Решение № 1388 от 20.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,……………..2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА

ДЕСИСЛАВА

ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 14817 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на „Ю.Б.“АД срещу постановление на ЧСИ М.Б.от 10.07.2019г. по изпълнително дело № 20198380402864, с което е отказал да измени предходно свое постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение, в частта, относно размера на разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, дължими на взискателя, за сумата над 200 лв.

В жалбата се поддържа становището, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, определено в полза на взискателя, било прекомерно. Твърди се, че изпълнителното дело не се отличавало с фактическа и правна сложност и по него не били извършени други действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, освен подаването на молба за образуване на делото, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следвало да се определят по чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на 200лв., а не по чл.10, т.2 от същата наредба.

Ответникът поддържа доводи за неоснователност на жалбата.

В приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. В мотивите е прието, че разноските не са прекомерни, а са съобразени с уредения от законодателя минимум и свободата на договаряне на адвокатско възнаграждение. Наред с това е изразено становище, че адвокатът оказва процесуално представителство по делото, поради което се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество – основателна, поради следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано по молба на П.И.П.ЕООД против „Ю.Б.“АД въз основа на изпълнителен лист от 20.06.2019 г., издаден по гр.д. № 38033/2016г. на СРС, ГО, 88 състав, за следните вземания: 4 336.25 лв. – разноски пред СРС, 844.48 лв. – разноски във въззивно производство и 3262.68 лв. – разноски за касационно производство.

Към молбата е приложен договор за правна помощ, сключен от взискателя с адвокат за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1086.34 лв., като е отразено, че сумата е заплатена в брой.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 70012/03.07.2019г. частният съдебен изпълнител е уведомил „Ю.Б.“ АД за задълженията по делото, сред които е посочил и разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 1 086.34 лв.

Поканата е връчена на „Ю.Б.“ АД на 04.07.2019 г.

На следващия ден – 05.07.2019г., „Ю.Б.“

АД е подало молба за изменение на постановлението от 03.07.2019г. в частта за разноските с искане да бъде намален размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя на 200лв.

С постановление от 10.07.2019г., обективирано в съобщение изх. № 73441/10.07.2019г., ЧСИ е отказал да намали адвокатския хонорар по изпълнителното дело.

Длъжникът е уведомен за постановлението от 10.07.2019г. на 12.07.2019 г.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимно лице и е допустима.

Разгледана по същество – основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба

№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв.

Съгласно чл.10, т.2 от цитираната наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по изпълнителното дело – минималното възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.

В конкретния случай е подадена единствено молба за образуване на изпълнително дело. Към датата на подаване на искането за изменение на разноските все още не е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. Не са извършени изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането, поради което разноските за адвокат към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение възлизат на 200 лв., съгласно чл.10, т.1 от Наредба

№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При евентуално извършване на други действия по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело с участието на адвоката след изтичане на срока за доброволно изпълнение, тогава размерът на разноските за адвокатско възнаграждение може да бъде изменен от ЧСИ.

С оглед на изложените доводи, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера на 200 лв.

Мотивиран така, съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ постановление за разноските № 73441/10.07.2019г. по изп.дело № 20198380402864 на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 с район на действие – районът на СРС, с което е отказано да бъде изменено постановление от 03.07.2019г., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. №

70012/03.07.2019г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „Ю.Б.“ АД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ постановление от 03.07.2019г., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 70012/03.07.2019г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „Ю.Б.“ АД, като намалява размера на разноските за адвокатско възнаграждение на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.