Решение № 19783 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19783 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110147989 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „*******“ ЕАД срещу Ц. Г. Г., И. А. Г. и К. А. П., с която са предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:

1. Ц. Г. Г.: 1/3, а именно: сумата от 683,35 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. *********, аб. № ******, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.10.2025 г., до окончателното плащане, сумата от 145,61 лв. - обезщетение за забава върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 14.11.2022 г. до 25.09.2025 г., сумата от 7,41 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.10.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 2,07 лв. обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 25.09.2025 г.

2. И. А. Г.: 1/3, а именно: сумата от 683,35 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********, аб. № ******, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата 1 молба в съда – 03.10.2025 г., до окончателното плащане, сумата от 145,61 лв. - обезщетение за забава върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 14.11.2022 г. до 25.09.2025 г., сумата от 7,41 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.10.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 2,07 лв. обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 25.09.2025 г.

3. К. А. П.: 1/3, а именно: сумата от 683,35 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********, аб. № ******, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.10.2025 г., до окончателното плащане, сумата от 145,61 лв. - обезщетение за забава върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 14.11.2022 г. до 25.09.2025 г., сумата от 7,41 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.10.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 2,07 лв. обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 25.09.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на наследници на А. И. Г., който е бил собственик на топлоснабдения имот през процесния период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила през 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага, че ответниците не са заплатили и таксата за извършената услуга за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира мораторно обезщетение върху главниците.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ц. Г. Г. и И. А. Г. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни. Не оспорват, че са наследници на А. И. Г.. Твърдят, че процесният имот е бил в съсобственост между А. И. Г. и съпругата му Ц. Г. Г.. Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия за процесния имот. Считат за 2 неоснователна претенцията за цена на услугата за дялово разпределение поради липса на договор с топлинния счетоводител. Релевират възражение за погасяване по давност за вземанията. Представят доказателства за извършено плащане. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. А. П. е подала отговор на исковата молба, с който заявява, че е направила отказ от наследството на своя баща А. И. Г., поради което не е материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията на своя наследодател. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата за дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на възнаграждение в полза на ищеца в претендирания размер.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна 3 енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

В случая от приобщената по делото Заповед № РД-41-799/15.06.1987 г., издадена от председателя на ИК на СНС, се установява, че недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. *******, е определен в обезщетение на Ц. Г. Г., като имотът й е даден в съсобственост със съпруга й А. И. Г..

Прието по делото е Удостоверение с изх. № БК-30-28/29.03.2012 г. на СО – район „Люлин“, от което се изяснява, че блок със строителен № 29, находящ се на ******, е идентичен с блок № ********.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че А. И. Г. е починал на 10.07.2024 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците по делото, а именно преживялата си съпруга Ц. Г. Г. и двете си деца И. А. Г. и К. А. П., които по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН са наследили по равна част от неговото наследство, съответно по 1/3 част от притежаваното от А. И. Г. право на собственост върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, или всеки от наследниците е придобил по наследство собствеността върху 1/6 идеална част от имота.

От приложеното Съдебно удостоверение № 98556/14.10.2024 г. се установява, че в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Софийския районен съд, под № 2197/11.10.2024 г. е вписан отказ от наследството на А. И.

Г. от страна на неговата дъщеря К. А. П..

При съвкупния анализ на обсъдените доказателства съдът намира, че легитимирани да отговарят за задълженията за топлинна енергия на наследодателя А. И. Г., който през исковия период е бил собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, са единствено ответниците Ц. Г. Г. и И. А. Г..

С оглед извършения по надлежния ред отказ от наследство, ответницата К. А.

П. не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията на своя наследодател поради липса на настъпило наследствено правоприемство. Това е така, защото лицето, което се е отказало от наследството на починалия праводател, се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството /в този смисъл Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о./.

Съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

Същевременно, отказът от наследство уголемява дяловете на останалите наследници към датата на открИ.е на наследството, а не към датата на отказа от него /така Решение № 276 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6413/2007 г., I г. о./. В случая извършеният от ответницата К. А. П. отказ от наследството на 4

А. И. Г. е уголемил дела на останалите сънаследници към 10.07.2024 г., с оглед на което и при осъществяване на останалите елементи от фактическия състав на вземането на ищеца, всеки от ответниците следва да отговаря за по 1/4 част от задълженията за доставена до процесния имот топлинна енергия.

Поради изложеното, облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот за исковия период между ищеца и К. А. П. не е възникнало, поради което предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. От друга страна, съдът приема за безспорно доказано по делото, че клиенти на топлинна енергия през исковия период и съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в процесния имот топлинна енергия са ответниците Ц. Г. Г. и И.

А. Г. в качеството им на наследници на А. И. Г..

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците или техният наследодател са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.