Определение № 2866 от 04.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2866 гр. София, 04.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20248002900460 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Р. А. И. против решение № 415/30.11.2023 г. по в.т.д. № 517/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение № 280/03.07.2024 г. в частта, с която е отменено решение №49/13.02.2023 г. по т.д. №94/2022 г. на Окръжен съд- Стара Загора, в частта, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на Р. А. И. сумата над 100 000 лв. до 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.11.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2021г. до окончателното плащане и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Р. А. И. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД иск за сумата над 100 000 лв. до 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.11.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2021 г.

Подадена е и касационна жалба от застрахователя срещу същото 1 въззивно решение, но в частта, с която е потвърдено решение №49/13.02.2023 г. по т.д. № 94/2022 г . Окръжен съд - Стара Загора, в частта, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на Р. А. И. сумата над 50 000 лв. до 100000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.11.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2021г. до окончателното плащане.

Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните от тях части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Взаимно си оспорват подадените касационни жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационите жалби са редовни - подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при процесното ПТП, виновно причинено от застрахован при ответното дружество водач на МПС, Р. А. И. е получил следните множество травматични увреждания. Посочил е, че извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са били установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК.

Относно интензитета и степента на претърпените от касатора болки и страдания вследствие така посочените увреждания въззивният съд е приел, че като критерий при определяне на техния паричен еквивалент, следва да прецени депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, както и заключението от допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част.

Кредитирал е с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК показанията на свидетеля Рамадан И. – брат на пострадалия, тъй като същият свидетел притежава преки и непосредствени впечатления. Въз основа на показанията му апелативният съд е установил, че след изписването от болницата, около три месеца, 2 касаторът не е бил в състояние да се обслужва сам, изцяло зависим от близките си за нужди от първа необходимост. Имал е „шина на врата“ в продължение на шест месеца, налагало се с нея да спи, за да не прави резки движения. Преди инцидента Р. е бил много активен човек, но след катастрофата вече не бил същият. Притеснявал се е като се вози в кола. Не е могъл да използва ръцете си както преди. Тези показания според решаващия състав се подкрепят и от останалите доказателства – медицинска документация и преди всичко от заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част.

Съгласно заключението на вещото лице д-р Кирков, вследствие на ПТП-то касаторът е получил горепосочените увреждания. Медикобиологичният характер на уврежданията е б и л посочен по следния начин: Контузия на главата е временно разстройство на здравето без опасност за живота; Раната на лицето е временно разстройство на здравето без опасност за живота;

Счупването на носните кости е временно разстройство на здравето без опасност за живота; Кръвоизливи във фронталния, етмоидалния и сфеноидалния синуси е временно разстройство на здравето без опасност за живота; Мозъчно сътресение без коматозно състояние е временно разстройство на здравето без опасност за живота; Гръбначно-мозъчна травма квадрипаретичен синдром с травматична миелопатия е трайно затрудняване движението на врата, за срок по-дълъг от 30 дни; Контузия на белия дроб е временно разстройство на здравето с опасност за живота. Уврежданията причиняват болки, страдания и неудобства, както следва: контузия на главата болки до края на 1 седмица; рана на лицето болки до края на 1 седмица; счупване на носните кости болки до края на 3 седмица; кръвоизливи във фронталния, етмоидалния и сфеноидалния синуси - болки до края на 3 седмица; мозъчно сътресение без коматозно състояние - болки до края на 2 седмица; гръбначно-мозъчна травма с квадрипаретичен синдром и травматична миелопатия е с продължителни оплаквания от болки, слабост и нарушена чувствителност; контузия на белия дроб - болки до края на 2 месец.

