасена главница. По своето икономическо съдържание тази такса представлява разход, пряко свързан с кредита и условие за ползване на договорения кредитен продукт, поради което следва да бъде третирана като част от общия разход по кредита.

Не може да се приеме, че таксата ангажимент е самостоятелна доброволна услуга, отделима от кредита. Тя не обезпечава реална, отделна и индивидуално поискана услуга в полза на потребителя, различна от самото предоставяне и поддържане на кредита при уговорените параметри. Тя е свързана с фиксирания лихвен процент и с възможността за ползване на кредитния лимит, т.е. с основното кредитно правоотношение. Затова нейното начисляване увеличава реалната цена на кредита и следва да бъде ясно включено и обяснено при формирането на ГПР и общата сума, дължима от потребителя.

Съдът отчита и че договорът съдържа множество допълнителни начисления, обвързани с поведението на потребителя, включително неустойки за непредоставяне на документи, такси по тарифа и други плащания, които, макар и част от тях да не са претендирани в настоящото производство, са включени в договорния механизъм и са били начислявани по кредита. Това допълнително потвърждава липсата на достатъчна яснота за действителната икономическа тежест на договора към момента на сключването му.

Посочването само на цифрова стойност на ГПР не е достатъчно, когато договорът не позволява проверка кои разходи са включени, как са изчислени и каква е общата сума, дължима от потребителя. При потребителските договори изискването за прозрачност е засилено, а съдът следи служебно за спазването на императивните правила на закона и за евентуална неравноправност на клаузите. В случая договорната конструкция води до неяснота относно крайната цена на кредита и поставя потребителя в положение да не може при сключването на договора да разбере действителния размер на своето задължение.

Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е недействителен по чл. 22 ЗПК. Последицата от тази недействителност е уредена в чл. 23 ЗПК, съгласно който потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

При така установената недействителност на договора не се дължат претендираните договорна лихва от 25,32 лв., такса ангажимент за фиксиран лихвен процент от 41,72 лв., както и обезщетението за забава, изчислено върху претендираната от ищеца главница от 400 лв. в контекста на договорното правоотношение, доколкото при недействителен договор потребителят дължи само чистата стойност на кредита след приспадане на извършените плащания.

От доказателствата се установява, че ответникът е получил общо 800 лв. по двете усвоявания. От тях е погасена главница в размер на 400 лв., а по останалите пера кредиторът е получил още 224,05 лв., съответно плащанията извън главница следва да бъдат отнесени 3 към чистата стойност на кредита, тъй като при недействителност на договора не съществува валидно основание същите да бъдат задържани като лихви, такси, неустойки или разноски по кредита. Така непогасената чиста стойност на кредита възлиза на 175,95 лв., до който размер искът за главница е основателен.

В останалата част до претендираните 400 лв. главница искът следва да бъде отхвърлен, тъй като извършените от ответника плащания, неправилно отнесени от кредитора по недължими при недействителност пера, следва да бъдат зачетени като погасяване на чистата стойност на кредита.

Основателен е искът за законна лихва върху уважената главница от 175,95 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, 08.03.2024 г., до окончателното изплащане, тъй като от този момент ответникът е поканен по съдебен ред да изпълни остатъчното си парично задължение за връщане на чистата стойност на кредита.

Неоснователни са исковете за договорна лихва от 25,32 лв., такса ангажимент от 41,72 лв. и обезщетение за забава от 58,94 лв. за периода от 11.01.2023 г. до 08.03.2024 г., тъй като същите произтичат от недействителния договор и представляват разходи по кредита, които потребителят не дължи съгласно чл. 23 ЗПК.

По разноските съдът намира следното:

С оглед изхода на спора и частичното уважаване на исковете, разноските следва да се присъдят съразмерно с уважената и отхвърлената част от претенциите. Ищецът е уважен за сумата 175,95 лв. от общо претендирани 525,98 лв., т.е. приблизително за 33,45 % от иска.

Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част. Доколкото ответникът е представляван от особен представител, възнаграждението на особения представител се определя и изплаща по реда на ГПК, като при наличие на авансирани суми от бюджета на съда същите следва да бъдат възложени съобразно изхода на делото.

По делото е указано на ищеца да доплати депозит за вещо лице в размер на 59,05 евро, равняващи се на 115,49 лв., като същата сума е изплатена от бюджета на съда. С оглед обстоятелството, че експертизата е допусната по искане и в интерес на доказването на претенцията на ищеца, както и предвид даденото указание, тази сума следва да бъде възложена на ищеца, доколкото е останала недоплатена.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ........, да заплати на ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ........, сумата 175,95 лв., представляваща непогасена част от чистата стойност на предоставен кредит по договор за кредит „.......“ № ....... от 11.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2024 г. до окончателното изплащане.

4

ОТХВЪРЛЯ предявения от ........, ЕИК ......., срещу С. Г. Д., ЕГН **********, иск за главница за разликата над 175,95 лв. до претендираните 400 лв. като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ........, ЕИК ......., срещу С. Г. Д., ЕГН **********, иск за сумата 25,32 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.10.2022 г. до 11.01.2023 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ........, ЕИК ......., срещу С. Г. Д., ЕГН **********, иск за сумата 41,72 лв., представляваща такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода от 09.10.2022 г. до 11.01.2023 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ........, ЕИК ......., срещу С. Г. Д., ЕГН **********, иск за сумата 58,94 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.01.2023 г. до 08.03.2024 г., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5