Решение № 320 от 15.02.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………/15.02.2019 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС МАДЖЕВ

При секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т.д. № 2860 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК:

Образувано е по искова молба с вх. № 127328/05.10.2017 г., подадена от Ц.М., в качеството му на временен синдик на „К.М.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Овча купел“, ул. „*******, „Р.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, и „К.М.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

Предявени за разглеждане в условията на обективно евентуално съединяване са искове, както следва :

1./ главен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ за обявяване на относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.М.“ АД /в несъстоятелност/ действието/сделката, с която дружеството „К.М.“ АД /в несъстоятелност/ е поело солидарна отговорност към кредитора – „М.“ ЕООД да отговаря за изпълнението на задълженията възникнали за „Р.С.“ ООД от договора за продажба на акции от 05.01.2016 г., представляваща едностранно безвъзмездно поемане на солидарно задължение за заплащане на сума в размер на 30 000 000 лв., както и за заплащане на всички породени неустойки, произтичащи от неизпълнението на задължението за заплащане на посочената сума;

2./ първи евентуален иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване на относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.М.“ АД /в несъстоятелност/ действието/сделката, с която дружеството „К.М.“ АД /в несъстоятелност/ е поело солидарна отговорност към кредитора - „М.“ ЕООД да отговаря за изпълнението на задълженията възникнали за „Р.С.“ ООД от договора за продажба на акции от 05.01.2016 г., представляваща едностранно безвъзмездно поемане на солидарно задължение за заплащане на сума в размер на 30 000 000 лв., както и за заплащане на всички породени неустойки, произтичащи от неизпълнението на задължението за заплащане на посочената сума;

3./ втори евентуален иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.М.“ АД /в несъстоятелност/ действието/сделката, с която дружеството „К.М.“ АД /в несъстоятелност/ е поело солидарна отговорност към кредитора - „М.“ ЕООД да отговаря за изпълнението на задълженията възникнали за „Р.С.“ ООД от договора за продажба на акции от 05.01.2016 г., представляваща едностранно безвъзмездно поемане на солидарно задължение за заплащане на сума в размер на 30 000 000 лв., както и за заплащане на всички породени неустойки, произтичащи от неизпълнението на задължението за заплащане на посочената сума.

В исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 1230 от 23.06.2017 г., постановено по т.д. № 185/2017 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по отношение на търговско дружество – „К.М.“ АД, с начална дата на неплатежоспособността – 24.12.2016 г. Поддържа се, че състоянието на неплатежоспособност при дружеството е предизвикано основано от падежиралото през 20016 г. негово задължение към „М.“ ЕООД в размер на сумата от 33 009 250 лв. Акцентира се, че цитираното задължение има за свои източник поетата от „К.М.“ АД солидарна отговорност във връзка със заплащането на цена договорена, въз основа на сключен договор за продажба на акции от 05.01.2016 г.

Пояснява се, че продавач по цитирания договор е дружеството - „М.“ ЕООД, а купувач на акциите дружеството - „Р.С.“ ООД, като наред с последното солидарна отговорност за заплащането на цената е поета от общо пет дружества сред които и впоследствие обявеното за неплатежоспособно такова, като това е станало чрез сключването на договор за встъпване в дълг инкорпориран в договора за продажба на акции. Допълва се, че съществуването на задължението за заплащане цената по продадените акции в размер на сумата от

33 009 250 лв. е било признато и с постановено позитивно арбитражно решение от 23.12.2016 г. Влизането в сила на цитирания арбитражен акт е мотивирало „К.М.“ АД да осчетоводи при себе си, като задължение посочената парична сума, чиито кредитор е „М.“ ЕООД. Поддържа се, че това е довело и до формирането на отрицателния финансови резултат при дружеството към края на финансовата 2016 г.

Ищецът настоява, че за посочената сделка, с която „К.М.“ АД е встъпило в дълга на „Р.С.“ ООД и се е задължило солидарно да отговаря за заплащането на уговорената продажна цена на акциите са се проявили три самостоятелни основания за обявяването й за относително недействителна по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелност. Най-напред се изтъква, че по правната си характеристика поемането на солидарно задължение за обезпечаване на плащането на цената по договора от 05.01.2016 г. съставлява безвъзмездна сделка, по която задължение е поето единствено от „К.М.“ АД без насрещна имуществена облага.

Добавя се, че сделката е извършена в рамките на 2-годишния срок преди подаване на молбата /11.01.2017 г./ за откриване на производство по несъстоятелност. На следващо самостоятелно основание се поддържа, че цитираната сделка предприета от „К.М.“ АД покрива и хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, защото страна по нея е свързано лице с длъжника, а именно дружеството купувач на акциите - „Р.С.“ ООД. Аргумент за това ищецът черпи от обстоятелството, че към датата на сключване на договора за встъпва е в дълг представляващият и двете дружества е едно и също лице – Р.Б.. Отново към датата на сделката съдружник в „Р.С.“ ООД е било дружеството – „Р.ФМ“АД, което същото се е представлявало от лицето – Р. Биков, респективно дружеството - „Р.ФМ“АД е било член на СД на „К.М.“ АД, заедно отново с Р.Б. и „Р.М.“АД, последното също представлявано от Р.Б..

