Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 359 от 17.03.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4810/2025
Вид
Решение № 359
Подписан
17.03.2026
В сила
13.05.2026
Състав
Симеон Илиянов Светославов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 306 · Търговски закон
  • чл. 306,ал.2 · Търговски закон
  • чл. 306,ал.5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Плевен, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430104810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Медико дентален център Дентапрайм“ ЕАД, срещу А. Ч., роден на 05.1.1993 г., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 1000 лв., дължима по запис на заповед от 07.07.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 3074/2025 г. по описа на РС Плевен, ведно със законната лихва от датата на заявлението. В условията на евентуалност се предявява и осъдителен иск за същата сума, както и договорна лихва.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор ответника А. Ч..

Ищецът основава претенцията си на твърденията, че по негово заявление е образувано заповедно производство с № 3074/2025 г. по описа на РС Плевен срещу А.

Ч., роден на 05.1.1993 г. в ***, ЛНЧ **********, по реда на чл. 417 ГПК, и въз основа на запис на заповед от 07.07.2021 г. за сумата от 1000 лв., била издадена заповед за незабавно изпълнение, респ. било образувано изп. Дело №421/2021 г. С определение №3566/11.07.2205 г. било спряно заповедното производство и едномесечния срок ищецът твърди, че е подал настоящата искова молба. Подписаната от ответника запис на заповед от 07.07.2021 г. обезпечава заемното правоотношение в МДЦ Дентапрайм ЕАД, но задължението по ценната книга останало неизпълнено от ответника, поради настъпили форсмажорни обстоятелства – връщането му в *** и постъпването в армията. Представените от ответника документи за постъпване в армията и повишаване в армията на ***, били без превод на български език. От близостта на езиците ищецът счита, че се разбира от тях, че ответникът е бил мобилизиран в армията на *** от април 2022 г., а датата на първа регистрация в България, след мобилизацията, била на 16.10.2024 г. Възражението на длъжника в заповедното за изтекла тригодишна давност по чл. 531, ал.1 ТЗ ищецът счита за неоснователно, тъй като ценната книга обезпечавала каузално правоотношение, но това не бил договор за повишаване на квалификацията от 01.03.2021 г., а договор за заем от 06.07.2021 г.

Тоест процесната запис на заповед обезпечавала заемно правоотношение. Твърдените 1 от длъжника обстоятелства нямали значение за заемното правоотношение, обезпечено с процесната запис на заповед. Съгласно чл. 537 вр. чл. 531,ал.1 ТЗ давностният срок на вземането по запис на заповед не бил изтекъл, тъй като падежът бил на 05.12.2021 г., респ. би следвало да изтече на 5.12.2024 г., но пред РС Варна било входирано заявлението по което е образувано заповедно производство на 11.03.2025 г., поради което давностният срок не бил изтекъл. Дефиницията за непреодолима сила се съдържала в чл. 306,ал.2 ТЗ, като войната в *** представлявало такова събитие.

Ответникът постъпил в армията на 04.22 г. и се завърнал според дата на първа регистрация в РБ на 16.10.2024 г., така съгласно чл. 306 ТЗ докато траела непреодолимата сила, изпълнението на задължението и на свързаните с тях насрещни задължения се спира, т.е. давността на вземането по запис на заповед е спряла и изтича през 2027 г. Въпреки невъзможността според чл. 306 ТЗ кредиторът да търси вземането си, ищецът счита, че не е бездействал. На 26.09.2022 г. подал заявление по чл. 417 ГПК с вх. № 65222/26.09.2022 г. по което е образувано ч.гр.д.№12775/2022 г. по описа на РС Варна, но се установило, че ответникът е напуснал страната и няма настоящ адрес от 02.08.2022 г. Ответникът напуснал страната без да информира кредитора си, нито за настъпилите форсмажорни обстоятелства, неговия адрес и т.к.

