Решение № 260328 от 11.05.2021, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................ гр. Кюстендил, 11.05.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.

№ 1510 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част Втора „Общ исков процес“ на Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана от А.К.А.,

ЕГН: ********** с адрес *** чрез адв. В.В. против „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 5, представлявано от К. К. Г.

В исковата молба се сочи, че на 18.04.2007г. между страните по делото бил сключен Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот, по силата на който ищецът в качеството си на кредитополучател, получил сумата от 55 000 лева.

Погасяването на кредита следвало да стане на равни месечни анюитетни вноски всяка в размер на 569,14 лева съгласно погасителен план, неразделна част от договора и на основание пар. V, чл. 12 от същия. Кредитът бил обезпечен чрез учредяване на договорна ипотека върху следния недвижим имот: ½ (една втора) ид.ч. от урегулиран поземлен имот представляващ: парцел XIV (четиринадесети) имот планоснимачен номер 5088 (пет хиляди и осемдесет и осем) в квартал № 374 (триста седемдесет и четири) по плана на град Кюстендил, утвърден със Заповед № 1345/26.05.1965 г., целият парцел състоящ се от 588 (петстотин осемдесет и осем) квадратни метра, при съседи на поземления имот: ул. „Пролет“, УПИ XV-5375, УПИ VIII-5089, УПИ IХ-5062, УПИ ХIII-5063, ведно с първия жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна постройка, ведно с едно североизточно мазе, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в имота на адрес гр. Кюстендил, ул. „П.“ № *, ет. 1, който имот бил подробно описан в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.

Въпреки подписания договор и погасителен план, още през същата година, банката изменила първоначално уговорената месечната анюитетна вноска от 569,14 лева. В последствие същата била многократно увеличавана, независимо от предвиденото в чл. З, ал. 1 от Договора, че лихвата е твърд лихвен процент в размер на 11,25 %.

Ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по процесния договор, за да избегне принудителното събиране на сумата по реда на ГПК. Многократно търсил информация относно причината за увеличение на вноската - писмено и устно, но от ответното дружество не получил отговор.

Сумите, заплатени над първоначалната месечна анюитетна вноска, били недължимо платени и следвало да бъдат върнати на ищеца. Такива били и надплатените суми за годишна такса за управление, която била в размер на 0,5 % върху размера на непогасената главница към същата дата.

Горното обусловило невъзможността за ищеца да погасява главницата по кредита в предварително определения размер, а така размерът на главницата почти не намалял от първоначалния такъв, като към 2015 г. главницата била в размер на 49751,75 лева. Налице било капитализиране на лихви, а анатоцизмът бил позволен само в търговско-правните отношения и то при определени условия, но не и в гражданско-правните такива.

Отделно, съгласно чл.

10, ал.3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви ставало съобразно наредбите на БНБ като към датата на сключване на процесния договор липсвала такава наредба, която да позволява анатоцизма.

Едностранното увеличение на вноската ставало въз основа на неравноправни, поради което нищожни, клаузи от Договора за кредит за покупка на недвижим имот от 18.04.2007г., каквито били разпоредбите на чл. 5, ал.3, чл. 7, ал.3, чл. 15, ал.2 и ал.3, чл. 19 и чл. 20, ал.1 от процесния договор.

С едностранно повишаване на вноската ответникът прехвърлил изцяло риска върху кредитополучателите, които били принудени да носят последствията както от собствената си финансова криза, така и тази на банките. Със запазване правото да се коригира лихвата по вече сключени кредити, банката прехвърляла върху кредитополучателя и ликвидния, и кредитния, и регулаторния, и оперативния, и политическия риск на страната. На практика се прехвърляли всички видове рискове, които биха могли да доведат до намаляване на печалбата й. По този начин банката си запазвала възможността да фиксира своята печалба, а това създавало монополни привилегии и комфорт на банките у нас.

С оглед гореизложеното се осъществил фактическият състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, което обусловило и правния интерес за ищеца от водене на настоящото дело.

Ето защо се поддържа искане да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 5, ал.3, чл. 7, ал. 3, чл. 15, ал.2, чл. 15, ал.3, чл. 19 и чл. 20, ал.1 от Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот от 18.04.2007 г. като неравноправни, както и да бъде осъдено ответното дружество „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, от които: 970.00 лева представляващи разликата от предварително договорените месечни вноски и заплатените от ищеца завишени такива за периода от сключване на договора 18.04.2007 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019 г. и 30.00 лева, представляващи надплатена такса „Управление на кредита“ за периода от датата на сключване на договора 18.04.2007 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба в съда до погасяване на задължението.

В условията на евентуалност, в случай, че искът за сумата от 1000 лева не бъде уважен на посоченото основание, се иска присъждането й на основание надплатено, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката – ответник за периода на сключването на договора 18.04.2007г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху същата от датата на завеждане на исковата молба до погасяване на задължението.

Претендират се и съдебните разноски в настоящото производство, вкл. за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Сключеният между страните процесен договор, който бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот, включвал договореният лихвен процент, който към датата на подписване на договора бил посочен в чл. 5, ал. 1 от същия и бил в размер на 11.25%, като в ал. 3 изрично била посочена възможността този лихвен процент да бъде променян в зависимост от външни и независими от банката фактори - инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия.

