Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 30.01.2023, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1300/2022
Вид
Решение № 49
Подписан
30.01.2023
В сила
03.07.2024
Състав
Иван Божиков Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.242, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.7, ал.2, т.4 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Дупница, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Б. Димитров при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от И. Б. Димитров Гражданско дело №

20221510101300 по описа за 2022 година

И. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: адвокат С. Г., с адрес: ***, е предявил срещу „К.М.-020“ ЕООД, ЕИК 206079323, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, гр. Сапарева баня 2650, ул. „Победа” № 19, представлявано от Ивайло Райчев Георгиев, иск с правно основание чл.200 КТ. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 55 000 лева, представляващи обезщетение за понесените неимуществени вреди в резултат на претърпяна трудова злополука на 06.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на трудовата злополука (06.08.2021 г.) до окончателно плащане на дължимата сума. Претендират се и направените разноски по настоящото дело.

Ищецът твърди, че през лятото на 2021 г. работел в ответното дружество на длъжност „сметосъбирач". На 06.08.2021 г. около 9, 30 ч. изпълнявал трудовите си задължения в гр.

Сапарева баня. На ул. „Дъга“ след изпразване на съд за смет ищецът както обикновено се качил на местата /степенките/ в задната част на камиона, предвидени за сметосъбирачите – на лявата степенка.

При потеглянето на камиона шофьорът ударил лявата степенка в наредени на улицата дърва за огрев, в резултат на което тя се вдигнала нагоре и притиснала с много голяма сила левия крак на ищеца. На място пристигнал екип на ЦСМП гр. Дупница, който му оказал първа медицинска помощ; към 19.00 часа бил хоспитализиран в МБАЛ „Д-р Никола ВасИ.“ гр.

Кюстендил и при извършената хирургическа интервенция били ампутирани четири от пръстите на левия му крак.

Процесната злополука е призната за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 17 от 13.10.2021 г. на РУ „Социално осигуряване” гр. Кюстендил.

След изписването на ищеца от болницата, амбулаторното лечение продължило до 21.03.2022 г., когато били свалени и последните конци. С Експертно решение на ТЕЛК № 0474 от 21.03.2022 г. му била определена 30% трайно намалена работоспособност пожизнено; посочено е, че не може да изпълнява настоящата си професия, а като противопоказни условия на труд са определени тежки психо-физически натоварвания и лоши климатични условия.

1

От описаните травматични увреждания ищецът търпял физически болки и страдания с много висок интензитет, както и допълнителни болки и страдания, свързани с манипулациите по лечението и процеса на възстановяване; макар и в малко по-ниска степен, продължава да търпи физически болки и към настоящият момент.

Вследствие на получената остра стресова реакция и последващото посттравматично стресово разстройство претърпял, търпи и ще продължава да търпи значителни психически страдания, изразяващи се в тревожност, безсъние, натрапливо спомняне на стресогенната ситуация, сърцебиене, чувство на страх, мисли за непълноценност и несправяне, постоянно чувство на дискомфорт, както и намалено самочувствие. Освен това за дълго време ограничил социалните си контакти, както и пребиваването на публични места, поради невъзможността да се придвижва нормално и посттравматичното стресово разстройство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва основателността на иска по размер. Твърди се, че на основание чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя следва да се намали, тъй като ищецът има основна вина за злополуката поради проявена груба небрежност: намирал се е на степенката на камиона при предприемане от шофьора на движение назад, при изрична забрана за това в длъжностната характеристика на ищеца, Правилника за вътрешния трудов ред и Програмата за провеждане на инструктаж на сметосъбирач в дружеството, в която също е записано, че сметосъбирачите могат да се возят на степенките, само когато се придвижва сметосъбиращата машина от съд до съд /за събиране на смет/, при малки разстояния и то само при движение напред. На ищеца е провеждан ежемесечен инструктаж по отношение на безопасните условия на труд, видно от книгата за провеждане на инструктаж. При трудовата злополука сметосъбиращата машина се е движела не напред, а назад.

Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните към датата на злополуката, както и признаването й за трудова.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото са приети за безспорни обстоятелствата, че ищецът е работил по трудов договор при ответника на длъжност „сметосъбирач", че на 06.08.2021 г. той е пострадал вследствие на злополука по време на изпълнение на трудовите си задължения в ответното предприятие, в резултат на която е получил нараняване на левия крак.

Безспорно е, че злополуката е призната за трудова с разпореждане № 17 от 13.10.2021 г. на РУ „Социално осигуряване” гр. Кюстендил.

Видно от разпореждането и протокола на ТП на НОИ - гр. Кюстендил за извършено разследване на злополуката /л.173 и сл./, на 06.08.2021 г. на ул. „Дъга“ в гр. Сапарева баня ищецът се возил на степенката за сметосъбирач на задната част на камиона. На улицата, която е тясна и стръмна, имало стоварени дърва за огрев. При преминаването покрай тях шофьорът В. С. И. спрял и след това потеглил отново, но едно от дървата се озовало под лявата задна гума, ударило степенката и тя притиснала левия крак на И. К. Б.. Няма лица, допуснали нарушения /т.Х, л.178/. В дадените при разследването на злополуката обяснения И. К. Б. е посочил, че инцидентът е станал при потегляне на камиона, който закачил дърво със степенката; другият сметосъбирач Х. Б. М. единствено сочи, че едно дърво било настъпено от гумата; шофьорът В. С. И. сочи, че спрял до дървата и при потегляне едно дърво се извъртяло и ударило степенката.