Ищецът счита, че ответникът е постъпил недобросъвестно, а никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение), представлявало пречка за кредитора да упражни правата си. Именно отсъствието на длъжника, зачисляването му в армията на страна извън ЕС в ситуация на война, лишила интереса на кредитора да търси правата си по съдебен ред, тъй като само щели да бъдат реализирани разноски, а осъдителното решение се явявало невъзможно. Според ищеца, намирало приложение и разпоредбата на чл. 115,ал.2 ЗЗД, и искът можело да бъде предявен до шест месеца от демобилизирането на ответника и именно в този шест месечен срок ищецът твърди, че е потърсил правата си пред РС Варна. В случай, че съдът приеме установителния иск за неоснователен, предявява осъдителен срещу длъжника за сумата от 1000 лв., поради това, че заемната сума, предадена по договор за заем от 06.07.2021 г. е с падеж пет години и изтича през 2026 г. Съгласно параметрите на договора, ответникът следвало да върне заемната сума в периода от 05.8.21 г. до 05.12.2021 г. на пет равни вноски по 200 лв. с падеж 5-то число на месеца при договорна лихва от 2 %, дължима до 05.12.2021 г. и която към 31.07.2025 г. определя в размер на 84,20 лв. Ответникът не бил върнал заемната сума. Предявява в условията на евентуалност осъдителен иск за осъждане на ответника да плати сумата от 1000 лв. по посочения договор за заем и 84,20 лв. договорна лихва. Претендира разноски.

В с.з. ищецът се явява, поддържа исковата молба, моли да бъде уважена и претендира разноски според представения списък по чл. 80 ГПК.

В с.з. ответникът редовно призован на осн. чл. 41,ал.2 ГПК, не се явява и представлява.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 11.03.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от Медико-Дентален Център Дентапрайм ЕАД е образувано ч.гр.д.№2938/2025 г. по описа на РС – Варна, което е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Плевен. По ч.гр.д.№3074/2025 г. по описа на РС Плевен е издадена заповед за изпълнение №1637/21.05.2025 г. и изпълнителен лист, като длъжникът А.

Ч. е осъден да заплати на заявителя сумата от 1000 лв., представляваща вземане по запис на заповед, издадена на 07.7.2021 г. в гр. Варна с падеж 05.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 25,00 лв. за платена държавна такса и 480,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

2

Видно от приложената покана за доброволно изпълнение на л.34 от ч.гр.д.

№3074/2025 г. по описа на РС Плевен е, че ответникът е получил препис от заповедта за изпълнение на 03.07.2025 г. В същия ден е подадено възражение по чл.414 ГПК от А. Ч., с който се оспорва вземането по заповедта, поради мажорни обстоятелства. Бил принуден да подпише запис на заповед, като гаранция, но след това се наложило да се върне в армията на ***. Счита, че е настъпила и погасителна давност на вземането по заповедта.

С Определение №3566/11.07.2025 г. по ч.гр.д.№3074/2025 г. по описа на РС Плевен са дадени указания на заявителя да предяви искова молба с оглед постъпилото възражение. Препис от определението е връчен на заявителя на 14.07.2025 г.

Представени са доказателства предявена искова молба на 06.08.2025 г.

На 06.07.2021 г. в гр. Варна е сключен договор за заем между страните по делото по силата на който ищецът като заемодател предоставя 1000 лв. по банков път до 07.07.2021 г., а заемателят – ответник се задължава да върне сумата и годишна лихва в размер на 2 %. Задължението на заемателя според т.6 е разсрочено на пет вноски по 200 лв., с краен падеж 05.12.2021 г. Заемодателят се задължил съгласно т.7 от договора да подпише и запис на заповед при получаване на сумата. От приложеното извлечение на банкова сметка се установява още, че заемната сума от 1000 лв. е преведена по банкова сметка на А. Ч. на 06.07.2021 г.

Запис на заповед за сумата от 1000 лв. е издадена на 07.07.2021 г., с падеж 05.12.2021 г., място на издаване и на плащане в ***, с издател А. Ч., ЛНЧ **********, роден на 05.01.1993 г., с лична карта №701123022, издадена на 12.10.2020 г. от МВР Варна. Издателят се задължил срещу представянето на запис на заповед да плати сумата от 1000 лв. по заповедта на МДЦ ДЕНТАПРАЙМ ЕАД.

