Решение № 6294 от 18.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6294 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100508550 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 8502/23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 40543/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав, е отхвърлен предявеният от ищеца Д. В. Д., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А. П. П., ЕГН **********, да му заплати сумата от 18 480,00 лв., представляваща вземане по Договор от 05.04.2021 г., във връзка с претърпени от ищеца имуществени вреди, за периода от 03.01.2021 г. до 03.07.2021г., изразяващи се в неполучено от него трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2021 г. до окончателното изплащане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е разпределена и отговорността за разноските.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба с вх. № 162410/08.06.2023г. от Д. В. Д., ЕГН: **********, с която се обжалва в цялост решението на първоинстанционния съд. В жалбата се излага становище за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че представеният пред първоинстанционния съд договор от 05.04.2021 г. представлявал договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД, който имал за цел да бъде избегнат спор между страните по него, свързан с присъждане на обезщетение за претърпени от въззивника-ищец имуществени вреди във връзка с незаконното му уволнение.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че процесният документ не представлявал договор, както и че наподобявал запис на заповед, без да има обаче изискуемото от закона съдържание. Счита, че съдът е постановил 1 решението си като е тълкувал представения договор в нарушение на изискванията на чл. 20, чл. 20а и чл. 365 ЗЗД, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното моли решението да бъде отменено изцяло, а предявеният иск – уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 193657/06.07.2023 г. от А. П. П., ЕГН **********, чрез адв. М. Н., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Отправя се искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Следователно за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 79, ал.

1 ЗЗД е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: наличието на сключен между страните договор, по който ищецът е изпълнил своите задължения и за ответника е възникнало задължение да му заплати сумата в размер от 18 480 лева.

В хода на първоинстанционното производство ищецът е депозирал писмена молба, с която е уточнил, че сключеният между страните договор от 05.04.2021 г. представлявал по същество извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД, с която страните са избегнали един възможен съдебен спор между тях, свързан с претърпени от ищеца имуществени вреди във връзка с незаконното му уволнение, които вреди представлявали неполучено трудово възнаграждение през периода 03.01.2021 г. – 03.07.2021 г.

Пред първоинстанционния съд са представени редица писмени доказателства, от които се установява следното:

С Решение от 11.02.2021 г., постановено по гр. д. № 29499/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е отменено уволнението на ищеца и същият е 2 възстановен на заеманата до уволнението длъжност „заместник директор по медицинските дейности“ при УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, като болницата е осъдена да му заплати сумата от 17556,92 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 03.07.2020 г. – 03.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.07.2020 г., до окончателното плащане, както и сумата от 861,73 лв., представляваща разноски по делото.

Съобразно постановеното съдебно решение насрещните страни по делото са сключили договор от 05.04.2021 г. (представен с отговора на исковата молба), съгласно който УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, представлявано от ответника в качеството му на изпълнителен директор, е поело задължение да оттегли подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, след което да възстанови ищеца на заеманата длъжност „заместник директор по медицинските дейности“, както и на длъжността, заемана по допълнителен трудов договор съгласно условията от м.05.2020 г. Болницата се е задължила също така да заплати на ищеца присъденото му обезщетение по делото в размер на 17556,92 лв., както и разноски в размер на 861,73 лв, като общата сума възлиза на 18 418, 65 лева.

Ищецът, от своя страна, се е съгласил да се яви на работа на 05.04.2021 г. и да се откаже от присъдената законна лихва.

По делото са представени също така молба от 05.04.2021 г., депозирана по гр. д. № 29499/2020 г. по описа на СРС, с която УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, чрез А. П., оттегля депозираната въззивна жалба срещу постановеното решение и Заповед № 113/05.04.2021 г., съставена от ответника, в качеството му на изпълнителен директор на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, с която ищецът е допуснат до изпълнение на длъжността „Заместник директор – медицински дейности“, считано от 05.04.2021 г., като е наредено да му се изплати обезщетение в размер на 17556,92 лв. и разноски в размер на 861,73 лв., съгласно постановеното решение и договора от 05.04.2021 г. Заповедта е връчена на ищеца на 05.04.2021 г. Представени са и писмени доказателства - Фиш № 1/март 2021 г. и платежно нареждане от 06.04.2021 г., от което е видно, че УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД е заплатило на ищеца присъдените със съдебното решение суми.

Ищецът не оспорва гореизложените обстоятелства, нито представените в тяхна подкрепа доказателства.

