Решение № 196 от 30.11.2022, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 225/2022
- Вид
- Решение № 196
- Подписан
- 30.11.2022
- В сила
- 31.01.2023
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.20,ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 196 гр. В., 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: С.Ж.С.
Членове:
Г.П.Й.
Н.Д.Н. при участието на секретаря В.В.У. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20221300500225 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗКЗ.“АД -С. против Решение №36 от 29.04.22г. по гр.д. №201/21 на БРС в частта,с която искът е уважен до размер от 15 000лв.
Поддържа,че в обжалваното решение погрешно е прието,че не е налице принос на пострадалия за настъпване на процесното събитие и на вредоносния резултат. Напротив ,от АТЕ е установено,че пршичината за ПТП е на пострадалото лице като внезапно е предприел пресичане на пътното платно,управлявайки велосипеда си и водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка.Счита също присъденото обезщетение за изключително завишено по размер.Позовава се на заключението на СМЕ като според д-р К. пострадалият е възстановен напълно.,а според назначената психологическа експертиза са налице негативни преживявания у детето,но няма психическо заболяване или отклонение в психиката у пострадалия.
Моли съдът да отмени атакуваното решение и отхвърли исковете като недоказани и необосновани,а в случай,че ги намери за 1 основателнти да постанови решение в законоустановения размер като им присъди разноски по делото.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът Д. С. В. ,действащ чрез своя баща и законен представител С. В. К. чрез адв. К. е подал писмен отговор,с който оспорват въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като им присъди разноски.
Д. С. В. ,действащ чрез своя баща и законен представител С. В. К. чрез адв. К. също са подали въззивна жалба против решението на БРС в частта,в която искът е отхвърлен за сумата над 15 000лв. до 25 000лв./частичен от 250 000лв./
Счита така определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди за занижено предвид практиката на съдилищата и нормата на чл.52 ЗЗД.Пострадалият е претърпял изключителни болки и страдания по време на лечението му,което е продължително и с множество медицински интервенции.Всичко нтова се е отразило на психиката на детето,което към момента на ПТП е едва на 8години и това е довело до дълбоки травматични увреждания в детската му психика.
Моли съда да отмени решението на БРС в обжалваната част и уважи исковата претенция така,както е предявена като им присъди разноски и за двете инстанции.
ЗАД „ОЗК-З.“АД –С. са подали отговор на въззивната жалба като я намира за неоснователна и описаните в нея болки и страдания на пострадалия за сирно хиперболизирани и недоказани.Излага становище,че при прилагането на нормата на чл.52 ЗЗД понятието „справедливост“ не е абстрактно и при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да извърши преценка на всички обективно съществуващи в конткретния случай обстоятелства.Счита определеното обезщетение за завишено.Моли съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба.
Страните не са ангажирали нови доказателства пред въззивната инстанция.
Съдът намира подадените въззивни жалби за допустими като подадени в срока по чл.259,ал.1 ГПК и след направена проверка по чл.267,ал.1 ГПК във връзка с чл.262 ГПК-редовни от външна страна.
2
От данните по делото съдът констатира следното:
Пред БРС е предявен иск от Д. С. В. ,действащ чрез своя баща и законен представител С. В. К. чрез адв. К. срещу ЗАД „ОЗК-З.“АД –С. с правно основание чл.432 КЗ като претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000лв., която сума в хода на производството е увеличена до размер от 25 000лв./частичен иск от 250 000лв./,изразяващи се в причинена болки и страдание претърпени следствие на ПТП от 20.06.2019г. , ведно със законната лихва считано от 14.11.2019г. до окончателното изплащане на сумите,както и направените по делото разноски.
Установено е пред първата инстанция,че при ПТП на
20.06.2019г. в с. М.,обл.В. на главен път Е-79,съвпадащ с ул. „П.“ малолетното дете Д. С. В., управлявайки велосипед е предприел внезапно маневра и е пресякъл пътното платно,по което в това време зад него в същата посока на движение се е движел с разрешената за населеното място скорост товарен автомобил,управляван от Д.А.К..Водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да спре внезапно,което довело до сблъсък ,при който е пострадал малолетния Д. С. В..Тази фактическа обстановка се пътвърждава от заключението на ВЛ по назначената АТЕ.Според нея товарният автомобил се е движел със скорост 32км./ч. при разрешена за населеното място 50 км./ч.,а велосипедиста с 8 км./ч.Пътното платно е било сухо,без неравности и без обемисти предмети като храсти и дървета,които да ограничават видимостта на водача на т. автомобил.Според заключението причина за ПТП е внезапното пресичане на пътното платно от велосипедиста от ляво на дясно спрямо посоката на движение на т. автомобил,който не е имал техническа възможност да предотврати удара,тъй като велосипедиста попада в опасната зона на спиране на т. автомобил.
В резултата на удара на детето са причинени травматични увреждания,които според СМЕ и медицинската документация по делото съставляват –отворено счупване на дясна подбедрица/полифрагментарна фрактура на голяма пищялна кост-тибия,с тежко увреждане на меките тъканикожа,подкожие,мускули- с размеи 20/10см. и дълбочина 3см. , съставляващи разстройство на здравето,причинило физически болки,страдания и трайно затруднение на десен долен крайник.Наложило се е лечение с две оперативни 3 интервенции и последващо лечение в отделение по изгаряния и пластична хирургия,където е извършена трета опхерация и пластика с разцепен кожен автотранспалнт,взет от дясното бедро.Изписан е на 09.08.19г. За лечението на травмата на дясния долен крайник освен болничното лечение около два месеца периодана възстановяване и самостоятелно обслужване продължава от шест месеца до една година.Пострадалият има и разкъсно-контузна рана на главата.Останали са трайни белези от ПТП-3см. Линеарен цикатрикс на главата1груб цикатрикс на дясна подбедрица-10/25см. И донорен цикатрикс 10/20см. На дясно бедро.