С удостоверение №191/15.07.2020 г. на МОН на РБ е удостоверено, че ответникът владее български език и професионална терминология на български език за упражняване на медицинска професия в РБ. Ответникът е с представена регистрационна карта от 04.03.2025 г. до 04.03.2026 г. за временна закрила, издадена от Държавна агенция за бежанци при Министерския съвет на РБ. Датата на първоначална регистрация е 16.10.2024 г.

Ответникът е преминал успешно изпит по чл. 186,ал.3,т.3, б. „а“ от ЗЗ в МУ ВАРНА, а на 01.03.2021 г. сключил договор с МДЦ СУИС ДЕНТАПРАЙМ ЕАД за повишаване на квалификация по професия „лекар по дентална медицина“. Ответникът като обучаван, е приел задължението да се обучи за срок от четири месеца и да работи за срок от две години в предприятието, да постъпи на работа в срок до 20 работни дни след приключване на обучението, а в случай, че откаже дължи обезщетение в размер на 15 000 лв.

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от представените към исковата молба и приложени към заявлението писмени документи, както и част от документите/удостоверения/, приложени към възражението, които са в превод на български език. Документите са допустими доказателствени средства, които не са оспорени от страните и се ползват с придадената им по закон доказателствена сила и стойност. По отношение на документите, представени от ответника към своето възражение, които са по-всяка вероятност на украински език, съдът е указал на страната да представи заверен препис от тях, но ответникът не е сторил това. Поради това съдът не може да прави анализ и да установява факти от документи на чужд език в противоречие с нормата на 185 ГПК.

При така въведеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ и чл. 79,ал.1, ЗЗД и чл.

240,ал.2 ЗЗД, които са процесуално допустими с оглед приложеното ч. гр. д. № 6655/2024 г. по описа на РС Плевен. В законния едномесечен срок съгласно чл. 415, ал.

4 от ГПК е предявена исковата молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

Основателността главния установителен иск е предпоставен от установяване съществуването на действителен договор за паричен заем от 06.07.2021 г. , сключен между страните, настъпил падеж на задължението да бъде върнатата заемна сума, действителна уговорка за договорна; издадена от ответника запис на заповед на 07.07.2021 г., с която се обезпечава заемното правоотношение и редовността на менителничния ефект от външна страна; падеж на вземането по менителничния ефект; размер на исковете.

По делото безспорно се установява, че страните са обвързани от договор за заем, който е породил договорните последици още в деня на сключването му на 06.07.2021 г.

Според договореностите, договорът се характеризира като двустранен, реален и възмезден, като ищецът като заемодател е предал заемната сума, както е уговорено още на деня. Договорена е и изрично с т.6 вр. т. 5 договорна лихва в размер на 2%.

Падежът на задължението на заемателя е настъпил на 05.12.2021 г.

Не е спорно между страните, че заемното правоотношение е обезпечено със запис на заповед от 07.07.2021 г., с падеж 05.12.2021 г., за сумата от 1000 лв., с издател ответника и поемател ищеца. Запис на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, подписана е от издателя А. Ч., като без условия се е задължил да плати срещу представянето на документа сумата от 1000 лв. на ищцовото дружество с падеж 05.12.2012 г. При тълкуване на клаузите в договора за заем във вр. с параметрите на ценната книга, настоящият съдебен състав приема, че несъмнено процесната запис на заповед обезпечава заемното правоотношение. Ответникът като заемател видно от т.7 на договора за заем е поел задължение да подпише запис на заповед за сумата от 1000 лв. в деня на получаването на сумата. В случая, той се е задължил по ценната книга на следващия ден, но с оглед параметрите на запис на заповед(съвпадащ размер на парично задължение и краен падеж с договора за заем, дата на издаване), същата е издадена за да обезпечи заемното правоотношение, а не договора за повишаване на квалификация от 01.03.2021 г. В този договор страните не са договорили заем или обезпечаване на което и да е задължения по този договор със запис на заповед.