Решение № 1818 от 21.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1818 гр. Варна, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Г.ева при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Марина Г.ева Гражданско дело № 20233110103007 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Н. С. Г., родена на * г. в град Х., със съдебен адрес: град В., ул. О. П. № * срещу ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., п.к. *, район Л., ул. Дж. Б.

№ * с правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 6062,43 лева, представляваща оставащо дължимо обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна врата – дясна алуминиева, тапицерия врата предна дясна; задна врата дясна алуминиева, калник заден десен алуминиев, средна колона дясна, праг десен, джанта лята задна дясна, греда заден мост десен, обтегач заден десен, преден колан преден десен, въздушна възглавница странична дясна завеса, облегалка предна дясна седалка – тапицерия, въздушна възглавница предна дясна седалка, управляващ блок въздушна възглавница, тапицерия таван, носач заден десен на собствения й л. а. „И.“ * с рег. № *, причинени в резултат на реализирано на 12.10.2016 г. ПТП по вина на водача на л. а. „Форд Фиеста“ с рег. № *, застрахован по договор гражданска отговорност при ответното дружество ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 12.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 12.10.2016 г. около 21,45 часа в с. Ст. Ор., област В., на кръстовището между ул. „Ас. Зл.“ и ул. „Ц. С.“ е реализирано ПТП между л.а.

„И.“ *с рег. № * и л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № *. Съставен е протокол за ПТП № * г. В него е отразено, че водачът на л.а. „Форд Фиеста“ не е пропуснал 1 движещия се на път с предимство водач на л.а. „И.“, поради което е настъпил удар между тях. При ответника е заведена щета № * г. В нея като увредени детайли са посочени – предна врата – дясна алуминиева, тапицерия врата предна дясна; задна врата дясна алуминиева, калник заден десен алуминиев, средна колона дясна, праг десен, джанта лята задна дясна, греда заден мост десен, обтегач заден десен, преден колан преден десен, въздушна възглавница странична дясна завеса, облегалка предна дясна седалка – тапицерия, въздушна възглавница предна дясна седалка, управляващ блок въздушна възглавница, тапицерия таван, носач заден десен. На 10.03.2017 г. е отправено искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, на 02.08.20217 г. е отправено повторно искане и на 08.11.2017 г. също, но не е получено обезщетение. Посочва, че дължимото обезщетение възлиза на 27 312,08 лева Твърди, че управляваният л.а. „Форд Фиеста“ е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към датата на ПТП – 10.09.2016 г. до 01.09.2017 г. Извънсъдебно е изплатена сумата от 10 514,42 лева. На 18.12.2017 г. е депозирана искова молба пред Районен съд – град София като претенцията е заявена като частична. Образувано е гражданско дело № * г., по което е постановен краен съдебен акт – като исковата претенция е уважена за сумата от 11 000 лева, частичен иск за вземане в общ размер от 27 312,08 лева. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с който заявява, че е налице изтекла погасителна давност за предявяване на исковата претенция, тъй като датата на увреждането е 12.10.2016 г., а искът е предявен на 10.03.2023 г. Твърди, че след извършване на калкулация на щетата е заплатил обезщетение в размер на 10 514,42 лева. С оглед постановеното решение по гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град София в полза на ищеца е извършено плащане на сумата от 11 000 лева.

Заявява, че автомобилът не е отремонтиран, тъй като няма доказателства затова, а представената проформа фактура на ЕТ „Автотранс Сервиз“ на стойност 27 312,08 лева не отразява коректно цените на боята, частите и часовата ставка, тъй като са прекомерно завишени. Надписани са ремонтно възстановителни дейности, които не са били необходими. Твърди, че е налице тотална щета. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените в производството разноски.

С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите правни разпоредби, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност". Същата обезпечава неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на 2 застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки (юридически факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. В доказателствена тежест на ответника е да установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му възражения по иска, включително че е заплатил дължимото обезщетение.

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване /предвид и предходно воденото производство по гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град София/, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между собственика на л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № * и ответника, валиден към датата на ПТП – 12.10.2016 г., със срок на действие 10.09.2016 г. до 01.09.2017 г.; че като застрахователно обезщетение получил сумата от 10 514,42 лева извънсъдебно и сумата от 11 000 лева, с оглед постановеното решение по гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град София; че на 12.10.2016 г. около 21,45 часа в с. Старо Орявохо, област Варна, на кръстовището между ул. „А. Зл.“ и ул. „Ц. С.“ е реализирано ПТП между л.а. „И.“ *с рег. № * и л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № * като водачът на л.а. „Форд Фиеста“ не е пропуснал движещия се на път с предимство водач на л.а. „Инфинити“, поради което е настъпил удар между тях; че са настъпили следните имуществени вреди по л.а. „И.“ *с рег. № * - предна врата – дясна алуминиева, тапицерия врата предна дясна; задна врата дясна алуминиева, калник заден десен алуминиев, средна колона дясна, праг десен, джанта лята задна дясна, греда заден мост десен, обтегач заден десен, преден колан преден десен, въздушна възглавница странична дясна завеса, облегалка предна дясна седалка – тапицерия, въздушна възглавница предна дясна седалка, управляващ блок въздушна възглавница, тапицерия таван, носач заден десен; че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и реализираните имуществени вреди.

Обявените за безспорни факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства - протокол за ПТП № *от 12.10.2016 г., изготвен от младши автоконтрольор на полицейски участък – град Д. ч.; искане за оценка по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС по щета № * г., предявено от Н. С. Г.; опис на претенция № * г., изготвена от застрахователя ЗАД „Б. и.“; заявление до Дирекция „Уреждане на застрахователни обезщетения“ Застрахователно дружество „Б. и.“ АД; удостоверение за регистрация на МПС на автомобил „Инфинити“ с рег. № *и заявление от 10.03.2017 г.; свидетелство за регистрация на МПС.

Между същите страни е било водено предходно производство по гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град София, поправено с решение по реда на чл.

3

247 ГПК, постановено по в.гр.д. № * г. по описа на Софийски градски съд, от което се установява, че се осъжда ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК * да заплати на Н. С. Г. сумата от 11 000 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 27 312,08 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а. И. * с рег. № *, от настъпило на 12.10.2016 г. около 21.45 часа в с. Ст. Ор., област Варна, ПТП, по вина на водача на л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № *, застрахован при ЗД „Б. и.“ АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законната лихва от датата на уведомяването на дружеството за настъпилото застрахователно събитие – 10.03.2017 г.

При предявяване на осъдителен иск за парично вземане в петитума на исковата молба ищецът сочи и размера на иска. Когато ищецът претендира с петитума на исковата молба само част от размера на вземането, той предявява частичен иск. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска, включително при предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск 4 за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В този смисъл тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай с оглед влязлото в сила решение по гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град София, поправено с решение по реда на чл. 247 ГПК, постановено по в.гр.д. № * г. по описа на Софийски градски съд и предвид постановките на Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, а също и с оглед обявените за безспорни и ненуждаещи от доказване факти и обстоятелства съдът приема за установени със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти на спорното субективно материално право наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди; че е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.