Решение № 1154 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1154 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110201190 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332-031425 от 16.12.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, на Н. Н.

Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 00 лев/ 153,90 евро за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателяй, която иска НП да бъде отменено, като твърди, че колоездачът, който е блъснал е бил с 2,08 промила алкохол в кръвта и именно поради последният е навляъл неправомерно в платното му и е предизвикал ПТП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Г., който в пледоарията си по същество, пледира, че вината е изцяло на велосипедистта, а реакцията на жалбоподателят е била адекватна и благодарение на нея е избегнато по – сериозно произшествие, поради което не следва да носи отговорност. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 06.12.2025 г., около 21:00 часа жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил „,,***''”, с рег. № ,,***'' по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Симеоновско шосе“. В това време и на същото място се движил неправомерно велосипедист Р.В.В., който бил с 2,08 промила алкохол в кръвта. Поради пияното състояние в което се намирал велосипедистта, същият неправомерно навлязъл в платното за движение на жалбоподателя и се реализирало ПТП между двамата. На мястото на ПТП пристигнали служители на СДВР и установили ПТП, като приели, че правилата за движение били нарушени от Д. и причината за настъпване на ПТП били неговите действия. Служителите на ОПП съставили докладна записка за инцидента, ведно с протокол за ПТП и скица на местопроизшествието и механизма на реализиране на ПТП.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-4332-031425 от 16.12.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, ппредл. 1 от ЗДвП, на Н.

Н. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева / 153, 39 евро, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Д. Е. Г. и С. Б., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

От показанията на свидетеля Б. безспорно се установява, че именно състоянието на велосипедистта е причина за настъпване на ПТП. Същият пряко и непосредствено е възприел състоянието на велосипедистта, като го описва като неадекватно. Свидетелят сочи, че велосипедистът е говорил несвързано, залитал е и рязко е навлязъл в лентата на движение на жолбоподателят. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел.

Същият освен, че е очевидец и се явява трето незаинтересовано лице, поради което изцяло се доверява на показанията му.

Показанията на свидетеля Б. изцяло кореспондират и с показанията на 2 полицейския служител.

От приложеното по делото писмо от СДВР се установява, че въпросният велосипедист на място е бил тестван с техническо средство Алктест Дрегер, като е отчетен положителен резултат 2, 08 промила в издишания въздух.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им - т.1.2 и т.2.12 от Заповед № Iз-1745/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН преклузивни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с всички изисквания на процесуалния закон, като при извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения по чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал.1 ЗАНН.

Съдът намира за основателни обаче наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила обуславящи отмяна на обжалваното НП.

На първо място, по отношение на вмененото на Д. нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП не е посочено в какво се е изразявало самото нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН наказващият орган следва да опише в издаденото наказателно постановление освен мястото и времето на извършване на нарушението и всички обстоятелства, свързани с осъществяването му, обуславящи съставомерните признаци на съответното 3 административно нарушение. Според чл. 20, ал.2 ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай обаче в наказателното постановление изпълнителното деяние на нарушението по чл. 20, ал.2 ЗДвП е описано единствено като "не избира скоростта на движение". Видно е, че в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление по никакъв начин не са посочени факти, от които да стане ясно защо според наказващия орган е налице нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП. По никакъв начин не е посочено коя от изброените хипотези по чл. 20, ал.2 ЗДвП е налице, за да се приеме, че автомобилът се е движил с несъобразена скорост - дали водачът не се е съобразил с пътните условия, с пътната настилка, интензивността на движение, превозван товар и т.н. Липсва каквато и да е конкретика по този въпрос, като са правилни доводите на защитата на жалбоподателя, че последният е поставен в обективна невъзможност да разбере параметрите на вмененото му "административно" обвинение и да организира по адекватен начин защитата си по делото.

Не променя изводите на настоящия съдебен състав, че в обжалваното наказателно постановление са изброени всички хипотези на чл. 20, ал.2 ЗДвП, тъй като не е конкретизирано поради какви обстоятелства е прието, че И. се е движил с "несъобразена скорост".

Следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства също не се установи някоя от хипотезите на чл. 20, ал.2 ЗДвП, поради което нарушението е и недоказано. При това положение в случая по-скоро се касае за допуснато нарушение по чл. 20, ал.1 ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват, отколкото нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП, но дори и това е спорно.

На следващо място не може да се приеме, че велосипедистът е препятствие. Същият е участник в движението, макар и неправомерно да е то, доколкото ЗДвП не позволява да се управлява велосипед на процесното място.

4

На следващо място следва да се отбележи и обстоятелството, че именно поведението на велосипедистта е допринесло за реализиралото се ПТП, а не поведението на жалбоподателя.

Предвид всичко гореизложено е видно, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изхода на делото право на разноски има жалбоподателят. Видно от представения договор за правна защита и съдействие са договорени и реално направени разноски за адвокат в размер на 200 евро, поради което и се дължат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НП №

25-4332-031425 от 16.12.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, на Н. Н. Д. с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева/ 153, 39 евро, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Н. Н. Д., ЕГН ********** сумата от 200 евро, представляваща разноски за адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5