От изложеното ищецът прави заключението, че към датата на сделката - „Р.ФМ“АД е контролирало обсъжданите дружества, доколкото е било мажоритарен акционер в „К.М.“ АД и съдружник с над 50 % от капитала в „Р.С.“ ООД. Последното основание свързано с това, че сделката уврежда интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността се извежда от това, че размерът на задължението, в което дружеството е встъпило и приело да отговаря солидарно, наред с главния и останалите солидарни длъжници е в порядък значително надхвърлящ стойността на получената имуществена облага, което покривало предпоставките за обявяване относителна недействителност на сделката по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Подчертава се и това, че сключването на оспорваната сделка е довело до накърняване интересите на кредиторите на „К.М.“ АД, защото е довело до затруднение в удовлетворяване на техните вземания и успоредно с това е послужила, като основание за появата на нов кредитор разполагащ с вземане надхвърлящо 50 % от общия размер на вземанията, което би разкрило пред него възможността да взема самостоятелно решения в производството по несъстоятелност.

На 21.11.2017 г. в срока за първоначален отговор по чл. 367 ГПК такъв е упражнен от „М.“ ЕООД, като с него се възразява по допустимостта и основателността на предявените искове. По въпроса за допустимостта ответника се позовава на това, че исковете предмет на производството е възможно да бъдат предявени единствено от синдика, но не и от временния синдик. Това означава, че лицето Ц.М. назначен за временен синдик не е процесуално легитимиран да упражни подобна искова защита, поради и което инициираното от същия производство е следвало да бъде прекратено. Успоредно с това отсъствал и правен интерес от воденето на тези искове, защото целения ефект свързан с попълването на маста на несъстоятелността нямало как да бъде постигнат. В подкрепа на това си съображения ответника изтъква, че с поемане на солидарна отговорност за заплащане на дадена сума по договора за продажба на акции „К.М.“ АД не се е разпоредил с имущество от масата на несъстоятелността и няма как дори и при уважаване на някой от тези искове подобно имущество да се получи обратно и да удовлетвори кредиторите. Акцентира се върху това, че вземането на „М.“ ЕООД е било признато с арбитражно решение, което се е стабилизирало и обвързва със СПН страните, като самият длъжник - „К.М.“ АД е осчетоводил при себе си задължение към „М.“ ЕООД в размер на 33 009 250 лв., като този въпрос нямало как да бъде пререшен в настоящото производство.

Формулираните от ответника възражения по основателността на исковете са в насока, че при разглежданата сделка няма реализирана правна последица, с която от правната сфера на „К.М.“ АД е излязло някакво имуществено благо, от което кредиторите на масата на несъстоятелността са пропуснали възможността да се удовлетворяват. Успоредно с това се опонира, че действието по поемане на солидарно задължение по естеството си съставлява сделка, чиято отмяна може да бъде преследвана по реда на чл. 647 ТЗ. Обратно касаело се до поемане на задължение имащо обезпечителен характер спрямо договора за продажба на акции.

Отрича се поемането на солидарната отговорност да има безвъзмезден характер, като отново се прави уточнението, че се касае до предприето от дружеството действие по обезпечение на парично задължение. По отношение втория евентуален иск се споменава, че същия е неоснователен и заради това, че приетата дата на неплатежоспособността на „К.М.“ АД е към момент следващ момента на сключване на сделката за продажба на акции. Дори обаче да се стигнело до промяна в началната дата на неплатежоспособността по предприетото обжалване на решението по чл.

630, ал. 1 ТЗ в тази му част, то претенцията отново не била доказана в своето основание, защото не се касаело до правна сделка, чиито еквивалентност на престациите да бъде съобразявана, а за действие насочено към обезпечаване на парично задължение. Този е и първия аргумент за неоснователност на евентуалния иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 7 ТЗ, като към него е добавено и това, че поемането на солидарна отговорност за заплащане на задължението по сделката за продажба на акции само по себе си не може да се квалифицира като увреждащо кредиторите. Подобно увреждане би имало ако се констатира, че търговецът намалява активите си, като се разпорежда с имуществото си в полза на свързано лице. Подобни действия не се наблюдавали в случая.

На 03.11.2017 г. в срока за първоначален отговор по чл. 367 ГПК такъв е упражнен от „Р.С.“ ООД, като с него се излага в бланкетна форма, че предявените за разглеждане искове са недопустими и неоснователни, защото не са налице изискуемите фактически състави за възникване на потестативното право да се постигне относителна недействителност на цитираната сделка, което налага те да бъдат оставени без уважение.

На 03.11.2017 г. в срока за първоначален отговор по чл. 367 ГПК такъв е упражнен от „КУРИЛО – МЕТАЛ“ АД, като с него се възразява по допустимостта и основателността на предявените искове. По въпроса за допустимостта ответника се позовава на това, че исковете предмет на производството е възможно да бъдат предявени единствено от синдика, но не и от временния синдик. Това означава, че лицето Ц.М. назначен за временен синдик не е процесуално легитимиран да упражни подобна искова защита, поради и което инициираното от същия производство е следвало да бъде прекратено. Успоредно с това отсъствал и правен интерес от воденето на тези искове, защото целения ефект свързан с попълването на маста на несъстоятелността нямало как да бъде постигнат. В подкрепа на това си съображения ответника изтъква, че с поемане на солидарна отговорност за заплащане на дадена сума по договора за продажба на акции „К.М.“ АД не се е разпоредил с имущество от масата на несъстоятелността и няма как дори и при уважаване на някой от тези искове подобно имущество да се получи обратно и да удовлетвори кредиторите. Акцентира се върху това, че вземането на „М.“ ЕООД е било признато с арбитражно решение, което се е стабилизирало и обвързва със СПН страните, като самият длъжник - „К.М.“ АД е осчетоводил при себе си задължение към

Разпечатката съдържа 26 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd38a282-e958-469b-8f04-2046342df8c9