Въззивният съд подробно е изследвал проведено лечение – стационарно такова с болничен престой за медикаментозно лечение в УМБАЛ - НХК Ст.Загора от 07.11.2021г. до 14.11.2021г. – 7 дни, като е поставена шийна яка за 3 месеца; Медикаментозно лечение в УМБАЛ - НК Пловдив от 08.04.2022г. до 13.04.2022 – 5 дни, с предписана терапия за дома. Констатирал е, че 3 пострадалият е бил с шийна яка за период от 6 месеца, с медицински указания за покой, без физически натоварвания и уредена временна нетрудоспособност за 150 дни. Травмата на гръбначния мозък - ниво 6-7 шиен сегмент е довела до миелопатия, което се изразява в промяна в структурата на гръбначния мозък с белезите на увреди във функционирането на крайниците с хипестезия /отслабена чуствителност/, слабост в мускулните групи по крайниците. Отчел е, че тези оплаквания са били актуални и към момента на извършения от вещото лице преглед /една година след ПТП/. Всички други увреди са оздравели. Счел е, че от значение са и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание относно това, че преди ПТП касаторът е страдал от заболяване „дискова херния“ /което е посочено и в исковата молба/, което е „довело и до тежките травми на гръбначния мозък“ и ПТП усилва ефекта на старите заболявания. Преценил е разясненията на вещото лице за невъзможност това увреждане да се преодолее медикаментозно или чрез рехабилитации, а само с оперативна намеса. Въззивната инстанция е достигнала до извод, че наличието на т о в а предходно заболяване на пострадалия, което е прогресирало вследствие от новонанесените травми, не може да бъде основание за намаляване обезщетението за понесените неимуществени вреди. Разгледал е и икономическата конюнктура, към която е отнесъл не само от минималната работна заплата към релевантния период.

Посочил е, че стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи /а не минималните такива/ по време на възникване на увреждането намират отражение в нивата на застрахователно покритие.

Последните, респективно - нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е зачел при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата конюнктура.

При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от касатора – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, продължителността на оздравителния процес – който, с изключение на гръбначно-мозъчната травма, е от една до три седмици, медикобиологичния характер на гръбначно-мозъчната травма, която е с трайни последици и недобра прогноза, обстоятелството, че лицето е в сравнително млада и трудоспособна възраст – 37-годишен към момента на ПТП, факта, че е бил с шийна яка в продължение на 6 месеца, негативните последици в психологичен 4 аспект, ПАС е приел, че сумата от 100 000 лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от Р. И. страдания. Изрично е посочил, че в преобладаващата си част понесените от касатора травми представляват лека телесна повреда, с кратък възстановителен период /от една до три седмици/, като в рамките на една година /извършения от вещото лице д-р Кирков преглед/ е постигнато пълно възстановяване. Касае се за една средна телесна повреда – гръбначномозъчната травма, която - вярно, е с недобра прогноза – не може да се повлияе медикаментозно или чрез рехабилитации, но все пак е лечима, макар и оперативно. В този смисъл е приел, че въззивната жалба на застрахователя се явява частично основателна и еотменил обжалваното решение в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата от 100 000лв. до 150 000лв., като е постановил решение, с което искът в посочената част е отхвърлен.

По касационната жалба на Р. А. И.:

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира множество правни въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои критерии трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя?;

2/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите; 3/Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС №4/68г.?; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на част от задължителните критерии, без са преценени в тяхната съвкупност и значимост; 5/ За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната 5 преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите;6/ С оглед правилно решаване на въпроса кои са критериите за приложение на принципа на справедливост, при намаляването на обезщетението, позовал ли се е съдът на неотносими критерии и обстоятелства, предвид задължителната съдебна практика, за фактите, имащи значение за правилно приложение принципа на справедливост-ППВС 4/68г., и позоваване в случая на обстоятелството, че пострадалият има една съществена фрактура- което от една страна не е вярно, а от друга страна не е обсъден характера и тежестта на тази фрактура и на значението на трайните последици от нея, като е даден приоритет на една бъдеща, несигурна и хипотетична възможност за възстановяване?; 7/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпени вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение?; 8 / Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономческите и социалните условия в страната и тези условия в страната към 2016 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждания за събития години преди това и след това?; 9/Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционния съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали огромното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните и вярно ценени, за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни- доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова?; 10/ за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания размер; 11/Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя или от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви?; 12/Ако намаляването на обезщетението се обосновава с неотносими обстоятелства, предвид задължителната съдебна практика, за фактите, имащи значение за правилно приложение принципа справедливост-ППВС 4/68г., в случая обстоятелството, че - ,,чл. 52 и и икономическата конюнктура в страната изискват намаляване на обезщетенията; -ценене като отрицателни 6 предпоставки на пълнолетието и създаване на семейство и - невярното починалият е живял в чужбина при категорични доказателства, че е живял в едно домакинство, съвместно с родителите си “, налице ли е мотивиране и излагане на относими и верни съображения относно правилно приложение на принципа на справедливост?