Всичко това причинило неописуеми физически болки на детето и е нанесло психически и емоционални травми,от които то все още не се е възстановило.От заключението на СПЕ е установено,че за детето това е травмиращо събитие,което то все още не е преживяло и което води до редица негативни психически преживявания.Те са причинени от преживените медицински интервенции и съпътсващите ги емоционални и вътреличностни негативни преживявания за неукрепналата детска психика.Описани са от ВЛ психолог като дълбоки,интензивни по своята честота и сила и са приоритетно в депресивно-страхово-тревожния регистър.По време на инциденто и лечението детето е изпътвало страх и ужас от смъртта като психичната травма не е отшумяла и към настоящия момент.
От свидетелските показания на Р.Д.ова,леля на ищеца,се установява,че от удара дясното краче на детето било много лошо смачкано и от болка той бил припаднал,а като се свестил крещял от болка.Лечението е проведено в гр.С. в П.,където е лекуван 45дни.После са го преместили в отделение по изгаряния и пластика където е направена още една интервенции и е престоял там 15 дни.Свидетелката е придружавала детето в отделенията,защото не е могло само да се обслужва и свидетелства,че той е плачел поС.но от болка.След изписването шест месеца детето не е трябвало да стъпва на десния си крак и след това още шест месеца са го учили да ходи,след това с патерица и шина се е придвижвал за около 4-5 месеца.Към момента ходи самостоятелно,но има оплаквания за болка в крака.
Детето е било травмирано и психически,поведението му се променило,станал затворен,нервен,плачел нощем.Не смеел да играе с децата,защото се притеснявал някой да не го бутне и да се нарани.
4
Преживените от пострадалото дете физически,емоционални и психически травми са в пряка причинноследствена връзка с ПТП от 20.06.19г.
Горното е подкрепено от назначените СМЕ и СПЕ, представените писмени доказателства и ангажирани гласни доказателства относно обстоятелствата допринесли за неимуществените вреди.
Водачът на т. автомобил има застраховка „ГО“ при ответното дружество ЗАД „ОЗК-З.“АД –С. валидна за периода 11.05.19г.10.05.20г..От ищеца е предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя,като последния е отказал да изплати обезщетение.
При тези данни ВОС достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "ГО".Тъй като към датата на ПТП е налице валидна застраховка „ГО“ за водача на т. автомобил при ответното дружество,то пасивно легитимиран да отговаря по предявената претенция е ЗАД „ОЗК-З.“АД –С..
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени и/или имуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.В настоящият случай е образувано ДП №141/2019г. на РУ В.,пр.пр.
№1661/2019г. на РП-В.,за която няма данни да е приключила и да има влязъл в сила акт,поради което въпросът за вината на водача на т. автомобил е разгледана в гражданския процес по настоящото производство пред първата инстанция. Установено е от събраните по делото доказателства и АТЕ,че процесното ПТП е причинено в следствие внезапното пресичане на пътното 5 платно от пострадалото лице.По отношение на водача на товарния автомобил е прието,че от техническа гледна точка той не е имал техническа възможност да предотврати удара въпреки,че се е движел с по-ниска от разрешената за населеното място скорост от 50 км./ч.,а именно с 32км./ч.
Това е едно от възраженията във възизвната жалба на застрахователя, именно,че вина за настъпилото ПТП има пострадалото лице.Това би било така,ако пострадалото лице не беше дете на 8години към момента на катастрофата. Константната съдебна практика е категорична,че при движение или присъствие на дете на пътното платно или до пътното платно винаги е налице опасност от ПТП и водачите пътни превозни средства следва да се съобразят с това обстоятелство.Малолетните не носят отговорност за действията си,поради което е вменено в отговорност на водачите на МПС да съблюдават за пътната обстановка и да предприемат необходимите действия за предотвратяване на евентуален пътен инцидент.
В конкретния казус водачът на т. автомобил е забелязал движещото се пред него дете върху велосипед и е намалил скоростта,но това не е било достатъчно.От данните по делото е установено,че пътят е бил прав,със суха настилка и без обемисти предмета,които да намаляват видимостта. Установено е също,че детето се е движило по посока на движение на т. автомобил и е било забелязано от водача му на около 80100м.,т.е. имало е достатъчно видимост и възможност шофьорът на т.автомобил да предприеме необходимите действия.Установено е също,че детето е криволичело по пътя ,карайки велосипеда си и това е още една индикация за създадената опасност за движението по пътя.Винаги когато дете е участник в пътното движение отговорността за опазването му и предотвратяването на пътен инцидент е у останалите участници в движението.
БРС правилно е възприел фактите по делото и е направил законосъобразни изводи относно вината на водача на т. автомобил,който не е спазил изискванията на чл.20,ал.2 ЗДвП и чл.116,във вр. с чл.117 ЗДвП.Правилно е отчетено,че водачът на т. автомобил е бил длъжен не само да намали скоростта на движение,но и при необходимост да спре,за да се избегне вредоносния резултат.