Решение № 3039 от 19.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3039 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100507628 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7122 от 05.05.2023 г., постановено по гр. д. № 10476/2022 г. по описа на СРС, 74-ти състав, са уважени предявените от К. И. Б. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на притежавания от ищеца лек автомобил „Инфинити Г37“ с рег. № *********, причинени при ПТП, настъпило на 08.03.2019 г. на кръстовището на ул. „Малобучински път“ до автомагистрала „Струма“, по вина на водача на МПС „Пежо 508“ с рег. № К********* със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното плащане, както и за сумата в размер на 5 800 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2019 г. до 25.02.2022 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3996 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника си – юрк. И. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че съобразно мястото и тежестта на настъпилите увреждания по автомобил „Инфинити Г 37“ и при сравняването им с другите доказателства по делото, механизмът на ПТП не е доказан, а оттам и не е възможно да бъдат направени изводи за причините от обективно и техническо естество за твърдяното ПТП.

Твърди, че отразените обстоятелства и изготвената схема на ПТП са грешно дадени в 1 протокол за ПТП, тъй като АМ „Струма“ и ул. „Малобучински път“ не се пресичат. Също така твърди, че от приетата и кредитирана САТЕ не се установяват никакви обстоятелства, които да навеждат за виновно поведение на застрахования при ДЗИ водач. Поддържа, че не е установено каква е била посоката на движение на „Пежо 508“, което е от съществено значение за изхода на делото. Счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля В. от 08.02.2023 г., тъй като същият не е бил очевидец на инцидента. Моли съда да отмени обжалваното решение в неговата цялост. Претендира разноски.

Въззиваемият ищец – К. И. Б., чрез пълномощника си - адв. К. Д., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата, поддържайки че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски, съгласно представен в о.с.з. от 06.12.2024 г. списък по чл. 80 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че процесното ПТП е настъпило на 08.03.2019 г., вследствие на противоправното поведение на водача на л.а.

„Пежо 508“, с рег. № *********, който не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а.

„Инфинити Г37“, с рег. № *********, с което е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 50, ал. 1 ЗДвП.

2

По делото е безспорно установено, че между собственика на л.а. „Пежо 508“, с рег. № ********* и ответното дружество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Също така не е спорно по делото, че ищецът е завел при ответното дружество щета № 43082131900693 на 11.03.2019 г. за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди от процесното ПТП на л.а. „Инфинити Г37“, с рег. № *********, като с писмо с изх. № 0-92-4467/27.03.2019 г. (л. 16 от делото пред СРС), застрахователят е постановил отказ за изплащане на обезщетение.

Противоречие съществува относно изводите на първоинстанционния съд, касаещи възприетия механизъм на настъпване на ПТП на твърдяната дата

В тази връзка следва да се отбележи, че от уведомлението за щета № 43082131900693 (л. 71 от делото пред СРС), ищецът е заявил, че процесното застрахователно събитие е настъпило на 08.03.2019 г. в гр. София, на ул. „Малобучински път“ до АМ „Струма“ към кв.

„Суходол“, като на посочената дата се е движел по ул. „Малобучински път“ и на кръстовището другото МПС, поради неспазване на пътен знак Б-2, му е отнело предимството и е реализирало ПТП.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол за ПТП № 1729399 от 08.03.2019 г. (л. 70 от делото пред СРС). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.), издадена на основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП, за настъпило ПТП се съставят следните документи: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети; 3. двустранен констативен протокол за ПТП. В тР.та практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав е разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от неговия вид, а именно според това дали е издаден от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП – т. нар. „констативен протокол за ПТП“ – при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП“ при материални щети – чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС (отм., ДВ бр. 69 от 19.08.2014 г., понастоящем чл.

3 и чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.). Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия (Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о., ГК). В посочената хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, 3 документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.

Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.

Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица (като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК).

В настоящия случай, от съдържанието на представения протокол за ПТП е видно, че същият е съставен след посещение на място от органите на МВР 40 минути след процесния инцидент, съгласно изискванията на чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите, наличието кръстовище, регулирано с пътни знаци Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и Б3 „Път с предимство“ (чл. 45, ал. 2 ППЗДвП), както и на видимите щети по автомобилите.