Решение № 217 от 22.06.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Ловеч, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Х. Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200209 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Г. Г. против наказателно постановление № 26-0906-000027 от 30.01.2026г. на Началник група в ОДМВР Ловеч сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателката, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 153,39 евро за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, пр. 5 от ЗДвП, глоба в размер на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят излага следното:

Инвалид е с ТЕЛК и е с множество операции, и поради това не е подновявала своето свидетелство за управление на МПС. На 02.12.2025г. в 9:29 часа, няма как тя и автомобилът й да е била на паркинга на бул „Тодор Каблешков“ № 30, тъй като здравословното й състояние не го позволявало. Не отговаря на истината и твърдението, че е заснета от камера, защото там няма сертифицирани камери. Ако е приложен някакъв запис от частна видеокамера, той не може да бъде признат като доказателствено средство защото е изготвен в нарушение на Закона за личните данни. Липсват всякакви доказателства, че МПС – то, което се води на нейно име, е извършило процесното нарушение.

В НП липсват мотиви и всякакви доказателства за извършено от нейното МПС нарушение, и описаното в него не е доказано по безспорен начин. Издателят на обжалвания акт не е упълномощено лице с правомощия да издава НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

1

Представлява се от служебно назначения защитник адв. П. К..

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ПО ФАКТИТЕ:

От събраните по делото доказателства /гласни и писмени/ съдът приема следната фактическа обстановка:

1/ На 02.12.2025г. в 9:29 часа л.а О.К. в рег. № ** **** **, на паркинг на бул „Тодор Каблешков“ № 30, първо прави маневра на зад, после изправя автомобила, започва да се движи на пред, и с предната си лява част блъска предната част на паркирания в ляво л.а Р.Т. с рег. № ***** и му чупи предната броня. Водачът на л.а О.К. в рег. № ** **** ** напуска мястото на ПТП.

Собственик на л.а О.К. в рег. № ** **** **, е жалбоподателката Р. Г. Г., която е с 99 % т.н. р без чужда помощ, установено с ТЕЛК решение, със срок до 01.02.2026г. Придобила е правоспособност за управление на МПС от категория „B“ на 19.10.1984. Към момента не притежава валидно МПС.

2/ На 03.12.2025 г. собственикът на л.а л.а Р.Т. подава до ОД на МВР сигнал за описания по горе инцидент.

3/ На 06.01.2026г. на Р. Г. Г. била предоставена декларация по чл. 188 от ЗДвП, която тя отказала да попълни. На същата дата и е връчена покана за съставяне АУАН, която отказала да получи.

4/ Д. П. да длъжност мл. автоконтрольор, в присъствието на свидетелите Х. Х. и Л. З., съставил АУАН серия G A № 4598652 на 13.01.2026г. срещу жалбоподателката, която го е получила на 23.01.2026г.

5/ С наказателно постановление № 26-0906-000027 от 30.01.2026г. на Началник група в ОДМВР Ловеч сектор Пътна полиция, на жалбоподателката, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 153,39 евро за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, пр. 5 от ЗДвП, глоба в размер на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това че като собственик на лек автомобил О.К. с регистрационен номер ОВ1814ВХ, не посочва кой е управлявал автомобила на 02.12.2025г. около 09:29ч. в гр. Ловеч на паркинга на ул. Тодор Каблешков до номер 30, където водачът при движение напред не контролира управляваното МПС и с предна лява част блъска предната част на паркирания в ляво лек автомобил Р.Т. с регистрационен номер ********. Реализира ПТП с материални щети.

Водача не спира и напуска мястото на ПТП. АУАН е съставен във връзка с образувана Преписка с номер 906р-12139/2025г. по описа на СПП Ловеч при 2

ОДМВР Ловеч и приложен видеозапис. На Г. е предоставена възможност да посочи в декларация по чл. 188 от ЗДвП кой е управлявал автомобила и е извършил нарушенията, в която Г. не е декларирала друг водач. АУАН е съставен и във връзка с чл. 188 ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи след следния доказателствен анализ:

Пункт 1 се установи от:

Изгледания видеозапис и свидетелските показания на Д. П. П., Х. С. Х. и Л. Е. З., от които безспорно се доказа, че на посочената дата е водача на л.а О.К. в рег. № ** **** ** блъска л.а Р.Т. с рег. № ***** и напуска местопроизшествието. Собствеността на л.а О.К. се доказва от справка /л. 25/ Това, че Р. Г. Г., е с 99 % т.н. р без чужда помощ, установено с ТЕЛК решение, със срок до 01.02.2026г. е видно от Експертно решение /л.6/. Дата на придобива не категория „В“, валидността на СУПС, се установява от съобщение /л.74/

Пункт 2 се доказа от молба /л.20/

Пункт 3 се установи от - покана /л.22/ декларация /л. 84/, в които надлежно е отбелязан отказа на Р. Г. да ги получи.

Пункт 4 се установи от: АУАН серия GA № 4598652 от 13.01.2026г. /л.

18/

Пункт 5 е доказан от - наказателно постановление № 26-0906-000027 от 30.01.2026г /л. 17/

ПО ПРАВОТО:

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Относно акта за установяване на административното нарушение:

Съставен от материално компетентен орган - мл. автоконтрольор изрично оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Изготвен е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл.

37, ал. 3 ЗАНН.

Издаден е в срока по чл. 34, ал. 1 буква „В“ от ЗАНН – нарушението е открито на 03.12.2025г. АУАН е съставен на 13.01.2026г, в присъствието на двама свидетели. При изготвянето не е присъствал жалбоподателя т, но е бил надлежно уведомен за съставянето му, поради което е спазено изискването на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съдържа всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е описано по дата, време, място на извършване, с описание на действията, с които от обективна и субективна страна е нарушена посочената правна норма. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го е подписал и получил препис от него.

3

Относно наказателното постановление:

Издадено е от материално и териториално компетентен орган Началник група ОД на МВР, сектор Пътна полиция Ловеч, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., в тази връзка възражението за липса на правомощия на наказващия орган се явява неоснователно.

Изготвено е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл. 51 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Описанието на нарушението дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. По тази причина неоснователно е възражението, че в обжалвания акт липсват мотиви. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По отношение на материалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт:

Относно нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП

За да са налице признаците на състава на нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да не е осъществил контрол на пътното превозно средство, вследствие на което да е настъпило пътнотранспортно произшествие. В § 30 от ПЗР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на „Пътнотранспортно произшествие“- събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

По делото безспорно е доказано, че водачът на л.а О.К. в рег. № ** **** ** не го е контролирал при управлението му на паркинг на бул „Тодор Каблешков“ № 30, в следствие на това е ударил паркирания в ляво л.а Р.Т. с рег. № *****, и му е причинил повреда. От изложеното следва, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението чл.

179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

В чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател - ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът, съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за 4 извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство.

По силата на посочената норма собственика на ППС, може да се освободи от АНО, като посочи кой е управлявал лекия автомобил. По делото е установено, че жалбоподателката, като собственик на автомобила, е отказала категорично да декларира дали е предоставила превозното средство. Това дава основание да и се наложи наказанието предвидено за процесното нарушение.

Относно санкцията за извършеното нарушение.

За нарушение на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер на 153,39 евро, от което следва, че административно наказващият орган правило е определил размера на наказанието. В случая предвиденото наказание е глоба във фиксиран размер, без да съществува възможност за изменението на размера.

В случая не са налице доказателства, установяващи маловажност по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, тъй като деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от този вид. За административно-наказващия орган не е била налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за приложението на този текст подлежи на съдебен контрол съобразно задължителната за съдилищата съдебна практика Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС. В конкретния случай не може да се направи извод, че неконтролирането на управление на л.а О.К. в рег. ** **** , довело до ПТП, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По отношение на нарушението на чл. 175, ал. 1, пр. 5 от ЗДвП, във вр. с чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда задължение на водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. По делото безспорно е доказано, че водачът на л.а О.К. в рег. № ** **** **, не е спрял, и е напуснал произшествието, с което си действие от обективна и субективна страна е осъществил състава на нарушението за което му е наложено наказание. Наложената санкция е правилно определена, тъй като за посоченото по горе нарушение законодателят е предвидил наказание в абсолютен размер - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и с глоба 102.