С оглед на горното, на изследване подлежи представеният с исковата молба договор от 05.04.2021 г., включително наведените от ищеца твърдения, че същият представлявал по съществото си договор за извънсъдебна спогодба по чл. 365 ГПК.

Ищецът основава съдебно предявената си претенция на представения като приложение към исковата молба договор от 05.04.2021 г., сключен между него и ответника, с който последният е поел ангажимент да осигури заплащането на сумата от 18480 лв. в срок до 30.06.2021 г., а ищецът се е задължил да не размножава или заверява нотариално договора, като след изпълнението му да върне екземпляра на ответната страна.

Съгласно чл. 8, ал.1 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. При анализа на представения с исковата молба документ първоинстанционният съд е пристъпил на основание чл. 20 ЗЗД към тълкуване на обективираната в него воля на страните, като е приел, че същият не би могъл да послужи като основание на съдебно предявената претенция срещу 3 ответника, доколкото дори и след тълкуването му не би могло да се квалифицира нито като договор, нито като едностранно волеизлявение (в това число менителничен ефект). В процесния случай настоящият въззивен съдебен състав счита, че от съдържанието на документа не се установява страните да са направили волеизявления, които да съвпадат по съдържание и да преследват посочените в чл. 8 от ЗЗД законови цели като напълно неясно е основанието, поради което всяка от тях е поела задълженията, описани в документа.

С оглед на възприетото следва да бъдат обсъдени изложените от ищеца твърдения (включително и с подадената пред настоящия съд въззивна жалба), че представеният с исковата молба договор от 05.04.2021 г. представлява извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД, с която страните са избегнали един възможен съдебен спор между тях, свързан с претърпени от ищеца имуществени вреди във връзка с незаконното му уволнение, които вреди представлявали неполучено трудово възнаграждение през периода 03.01.2021 г. – 03.07.2021 г.

Съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 229 от 18.12.2023 г. по гр.д. № 4038/2022 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, спогодбата е двустранен договор, с който по дефиниция на чл. 365, ал. 1 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор. При позоваване на нея, основателността на претенциите, въведени като предмет на спора зависи единствено и само от изпълнението на уговорките по това споразумение и това очертава спорния предмет на делото, както и квалификацията на спорното право доколкото договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален договор.

В процесния случай ищецът твърди, че с представения от него договор се избягва един правен спор между него и ответника, свързан с претърпени от ищеца имуществени вреди във връзка с незаконното му уволнение, които вреди представлявали неполучено трудово възнаграждение през периода 03.01.2021 г. – 03.07.2021 г., като счита, че ответникът следва да отговаря в лично качество и се позовава на съдебна практика по приложението на Кодекса на труда от 1951 г. (отм.) В подкрепа на изложеното са ангажирани и писмени доказателства, а именно: докладни записки от 01.11.2021 г. и 29.11.2021 г. от управителя на ДКЦ „Св. Иван Рилски“ ЕООД до изпълнителния директор на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, от които се установява, че по разпореждане на ответника, в качеството му на изпълнителен директор на УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, на 29.04.2021 г. в полза на ищеца е заплатено обезщетение в размер на 5000 лв. от сметките на ДКЦ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, като тази сума е следвало да се възстанови на дружеството до края на 2021 г. от принципала УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД. Посочено е, че сумата е платена на ищеца без основание, тъй като същият не е имал договорни отношения с ДКЦ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, а единствено с УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД. Представено е споразумение от 07.06.2022 г., сключено между ДКЦ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД и ищеца Д. Д., от което се установява, че на 29.04.2021 г. ДКЦ „Св. Иван Рилски“ ЕООД е заплатило на Д. Д. сума в размер на 5000 лв., като ищецът признава, че е получил тази сума без основание и се задължава да я възстанови на ДКЦ в срок до 31.12.2022 г.

Видно е от всички представени пред първоинстанционния съд писмени доказателства (неоспорени от ищеца), а и се потвърждава от приобщеното гр.д.№ 29499/2020 г., по описа на СРС, 79 с-в, че между ищеца Д. В. Д. и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД е съществувало валидно трудово 4 правоотношение, чието прекратяване с уволнението на ищеца е било отменено от съда, като същият е бил възстановен на заеманата до уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение за оставане без работа в периода 03.07.2020 г. – 03.01.2021 г. в размер от 17556,92 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба и сторените от него разноски.