Решение № 9 от 12.01.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Дулово, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200116 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № **** г., издадено от Началник група в ОДМВР – Силистра, РУ-Дулово (М.Т.М), с което на А. М.

И., ЕГН **********, ****, СУМПС № **** (изд. от ОДМВР-Ямбол), на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП. Посочва, че цитираната разпоредба се отнася за случаи, при които при ПТП има пострадали хора, докато в конкретния случай при произшествието няма данни за пострадали лица, а са налице само имуществени вреди. Счита, че след като няма пострадали хора, той не е бил длъжен да уведомява МВР и да изчаква на място и следователно не е нарушил тази норма. Поради това наказателното постановление било издадено в противоречие със закона и следва да се отмени като несъставомерно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрисконсулт Валентина Атанасова, която оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на наказващия орган изтъква, че актът и наказателното постановление са издадени при спазване на процесуалните правила, от компетентен орган и въз основа на събраните доказателства. Посочва, че безспорно се установява извършването на нарушението, като дори жалбоподателят не оспорва, че е напуснал мястото на произшествието.

Акцентира, че липсата на пострадали други лица не освобождава водача от 1 задължението да уведоми и изчака органите на МВР, още повече при произшествие с преобърнат автомобил. Счита, че деянието не е маловажен случай предвид неговата тежест. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да отхвърли жалбата.

Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал необходимите доказателства. Разпитани са актосъставителят – младши автоконтрольор Д. Р. О., и свидетелят – младши автоконтрольор Д. Т. Б.

(служители на РУ-Дулово), чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни и последователни. От събраните доказателства по делото, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.04.2025 г. около 22:40 ч. на път II-23, км.116 (община Дулово), жалбоподателят А. М. И. управлявал собствения си лек автомобил ****, когато при движение с несъобразена скорост с пътните условия губи контрол над автомобила, блъска се в еластична ограда (мантинела) и се преобръща извън пътното платно. В резултат на пътнотранспортното произшествие автомобилът получава значителни материални щети; самият жалбоподател е получил наранявания (по таблото и волана на автомобила са открити следи от кръв). Непосредствено след ПТП жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР и без да изчака пристигането им. На мястото на инцидента не е имало други лица.

Същата вечер случаят е бил докладван на дежурния служител в РУДулово и към местопроизшествието са били насочени полицейски служители.

При пристигане на място е открит преобърнатият автомобил, без присъствие на водача или други хора около него. Чрез справка по регистрационния номер е установен собственикът на автомобила – съпруга на жалбоподателя, която е посочила, че именно жалбоподателят е управлявал колата. В хода на оперативно-издирвателните действия жалбоподателят е бил установен на следващия ден (28.04.2025 г.) и се е явил в РУ-Дулово. При срещата с полицейските служители жалбоподателят признава, че е управлявал автомобила при посоченото ПТП, и дава писмени обяснения за случилото се.

Той потвърждава, че след катастрофата се е уплашил, тъй като не е от гр.

Дулово, и затова е напуснал местопроизшествието, без да уведоми никого.

При явяването му на 28.04.2025 г. е констатирано, че жалбоподателят има леки наранявания (одрасквания) вследствие на катастрофата.

За констатираното от тях нарушение полицейските служители съставят срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № **** г., в който описват горните факти. В акта нарушението е квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП – т.е. напускане на мястото на ПТП, без водачът да остане и изчака пристигането на компетентните органи на МВР. АУАН е предявен на жалбоподателя, който е отказал да го подпише (в акта е удостоверен отказът с подпис на свидетел), като в законоустановения срок не е подал писмено възражение. Въз основа на акта, в рамките на законоустановения срок, е издадено обжалваното Наказателно постановление № **** г. от Началник група при ОДМВР – Силистра, РУ-Дулово.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от 2 събраните доказателства: показанията на актосъставителя и свидетеля, писмените доказателства по административнонаказателната преписка (вкл. копие от АУАН № **** г., копие от процесното НП № **** г., докладни записки, сведения и др.), както и от обясненията на самия жалбоподател, дадени пред административнонаказващия орган. От доказателствата не се установява, нито се твърди наличие на други участници или пострадали лица при инцидента, освен самия жалбоподател. По съществото на фактите спор между страните няма – жалбоподателят не отрича настъпването на ПТП, нито че е напуснал мястото. Спорът е съсредоточен основно върху правната квалификация на деянието и приложението на закона.

Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е надлежно връчено и жалбата е депозирана в законоустановения 7-дневен срок), поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

I. От обективна и субективна страна безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: … 2. когато при произшествието са пострадали хора: … б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“. В настоящия случай от доказателствата се установи, че при процесното ПТП има пострадало лице – самият жалбоподател е получил наранявания (макар и леки) при преобръщането на автомобила. Следователно е било налице ПТП с пострадал човек, попадащо в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП, което поражда за водача законовото задължение по б. „б“ – да не напуска мястото и да изчака идването на органите на МВР. Жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като е напуснал местопроизшествието веднага след инцидента, без уведомяване на компетентните органи. По този начин обективните признаци на нарушението са осъществени изцяло – налице е неизпълнение на посоченото законово задължение от страна на лице, участник в ПТП с пострадал.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, с които се отрича съставомерността на деянието. Твърдението, че „няма пострадали хора“ при произшествието, не отговаря на действителната обстановка – в резултат на катастрофата жалбоподателят сам е пострадал (получил е наранявания), което е било очевидно от състоянието му непосредствено след ПТП. Дори на място да не е била оказана медицинска помощ, наличието на кръв и травми у водача категорично сочи, че е налице пострадало лице.

Законът не прави разграничение дали пострадалият при ПТП е водач или пътник – достатъчно е, че някое лице е получило наранявания, за да възникнат задълженията по чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП за всички участници. Ето защо жалбоподателят неправилно изключва себе си от кръга на „пострадалите хора“ при това произшествие. Съдът приема, че Административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал нарушението като такова по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП именно поради установеното пострадало лице (водача).

На следващо място, дори хипотетично да се приеме, че няма пострадало лице при инцидента, това не би освободило водача от задълженията му при ПТП. При сериозно произшествие с преобърнат автомобил и нанесени щети на пътна инфраструктура (мантинела) водачът пак е длъжен незабавно да 3 информира компетентните органи и да остане на място, съобразно правилата на ЗДвП за случаи на ПТП с материални щети. Напускането на местопроизшествието във всички случаи затруднява разследването на инцидента и е обществено укоримо. В съдебната практика (вкл. на Върховния административен съд) последователно се приема, че неизпълнението на задълженията на водача като участник в ПТП представлява съществено нарушение, което не може да бъде оправдано с личен страх или обърканост на нарушителя и не съставлява маловажен случай. В конкретния случай жалбоподателят съзнателно е избрал да напусне местопроизшествието, за което сам впоследствие е посочил причина – уплах. Това обяснение обаче не изключва вината му; налице е най-малкото непредпазливост (самонадеяност), изразяваща се в пренебрегване на законовите задължения с надеждата да избегне негативните последици. Следователно и субективната страна на деянието е налице – жалбоподателят е действал виновно.

С оглед на горното съдът намира, че административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП е безспорно установено, а жалбоподателят е неговият извършител.

II. При проверката за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не констатира нарушения, които да обосноват неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група при РУ-Дулово към ОДМВР–Силистра, който съгласно нормативната уредба на МВР е оправомощен да издава НП за нарушения по ЗДвП. Компетентността на издателя се доказва и от представените по делото копия на Заповед № *** г. и Заповед № **** г. (на Министъра на вътрешните работи), с които на длъжността „началник група“ в РУ-Дулово са предоставени правомощия да издава наказателни постановления. НП е издадено в рамките на законоустановения срок, предвиден в чл. 34 ЗАНН, след съставяне на АУАН на 28.04.2025 г. и внасяне на материалите в надлежен срок. Съдържанието на НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН – в него са посочени нарушителят (трите имена, ЕГН, адрес, свидетелство за управление), описани са време, място и обстоятелствата на нарушението, посочена е законовата разпоредба, която е нарушена, както и санкционната норма, и наложеното наказание. НП е надлежно връчено на нарушителя. Не се установяват съществени процесуални нарушения при съставяне на акта или при издаване на НП – няма противоречия между фактическото описание в акта и в НП, те напълно съвпадат и отразяват реално настъпилото събитие.

Ето защо не са налице основания за отмяна на НП поради процесуални пороци.

Наложеното наказание също е правилно определено. За нарушение от този вид законодателят е предвидил санкция – глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС от 1 до 6 месеца (на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП). В случая на жалбоподателя са наложени минималните предвидени размери – 50 лв. глоба и 1 месец лишаване от право да управлява.

При определяне на вида и размера на наказанието

Административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27 ЗАНН – взел е предвид характера и тежестта на нарушението, подбудите за извършването му, както и обстоятелството, че нарушението не представлява маловажен случай. Настоящият съдебен състав споделя извода, че не са налице основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Напротив, напускането на местопроизшествие при подобно ПТП е деяние с висока степен на обществена опасност, което 4 оправдава налагането на санкция. Предвидено е императивно наказание (минимум 50 лв. глоба и 1 месец лишаване от право), което е именно наложено; съдът не разполага с възможност за по-нататъшна редукция.