Решение № 63 от 08.05.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Ямбол, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ню Проджектс Консулт" ЕООД гр.София, представлявано от законния представител М.Д.Р., против Решение № 609 от 29.11.2023 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 175 по описа за 2023 г. на този съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Ню Проджектс Консулт" ЕООД против НУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - гр.Ямбол иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2957/2022 г. по описа на ЯРС, а именно- 2233.43 лв.- главница, ведно със законна лихва от 09.11.2022 г. до окончателното изплащане и „Ню Проджектс Консулт" ЕООД е осъдено да заплати на НУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - гр.Ямбол сумата от 524.00 лв.- разноски по делото.

Оплакването в жалбата е за недопустимост и неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според въззивника обжалваното решение е постановено в нарушение на изискването на чл.236, ал.1 от ГПК, тъй като са изведени неправилни и необосновани правни изводи от съда без мотиви. Сочи, че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск по реда на чл.59 ЗЗД и неправилно е приел, че с оглед характера на правоотношението, източникът на правото на ответника да получи процесните плодове през м. ноември 2018 г. е договорен, а не извъндоговорен.

Въззивникът изтъква, че продуктите се предоставят на децата и учениците безплатно, като средствата са осигурени от Европейския съюз и националния бюджет, но на дружеството не са предоставени тези средства, а ответникът е получил именно целеви средства от националния бюджет за предоставяне безплатно продуктите на учениците, при което доставените от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД на ответното училище плодове са в резултат на грешка, считайки че училището е включено в схемата „Училищен плод“ за 2018/2019 г. На следващо място сочи, че съдът неправилно е приел, че процесните доставки 1 са извършени по силата на договор на дружеството с ДФ „Земеделие“. Според въззивника съдът не взел предвид, че дружеството е доставило плодовете възмездно на ответника, последният ги е приел без възражения и е налице постигнато съгласие между страните за продажбата на тези плодове, като цената е обичайната, дължима за този вид продажба, доколкото дружеството е търговец, занимаващ се с дейност по продажба на плодове. За приемането е съставен приемо- предавателен протокол и е издадена и фактура, цената по която не е заплатена от ответника. Според дружеството, е без значение дали получателят е изпълнил задължението си да проведе процедура по възлагане на обществена поръча, тъй като непровеждането на такава не е предвидено в ЗОП като основание за недействителност на правоотношението. Счита се, че ответникът е спестил разходи, които са действително необходими и е следвало да ги понесе от собственото си имущество, а не за сметка на имуществото на ищцовото дружество, аргументи за които твърдения извежда от разпоредбите на Наредба №6/10.08.2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения и Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Независимо от фактическите си твърденията за възникнало между страните договорно правоотношение по сключен договор за продажба, въззивникът в края на жалбата е обобщил, че ответното училище е получило плодове без основание, поради грешка от страна на ищцовото дружество, с които плодове се е обогатило за сметка на дружеството, което не е обсъдено от съда в обжалваното решение. Твърди се също, че в конкретния случай е приложим 5-годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, а не тригодишният давностен срок по чл.111, ал.1, буква „в“ ЗЗД, тъй като не става въпрос за периодични доставки по един договор. Счита, че е налице и преюдициалност на производството по адм.д.№ 8242/2021 г. на АССГ за отмяна на Уведомително писмо за одобрение на заявки за плащане в частта, с която е отказана сумата в размер на 589 969,88 лв. без ДДС по схема „Училищен плод“, в която сума е включена и процесната сума от 2233.43 лв. с ДДС, като се твърди, че се касае за сума, предмет на две висящи производства, а решението, с което е отказано плащане на заявената за ответника сума ще има действие за всички и ще бъде обвързващо и за съда.

По тези съображения въззивникът настоява за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и за уважаване на предявения иск. В условията на евентуалност моли въззивният съд на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК да спре производството по първоинстанционното дело до приключване с влязъл в сила акт на адм. д. №8242/2021 г. на АССГ.