В чл.7, ал.1 от Договора, страните били уговорили и годишна такса за покриване на разходите по управлението и обслужването на кредита в размер на 0.5% върху остатъка от главницата, която се събирала ежемесечно.

Размерът на месечната анюитетна вноска се определял съобразно уговореното в чл. 12 от Договора и винаги се бил формирал от суми за погашение на главница, на договорна лихва и на такса за управление и обслужване, при допускането, че длъжникът изпълнява точно и в срок задълженията си, както е приел и се е задължил, сключвайки Договора и усвоявайки договорената сума.

Не отговаряли на истината твърденията на ищеца, че бил изправна страна по договора и точно и в срок изпълнявал задълженията си по същия, както и че договореният лихвен процент бил многократно увеличаван от банката, което довело до увеличението на месечната анюитетна вноска по кредита.

Увеличеният размер на ежемесечно дължимите към банката суми по кредита на ищеца не се дължали нито на увеличаване на договорения лихвен процент, нито на увеличение на уговорената по взаимно съгласие годишна такса за управление. Ищецът нееднократно забавял изпълнението на задълженията си за погасяване на дълга на посочената от него падежна дата за съответната вноска, поради което и на основание чл. 6, ал. 1 от Договора, банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения лихвен процент. Ето защо към уговорената и посочена в Договора сума за месечна вноска, която била определена при допускането за точно и срочно изпълнение от кредитополучателя, били прибавяни сумите, дължими в резултат на забавно и/или частично изпълнение на задължението от страна на ищеца.

Именно поради влошеното си финансово състояние ищецът се обърнал към банката с молба за предоговаряне на условията по кредита му, в резултат на което било сключено Допълнително споразумение № 1 към Договора, а впоследствие и второ такова – Допълнително споразумение № 2 от 11.05.2011 г., отново по искане на ищеца, с уговорени намалени размери на анюитетните вноски. Независимо от горното, ищецът спрял да обслужва кредита си, поради което банката обявила същия за предсрочно изискуем и се снабдила с изпълнителен лист за вземането си. Това довело до трето предоговаряне на условията по кредита, обективирано в сключено между страните Споразумение от 21.12.2015 г. като банката решила да не предприема принудително събиране на вземането си. В параграф III от

Споразумението длъжникът А.К.А. изрично потвърдил и декларирал, че признава всички вземания на банката, подробно описани в Споразумението, за основателни, ликвидни и изискуеми, заявил, че не оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на кредита си и признал и основанието, и размера на задълженията си към банката, произтичащи от Договора.

Понастоящем ищецът бил в неизпълнение на задълженията си по посоченото Споразумение от 21.12.2015 г.

Не ставало ясно нито от исковата молба, нито от уточняващата такава, за какво завишаване ставало дума и на кои договорени месечни вноски ищецът претендирал недължимост. Липсвала яснота и относно основанието и размера на претенцията.

Що се отнася до искането за прогласяване нищожността на посочените в исковата молба договорни клаузи, ответникът навежда доводи за неоснователност именно поради индивидуалния подход на банката спрямо него. Възможността лихвеният процент да бъде променян едностранно от Банката била обвързана с реализацията на обективни факти, които не зависели от волята на Банката и които били изрично посочени в Договора, а именно промяна в „размера на инфлацията, основният лихвен процент на БНБ и пазарните условия“. Кредитополучателят бил запознат с условията на индивидуалния си договор за кредит като на базата на информирано съгласие взел решение относно участието си като страна по този договор. Не били неравноправни, и в тази връзка нищожни, посочените в исковата молба договорни клаузи, а що се отнася до чл. 15, ал.2 и 3 от Договора, искането за прогласяване нищожността на последния било и недопустимо, тъй като към датата на депозиране на исковата молба тези клаузи не обвързвали по никакъв начин страните, тъй като били изменени със Споразумението от 21.12.2015 г.

В горния смисъл ответникът излага подробни съображения.

Относно исковата претенция, заявена в условията на евентуалност, ответникът сочи недопустимост на същата, доколкото съгласно Споразумение от 21.12.2015 г. ищецът доброволно и изрично бил признал както основанията, така и размерът на вземанията на банката.

Ето защо се поддържа искане да бъде отхвърлена като недопустима, неоснователна и недоказана исковата претенция.

В условията на евентуалност и ако се установи, че ответникът дължи изцяло или отчасти претендираната сума на сочените от ищеца основания, ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност срещу предявените искове в частта им, формирана от сумите, сочени като „надплатени“ в периода от първата падежна вноска по кредита до пет години преди датата на завеждане на исковата молба в съда.

Претендират се и направените съдебни и деловодни разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от заверено копие на Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, сключен между страните на 18.04.2007г. е, че банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 55 000 лева за закупуване и ремонт на посочения в договора недвижим имот. Уговорено било сумата да бъде усвоена на два пъти – такава в размер на 14590 лв. – за закупуване на процесния имот, като било постигнато съгласие същата да бъде преведена директно на продавача на имота, както и остатъкът от 40 410 лв.