Решение № 736 от 22.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. София, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000810 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Националната агенция по приходите /НАП/, чрез В. П. – Директор на на дирекция „Държавни вземания“, насочена против Решение № 958/03.08.2022 г., постановено по т.д. № 452/2022 г. по описа на СГС, ТО, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против „Апарел Варна“ЕООД /н/ иск с правно основание чл.694 ТЗ, за установяване по отношение на ответника съществуването в производството по несъстоятелност на последното дружество на обезпечителни мерки, даващи право на предпочтително удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ – запори, наложени с ПНОМ изх. № С 200022-022-0052755/12.08.2020 г., издадено от публичен изпълнител с месторабота ТД на НАП София, вписан в ЦРОЗ под № 2021091600902 за обезпечаването на публични вземания в размер на 33 955,32 лв., от които 29 384,43 лв. главници и лихви в размер на 4 570,89 лв., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредиторите на „Апарел Варна“ЕООД /н/ в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановени в противоречие с материалния закон – ТЗ и ЗОЗ, както и за необоснованост и като правен резултат от последните се иска отмяната му и по съществото на спора постановяване на ново решение, с което предявеният от жалбоподателя иск да бъде уважен.

Ответникът по жалбата не е взел становище по нея. В депозираното от синдика на дружеството в несъстоятелност наведените доводи в нея се оспорват и се поддържа правилност на обжалваното решение.

Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от 1 посоченото в жалбата, намира следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск и е подписано.

По предявения иск страните са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на ищеца/, за който е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване съществуването на привилегията на приетото за удовлетворяване в универсалното производство по несъстоятелност негови вземания по реда на чл.685 ТЗ, по арг. от чл.726, ал.1 и ал.2 ТЗ.

Няма спор в теорията и практиката, че обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл.690 ал.1 ТЗ, което се подава срещу изготвените от синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл.692 ал.4 ТЗ, респ. – че могат да бъдат предмет и на иск по чл.694 ТЗ в хипотеза, при която не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение /или привилегия/ и нейната поредност.

При проверка основателността на оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение въззивната инстанция в решаващия състав установи, че същото е и правилно, по следните съображения:

СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.722, ал.1, т.1 ТЗ от НАП против „Апарел Варна“ЕООД /н/.

Поддържано е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът има качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на ответника, като в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ предявил своето парично вземане, прието от синдика и включено в списъка на приети вземания. Последното произтичало от начислени данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер от 33 955,32 лв., в т.ч. 29 384,43 лв. главница и 4 570,89 лв. лихви, обезпечени с Постановление изх.№ С200022-022-0052755/12.08.2020 г. за налагане на обезпечителни мерки от публичния изпълнител при ТД на НАП.

Наложеният запор бил вписан в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на 16.09.2021 г.

Поддържано е, че обезпечението било наложено с факта на издаване на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки, които мерки били наложени още преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество. Въпреки това в изготвените от синдика списъци на приети вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, процесните публични вземания, предявени от НАП, били включени с поредност на удовлетворяване като за необезпечени вземания по чл.722 ал.1 т.6 и т.9 от ТЗ.

Срещу последното ищецът подал възражение пред съда по несъстоятелността, което е било оставено без уважение и списъкът е бил одобрен във вида, в който е бил изготвен.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването в производството по несъстоятелност срещу „Апарел Варна.ЕООД /н/ на обезпечителни мерки, даващи правото на предпочтително удовлетворение по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, а именно поради наложен запор с Постановление изх.№ С200022-0220052755/12.08.2020 г., издадено от публичен изпълнител от ТД на НАП – София, за обезпечаването на публични вземания в общ размер на 33 955,32 лв.

Ответникът търговец не е взел становище по предявения иск, като не е подал отговор по исковата молба.

В депозирано писмено становище синдикът на дружеството поддържа неоснователност на предявения иск с аргумент, че вписването, извършено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, има оповестително действие, произтичащо от естеството му на процесуална мярка, насочена към запазване на имуществото. Няма възможност след откриване на производството по несъстоятелност кредитор да иска вписване на обезпечителни мерки за принудително удовлетворяване на имущество на длъжника по реда на ЗОЗ и да се възползва от привилегията на чл.722 ал.1 т.1 2 от ТЗ.