Въззиваемият НУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Ямбол, представлявано от директора Д.Д., чрез пълномощника адв. М. А. от АК- Ямбол, е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд, според които източникът на правото на учебното заведение да получи процесните плодове през м.11.2018 г. е договорен, а не извъндоговорен и че е налице фигурата на договор в полза на трето лице, обективиран по същество в отделни документи и административни актове на държавни органи и като трето лице – бенефициент по договора училището може да иска изпълнение от обещателя, може да го поставя в забава и да търси обезщетение за вреди от неизпълнение, но тъй като не е страна по договора, не разполага с правата, които са характерни за страните по него. Въззиваемото училище счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли същото да бъде оставено в сила, излагайки подробни съображения. Настоява искането на въззивника за спиране на производството по реда на чл.229, ал.1,т.4 ГПК да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице преюдициалност на адм.д. № 8242/2021 г. на АССГ по отношение на настоящия спор– не е налице идентичност на страните по двете дела и връзка между предмета на делата. Въззиваемата страна моли и за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските, който представя.

В о.с.з. въззивникът не изпраща законен или процесуален представител.

2

Въззиваемата страна, чрез пълномощника адв.А., в о.с.з. оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й по съображенията, изложени в отговора на жалбата, с искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

Третото лице- помага не изпраща законен или процесуален представител в о.с.з.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършване на служебната проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно.

Въззивният съд счита, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е разкрита в мотивите на обжалваното решението, е пълна, правилно установена и кореспондираща със събраните по делото доказателства, като с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК ЯОС препраща към нея. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства и установената фактическа обстановка е непроменена.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът приема следното:

Производството пред ЯРС е образувано по предявен от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД срещу Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.Ямбол иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 59 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 2233.43 лв., представляваща стойността на доставени без основание и получени от ответника плодове през м. ноември 2018г., фактурирани с фактура № 6300000005/30.11.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1436/10.11.2022 г. по ч. гр. д. № 2957/2022 г. по описа на ЯРС.

Ищецът е поддържал в исковата молба, че през м.11.2018 г. е доставил на ответника плодове, за което е съставен двустранно подписан приемо- предавателен протокол за доставени продукти, въз основа на който е издадена и процесната фактура на обща стойност 2233.43 лв. с ДДС. Дружеството е изложило, че между страните не е сключван договор за доставка на плодове, нито формален, нито неформален, поради което е счело, че длъжникът- ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и следва да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Ищецът изрично е посочил, че процесната сума се претендира от него на извъндоговорно основание. Твърдял е, че е налице предаване, съответно получаване на плодове без основание. Наред с това в исковата молба ищецът е поддържал, че ответното училище е заявило участие по схема „Училищен плод“ с подаване на декларация в ДФ „Земеделие“ за три учебни години, но поръчка на плодове от страна на ответника не е налице, а ищецът е одобрен изпълнител за доставка на плодове по посочената схема за три учебни години 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. при определени цени на килограм. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с подаденото от ответника възражение по чл.

414 от ГПК срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника НУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.Ямбол, с който не е оспорено твърдението в исковата молба, че между страните не е сключван договор за доставка на плодове. Ответникът е признал факта на получаването на плодовете по процесната фактура, но е обяснил доставките с участието му в Схема „Училищен плод“, при която единствено ДФ „Земеделие“ изплаща дължимите разходи към заявителите. Поддържал е още, че процесните количества плодове са му доставени не от ищеца, а от дружеството, конституирано като трето лице- помагач „Дойчев– МТВ“ ЕООД, при което на основание решение на МС и решение на МОН училището е заплатило цената на плодовете в полза на това еднолично дружество с ограничена отговорност, а ищецът е отказал плащане от страна на ДФ „Земеделие“ за доставките през м.11.2018 г. за заявени учебни заведения, в т.ч. и за ответното учебно заведение.

3

По делото от приложеното ч.гр.д. № 2957/2022 г. по описа на ЯРС е установено, че за процесната искова сума в размер на общо 2233.43 лв., предмет на предявения установителен иск, която сума е за стойността на доставените през м.11.2018 г. плодове по фактура № 6300000005/30.11.2018 г. с която длъжникът се е обогатил за сметка на дружеството- заявител, е издадена срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по посоченото ч. гр. дело по описа на ЯРС. Длъжникът по заповедта е подал възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата, като настоящият иск е предявен от заявителя в заповедното производство– ищеца в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че районният съд е квалифицирал неправилно предявения иск по реда на чл.59 ЗЗД. Правилни са изводите на първата инстанция, че предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение и е недопустимо изменение на основанието на иска. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което вече е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът- ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК (напр. Решение по гр.д. № 7541/2013г., ІV г.о; Решение №169/04.01.2016г. на ВКС по т.д.№700/2011г. на II т.о. и др.) и задължителните разяснения, дадени в т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г., според които в производството по иска с правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; в това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК- за изменение на основанието чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.