В съставения констативен протокол за ПТП на 11.08.2021 г. от дежурен полицейски служител като обстоятелства и причини за ПТП се сочи загуба на контрол от водача на камиона /с ДКН СА 8586 СХ/ и допуснато от него подхлъзване на превозното средство, при което задната лява степенка ударила наредени на улицата дърва и едно от тях деформирало степенката. За допуснатото нарушение /загуба на контрол върху превозното средство/ на водача – В. С. И. – е съставен акт за нарушение по ЗДвП.

От представените болнични листове се установява, че след злополуката ищецът е бил в отпуск по болест до 21.03.2022 г.

Съгласно програмата за провеждане на инструктаж на сметосъбирачите, утвърдена от 2 управителя на ответното дружество /л.58/, возенето на степенките на сметосъбиращия камион е позволено само при придвижване от съд до съд при малки разстояния и само при движение напред.

В заключението на вещото лице д-р Л. Т. по съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се сочи, че при злополуката ищецът е получил конквасация /смазване/ на първи, втори, трети и четвърти пръст на левия крак; при хирургичната обработка покъсно пръстите са ампутирани. Болката в момента на травмата и непосредствено след нея е била много силна. При интензивно натоварване и промяна на времето и занапред ще има оплаквания от болки в лявото ходило. Загубата на нетрудоспособност е постоянна, като ищецът е в състояние да извършва физическа работа, но при натоварвания ще има оплаквания.

Видно от заключението по назначената авто-техническа експертиза, с оглед на габаритите на сметосъбиращата машина е било възможно безпрепятственото й преминаване покрай описания куп дърва за огрев. Най- вероятно поради погрешна маневра на водача при движение назад автомобилът със задните леви колела ударил дървата, едно от тях било повдигнато, ударило лявата степенка и тя притиснала крака на ищеца. Преди това при натоварването на сметта ищецът преминал през дървата и ги дестабилизирал и разместил. И при движение напред теоретично е възможно да се получи съприкосновение между лявата степенка и препятствието, тя да се свие и да притисне крака на ищеца; според вещото лице това е трудно осъществимо, тъй като при такова движение дървото би било изместено встрани. Според вещото лице ищецът не е следвало да се вози на степенката, която е опасно място, а водачът е възприел, че ищецът се намира на опасно място, но въпреки това е потеглил.

Изводите на вещото лице М. Й. относно описания механизъм на ПТП се основават на свидетелски показания и други материали по досъдебно производство във връзка със случая, по което също му е било възложено изготвяне на експертиза /уточнено в съдебното заседание/.

Съдът е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване на автентичността на подписите за ищеца в представените от ответника книга за инструктаж, длъжностна характеристика и приложение, удостоверяващо запознаване с Правилника за вътрешния трудов ред в ответното дружество. В това производство е назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице Р. К., от ищеца е подписана представената длъжностна характеристика за длъжността „сметосъбирач“; подписите за ищеца в останалите документи не са положени от И. К. Б.. Предвид изводите на вещото лице по графическата експертиза, съдът счита, че документите книга за инструктаж и приложение, удостоверяващо запознаване с Правилника за вътрешния трудов ред в ответното дружество са неистински и ги изключва от доказателствата.

Свидетелката И.ка Б.а /съпруга на ищеца/ сочи, че след злополуката той изпитвал много силни болки, не можел да спи, затруднявал се при придвижване с патерици. И понастоящем изпитва болки при продължително стоене прав и при ходене, изнервен е, не иска да излиза извън дома си.

Свидетелят Х. М. сочи, че е бил на работа като сметосъбирач заедно с ищеца на датата на инцидента. След изпразването на кофите от описаната улица той отишъл да пие вода и затова се намирал в близост зад камиона, а ищецът се качил на степенката. Камионът първоначално тръгнал напред и при преминаването покрай дървата за огрев предприел движение назад; тогава се стигнало до инцидента.

Свидетелят В. С. И. /водач на сметосъбиращия камион/ твърди, че при инцидента не е предприемал движение назад; спрял до дървата за огрев за натоварване на боклук и след това потеглил, като ищецът се намирал на степенката. Не изминал повече от метър и отново спрял, защото ищецът извикал.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ и в тежест на ищеца е да докаже, че са налице всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба: наличие на трудово правоотношение между него и ответното дружество към момента на настъпване на злополуката; настъпилата злополука и нейния трудов характер; полученото в резултат на трудовата злополука 3 травматично увреждане; размера на претърпените от него вреди.

Ответникът носи доказателствена тежест относно направените с отговора възражения.

По делото е безспорно установено, че ищецът е работил в ответното дружество и при осъществяване на трудовите си задължения на 06.08.2021 г. е претърпял трудова злополука, приета за такава с разпореждане № 17 от 13.10.2021 г. на ТП на НОИ - гр. Кюстендил.

Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си характеристика, т.е. работодателят отговаря за увреждания, причинени на работника или служителя, при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, независимо дали причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците и служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес.

Безспорно се установи от представените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице, че при описаната трудова злополука ищецът е получил конквасация /смазване/ на четири пръста на левия крак, довело до тяхната ампутация. Според вещото лице, чиито изводи се подкрепят от показанията на свидетелката И.ка Б.а, ищецът е претърпял значителни болки и страдания в резултат на травмата, като в момента на самата травма болката е била силна, търпял е битови неудобства, понастоящем също има болки с непостоянен характер.