Решение № 136 от 20.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000228 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 25 ал.4 изр.2 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба, подадена от А. М. М., действащ като законен представител на „ПАРАЛЕЛ БГ22“ ЕООД – в процес на регистрация, против решение № 69/15.02.2023 г., постановено по ТД № 19/2023 г. по описа на ОС- Варна (електронно дело 20233100900019), с което е ПОТВЪРДЕН отказ № 20221217144542/21.12.2022 г. на Длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление А4 за първоначална регистрация на търговско дружество.

При служебната проверка апелативният съд намира, че жалбата е подадена от надлежно овластен адвокат (действал като заявител от името на жалбоподателя в регистърното производство) срещу обжалваемо решение на първоинстанционния съд по чл. 25, ал. 4 от ЗТР, като е спазен преклузивен седемдневен срок. Внесена е такса за обжалване. Предявената жалба е допустима и надлежно администрирана.

Жалбоподателят, чрез адв. Н. излага оплаквания за необоснован извод за наличие на пречка за регистриране на дружеството, поради неясно изтълкувано правило на чл. 141 ал.8 ТЗ. Като сочи, че е изтекъл срокът на действие на нормативното ограничение за М., който е бил управител в период от повече от две години от заличаване на друго несъстоятелно дружество, моли неправилното решение за потвърждаване на отказа да се отмени, за да бъдат упражнени правата на заявителя.

От името на Агенция по вписванията е депозиран писмен отговор, в който юрисконсулта на регистърния орган е обосновал правилното приложение на законова забрана за поемане на управление на дружество от 1 лице, което е управлявало несъстоятелен търговец през последните две години, предхождащи обявяване на несъстоятелността.

Моли неоснователната жалба да се остави без уважение, като претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по жалбата съставът на въззивния съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на сезирането с редовна жалба срещу отказа на административния орган в рамките на надлежно подаденото заявление. Не се констатират пречки за упражняване на право на жалба от заявителя, поради което съдът може да разглежда спорните въпроси по същество.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред настоящата инстанция не се оспорва приетата от ВОС фактическа обстановка: по партидата на „Агро[1]Спектър“ ЕООД, ЕИК 200004997 е налично вписване на управителя А. М. М., ЕГН ********** в период от 18.11.2013г. до 06.03.2015 г., като за това дружество едновременно с открИ.е на производство по несъстоятелност с Решение № 18 от 07.03.2016г. по дело № 658/2015 на Окръжен съд – Шумен е обявена и несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността от 31.12.2012 г. Производството е приключило с Решение № 34/03.05.2017 г., в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ, като в регистъра е отразена първоначалната молба на длъжника, в която са признати наличните необслужени задължения на предприятието и по партидата няма оповестени списъци и сметки за удовлетворяване на кредитори.

Същото лице е заявило с вх.№ 20221217144542 учредяване на ново еднолично дружество, като е декларирало, че спрямо него не са налице законови пречки за поемане на едноличното управление.

Тази декларация обаче не е вярна. Нормата на чл. 141 ал.8 ТЗ въвежда изрична забрана за осъществяване на функции по управление на дружество с ограничена отговорност от лице, което вече е управлявало дружество, прекратено поради несъстоятелност. В настоящия случай не може да има съмнение, че между 2014г. и 2016г.(т.е. през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността) именно М., заедно с друго лице е действал като управител на дружеството, чиято дейност е прекратена именно поради обявяване на несъстоятелността на предприятието. Същевременно, заличаването на несъстоятелния търговец поради липса на разноски за извършване на производството във всичките му фази, включително и по установяване, осребряване и разпределяне на масата от активи, категорично сочи, че първоначално обявените кредитори са останали неудовлетворени. Така, само при съобразяване на публично оповестени в търговския регистър обстоятелства не може да има никакво съмнение, че пречката по члл.141 ал.8 ТЗ е налице. Това е достатъчно основание за отказ на поисканата регистрация на новоучредено дружество, което да се управлява от това лице.

2

Изцяло несъстоятелно е тълкуването на това правило от жалбоподателя, който погрешно свързва законоустановения срок не с обявяване на несъстоятелността(когато се прекратява дейността на дружеството), а с прекратяването на производството по несъстоятелност (когато се заличава без правоприемник вече прекратения търговец). Законът не урежда и никакъв срок, след изтичане на който пречката по чл. 141 ал.8 ТЗ да отпада. Напротив, в чл. 747 ал.2 ТЗ е предвидена специална процедура за възстановяването на правата на такива управители. Само при успешно уреждане на отношения с длъжниците на предприятието в рамките на такова специално производство могат да се заличат и съответно отменят занапред неблагоприятните последици от несъстоятелността, респективно да отпаднат и пречките за поемане отново на управителни функции.

Изводите на първоинстанционния съд изцяло съвпадат с това тълкуване на императивното правило и затова жалбата се оказва неоснователна.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство с оглед охранителния му характер не се присъждат разноски /определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2297/2022 г., II т. о.; определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и др. / По тези съображения, съставът на Варненския апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/15.02.2023 г., постановено по ТД № 19/2023 г. по описа на ОС- Варна (електронно дело 20233100900019).

Разноски не се определят.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3