От фактическа страна:

Извършената служебна справка по партидата на въззиваемото дружество в ТР при АВп установи, че по отношение на същото е открито производство по несъстоятелност, с Решение от 09.09.2021 г. по т.д. № 575/2021 г. по описа на СГС, обявено в ТР на 13.09.2021 г. В срока по чл.685, ал.1 ТЗ въззивникът НАП е предявил своите вземания, вкл. и процесните, които са били включени от синдика в списъка с приети вземания , обявен в ТР по партидата на дружеството. Срещу него в срока по чл.690 ТЗ въззивникът депозирал възражение, касаещо оспорване реда на удовлетворяване на вземането, определен като такъв по чл.722 ал.1 т.6 и т.9 от ТЗ с аргументи, че същото е обезпечено с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С200022-022-0052755/12.08.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, вписано в ЦРОЗ под № 2021091600902.

С определение №260470/11.02.2022г., постановено по т.д. № 575/2021 г. по описа на СГС, съдът по несъстоятелността го е оставил без уважение.

Доколкото страните по делото и не спорят по гореустановените релевантни за предмета на производството факти, спорът по делото е правен и се заключава в даване отговор на въпроса дали при наличието на постановление, издадено от публичния изпълнител преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и вписване на запора в ЦРОЗ след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, предявеното вземане в производството по несъстоятелност се ползува с привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като вписването в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав.

Отговорът на въззивния състав на този спорен в производството въпрос, така, както и на първоинстанционния съд, е отрицателен.

Настоящият състав споделя доводите на СГС изложени в подкрепа на посочения краен извод, поради което и препраща към тях по реда на чл.272 ГПК. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, излага и следното:

Както теорията, така и съдебната практика са единни в разбирането си, че привилегията е процесуално неделимо акцесорно право, което се упражнява в изпълнителния процес. Неин адресат е органът, който има задължението да определи кой кредитор има право да се удовлетвори с предпочитание от получената от осребряването на имуществото на длъжника сума. В производството по несъстоятелност този орган е съдът.

Основното деление на привилегиите е на общи и особени, като установеното разбиране е, че запорът не е привилегия и не може да бъде отнесен нито към общите, нито към особените такива.

Обективното ни право дефинира като привилегии залогът и ипотеката, а нормата на чл.397, ал.1, т.2 ГПК определя запорът не като привилегия, а като вид обезпечителна мярка.

Предвид че ТЗ не съдържа други изрични и различни постановки следва да се приеме, че общите правила относно привилегиите и обезпечителните мерки намират приложение и по отношение на производството по несъстоятелност, независимо от специфично универсалния му характер на изпълнително производство, имащо за цел справедливото за удовлетворяване на всички кредитори.

Изложеното предпоставя, че след като запорът не е привилегия, а обезпечителна мярка, то налагането му има онези действия по отношение длъжника и кредитора-взискател, установени от чл. 451 и чл.452 ГПК. Те обаче по никакъв начин не установяват привилегията в лицето на взискателя да се удовлетвори предпочтително от осребряването на запорираната вещ.

Горните разсъжденията следва да се отнесат и към вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, по арг. от чл. 12, ал. 2 ЗОЗ, който текст установява, че последица от вписването на запора е противопоставимостта на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, а не привилегированото удовлетворяване на кредитора с вписан обезпечителен запор от стойността на запорираните вещи, защото в тази хипотеза при 3 принудително изпълнение заложният кредитор има качеството на хирографарен, а не на обезпечен.

Възприетото тълкуване държи сметка за целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ, което не е насочено към възникване на право на предпочтително удовлетворяване, а към разрешаване на конкуренцията между различните способи на принудително реализиране на заложното право, предвид че насочването на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор, ако то не е вписано от заложния кредитор преди това /арг. от чл. 32а от ЗОЗ/.

Ето защо и след като от вписания по реда на ЗОЗ запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято полза е вписан, от него не възниква такова право на кредитора и в производството по несъстоятелност /Определение № 519 от 15.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 515/2019 г., I т. о., ТК/.

На отделно основание нормата на чл. 638, ал. 4 ТЗ е установила изрична забрана за налагане н а обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.

В случая няма спор, че налагането на обезпечителната мярка запор следва откриването на производството по несъстоятелност спрямо въззиваемото дружество – т.е. фактическият състав на налагането му е завършен след постановяването на решението по чл.

630, ал. 1 ТЗ, поради което и не може да се обоснове друг извод, освен че казуса се регулира от забраната по чл. 638, ал. 4 ТЗ.

Процедурата по налагане на този запор е уредена от ДОПК, който в чл. 200 определя, че същата се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение.

Съответно - чл.202 регламентира процедурата по налагане на запор върху вземанията на длъжника, като ал.1 касае тези от банките, а ал.2 – от трети лица. Общият принцип изведен и за двете хипотези в ал.3 на с.чл. е, че запорът се счита наложен с от деня и часа на получаването на запорното съобщение.