Определение № 2066 от 26.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2066 гр. П., 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501700 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез пълномощника му юрк. Б.Д., против разпореждане № 13512/12.05.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 6650/2025г. на П.ски районен съд, XXIII гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. Н. Д. с ЕГН:

********** от село С., общ. М., обл. П., за вземания по договор за заем Microcredit № *** от 07.03.2024г. и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *** от същата дата, сключени между длъжника и „Микро Кредит“ АД, цедирани от първоначалния кредитор на „Агенция за събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД - понастоящем заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД), с Приложение №1 от 24.09.2024г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане. Счита, че плащанията по договора за кредит са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково състезателно производство, но не и в заповедното.

Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

П.ският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ 1 на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против К. Н. Д. за следните вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД, ЕИК: 202073629, договор за заем Microcredit № *** от 07.03.2024г. и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *** от същата дата: 825,61 лв. - главница ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 09.04.2025г. до окончателното погасяване; 129,90 лв. – договорна лихва за периода от 10.06.2024г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 10.01.2025г. /падеж на последна погасителна вноска/; 810,24 лева - възнаграждение за допълнителни услуги за периода от 10.06.2024г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 10.01.2025г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 78,41 лв. - лихва за забава за периода от 11.06.2024г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендираните вземания са придобити от заявителя съгласно Приложение №1 от 24.09.2024г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 30.03.2023г., сключен с „Микро Кредит“ АД.

Заповедният съд е приел, че заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1 от ГПК), за да може от една страна длъжникът да прецени дали да възрази по отношение на дължимостта на вземането, а от друга – за да се направи преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението, и вземането, предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК. Това налагало заявителят да посочи изрично какво представлява вземането, което се претендира, какви са основанията за възникване на задължението и формиране на претендирания му размер. При извършени от длъжника плащания по заявлението следвало да се посочи и как са отнесени те по пера (разноски, лихви, главница), тъй като това било обуславящ въпрос по приложението на императивната разпоредба на чл. 76 от ЗЗД. Това не било сторено от заявителя, въпреки дадените конкретни указания на съда. Отделно от горното, законът забранявал да бъде издавана заповед за изпълнение на основание вероятно неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ето защо при съмнение за неравноправност на договорни клаузи и наличие на основание за приложението на чл. 23 от ЗПК, било необходимо в заявлението да бъде ясно посочено как е формиран размерът на вземането (включително като се вземат предвид погашенията по кредита). Единствено по този начин, в рамките на служебните си правомощия по чл. 411 от ГПК, заповедният съд можел да приложи посочената разпоредба, като прецени дали да бъде издадена заповед за изпълнение за цялата чиста стойност на кредита или за част от нея. Заповедният съд е достигнал до извода, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК, доколкото не била налице необходимата индивидуализация на вземането, включително по отношение начина на формиране на размера му, поради което го отхвърлил в цялост.

Настоящата инстанция намира разпореждането за правилно, като споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд в мотивите му правни 2 аргументи за нередовност на заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени в чл. 127, ал.1 от ГПК, сред които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Съгласно т. 2б. на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС вземането следва да бъде точно индивидуализирано по основание и размер, което обуславя редовността на заявлението. В разглеждания случай според заявлението претендираното вземане се основава на договор за паричен заем от 07.03.2024г., по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т.

1 от ДР на ЗЗП. Със същия на длъжника е предоставен кредит в размер на 1000 лв., който последният се е задължил да върне на 10 равни месечни вноски, при ГПР - 48,90 %, ГЛП – 40,47 % и обща дължима сума – 1194,70 лв.

(от които 1000 лв. – главница и 194,70 лв. – възнаградителна лихва).

Същевременно претендираното със заявлението вземане за главница е 825,61 лв., а за възнаградителна лихва - 129,90 лв., което обосновава извод за частично погасяване на тези вземания. Частично е претендирано и възнаграждението по договора за допълнителни услуги – 810,24 лв. от 1012,80 лв. (10 месеца по 101,28 лв.). Поради това са правилни указанията на заповедния съд до заявителя да уточни дали са извършвани плащания по кредита, в какъв размер и по кои пера от дълга са отнесени същите. Тези указания не са били изпълнени, поради което заявлението е останало нередовно като неотговарящо на изискванията в чл. 127, ал.1 от ГПК, към които препраща чл. 410, ал. 2 от ГПК и правилно е било отхвърлено.

Отделно от това, съгл. чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането на заявителя противоречи на закона или на добрите нрави, както и в случай че същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. От приложените по делото договор за заем Microcredit № *** от 07.03.2024г. и договор за допълнителни услуги към него, сключени между длъжника и „Микро Кредит“ АД, се установява, че възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги е в размер на по 101,28 лв. за срок от 10 месеца, като размерът на вноската за тях е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. По този начин общото задължение по кредита и допълнително предоставените услуги възлиза на 2207,50 лв., а месечната погасителна вноска - 220,75 лева. Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги – 1.) посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската, 2.) безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „Микро Кредит“ АД, 3.) безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, 4.) разглеждане до минути, 5.) преференциално обслужване и 6.) право на участие в специални промоции, и съпоставянето им с естеството на сключения договор налага извод, че по своето естество така посочените „допълнителни услуги“, за които е предвидено отделно възнаграждение, са свързани с усвояване и управление на кредита и като такива, за тях кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за „допълнителни услуги“. Последната забрана е императивно уредена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, 3 включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По делото се установява от съдържанието на двата договора, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в годишния процент на разходите по кредита. Настоящият съдебен състав намира, че при сключването на процесния договор за заем е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита, а посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действителния такъв. Това несъответствие представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна, на основание чл. 22 ЗПК, води до извод за вероятна недействителност на договора за кредит. В настоящия случай заявителят, въпреки предоставената му от съда възможност, е отказал да посочи какви плащания са били извършени от длъжника по договора и как същите са били отнесени за погасяването на отделните задължения, поради което е поставил съда в невъзможност да изпълни в пълен обем задълженията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, като приложи императивната разпоредба на чл. 23 ЗПК. На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията си съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13512/12.05.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 6650/2025г. на П.ски районен съд, XXIII гр.с., с което е отхвърлено изцяло подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, заявление вх.№ 40922/09.04.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. Н. Д. с ЕГН: ********** от село С., общ. М., обл. П. за следните вземания по договор за заем Microcredit № *** от 07.03.2024г. и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *** от същата дата, цедирани на заявителя: 825,61 лв. - главница ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 09.04.2025г. до окончателното погасяване; 129,90 лв. – договорна лихва за периода от 10.06.2024г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 10.01.2025г. /падеж на последна погасителна вноска/; 810,24 лева възнаграждение за допълнителни услуги за периода от 10.06.2024г. /падеж на 4 първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 10.01.2025г.

Разпечатката съдържа 29 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd3a59f4-a920-4128-83ab-91d8f72b28c1