Решение № 428 от 16.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Йорданка Ил. Тодорова в присъствието на прокурора Галин П. Гаавраилов като разгледа докладваното от Иван Б. Бонев Въззивно административно наказателно дело № 20255300601929 по описа за 2025 година С Решение № 511 от 14.05.2023 г., постановена по АНД № 4776/24 г. на ПРС, 20 н. с. е ПРИЗНАЛ:

Обвиняемият А. А. /A. A./ - роден на ** /Р.Ф./, живущ в г** р. руски гражданин, висше образование, женен, работещ, неосъждан, ЛНЧ: **** за ВИНОВЕН в това, че на 29.04.2024г. в гр.Пловдив е причинил на Н. В. А.А, ЕГН: ********** от гр.П., лека телесна повреда, изразяваща се в оток в тилната област на главата, охлузване на дясната мишница, кръвонасядане на лявото бедро, поотделно и по съвкупност реализиран медикобиологичния признак болка и страдание, без разстройство на здравето, като същата е извършена в условията на домашно насилие - престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК и на основание чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК вр. чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 вр. чл.78А ал. 1 от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му Е НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА в размер на 1600 лева.

Със същото решение е ОСЪДИЛ на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия А. А. да заплати направените по делото разноски в общ размер от 900,76 лв., от които сумата в размер на 111,96 лв. по сметка на ОДМВР Пловдив, както и сумата от 788, 80 лв. по сметка на РС Пловдив в полза на 1 бюджета на съдебната власт, представляващи възнаграждение за изготвянето на назначените по делото експертизи, както и изслушване на вещи лица.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв.

М. Б. в качеството й на защитник на обвиняемия с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания акт и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяната му и постановяването на нов, с който обвиняемия бъде признат за невинен и оправдан за обвинението, по което е осъден, респективно да бъде изменен като се намали размера на наложената глоба.

В съдебно заседание обвиняемият лично и чрез защитника си адв. Б. поддържа направените в жалбата искания.

Представителят на ОП – Пловдив даде становище, че жалбата е неоснователна.

Пловдивски окръжен съд, след като провери обжалваното решение служебно, съгласно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК намира въззивната жалба за неоснователна.

От фактическа страна ПРС е приел, че:

Обвиняемият А. А. /A.A./ е роден на *** жив. в ***, р., руски гражданин, висше образование, женен, работещ, неосъждан, ЛНЧ: ***.

Обв. А. А. и св. Н. В. А. сключили граждански брак през 2012 г. в Република М.. От брака си имали две деца - св. А.Е. А. (род. на ***г.) и св.

Е.А. (род. на ***г.). През 2021 г. семейството дошло да живее в РБългария, в гр. Пловдив. През годините на съвместното им съжителство обв. А. системно осъществявал физическо и психическо насилие спрямо св. Н. А.а, като я биел, а след това я манипулирал, обвинявайки я, че тя е виновна за неговата агресия.

Св. Н. А. наивно се съгласявала с това и му се извинявала, а след това обв. А. й се извинявал и й обяснявал, че я обича. Обв. А. манипулирал съпругата си с това, че я издържа финансово, заплашвал я, че ще убие майка й и ще вземе децата, като св. Н. А. няма да може да ги вижда. Докато семейството живеело в Република М., при поредната физическа агресия, обв. А. счупил носа на св.

Н. А.а, за което тя подала жалба, но не се стигнало до осъдителна присъда за обв. А..

На 29.04.2024 г. обв. А. и св. Н. А.а, както и децата им били в дома им в гр. Пловдив. Около 15:30 ч. св. Н. А. и обв. А. били в кухнята, като там бил и св.А.А., а св.Е. А. била в спалнята. Св. Н.А. готвела, а обв. А. пиел бира. След като изпил три бири (по 500мл), обв.А. започнал да обижда св.Н. А.а, като я наричал - ***, ***и с други нецезурни реплики, както и да я обвинява, че „е провалила живота му“ и че родителите й го гонели от къщата. Св. Н. А. му отвърнала, че той сам си е виновен за това с поведението си. При това обв. А. станал от стола и се насочил към св. Н. А.а, която избягала към спалнята, предусещайки какво ще стори съпругът й. Обв. А. се развикал и последвал св.

Н. А. в спалнята, а св. Е.А. се уплашила и излязла от там. Св. Н. А. седнала на 2 леглото и се свила, както и сложила ръцете си пред лицето, за да се предпази от агресията на обв.А., който й ударил няколко шамара по главата и по ръцете, а след това я ритнал, с левия си крак в областта на дясното ухо, усетила и удар в бедрото. Св.Н. А. го молела да спре, казала му, че не е мъж, защото мъжете не бият жените. В отговор на това обв. А. започнал да обижда св- Н. А., като я наричал проститутка, че не е човек и не е жена, а е никой в този живот. Обв.А. взел ютия и замахнал да я хвърли към св. Н. А., но в това време в стаята влязъл св. А. А., който застанал пред него, за да защити майка си. Обв. А. опитал да избута сина си, като продължавал да крещи към св. Н. А. - че не е човек. Св. А. А. се опитал да успокои баща си, като двамата отишли в кухнята, а св. Н. А. използвала този момент и отишла в банята, където се заключила.

След малко обв. А. дошъл пред банята, като започнал да блъска силно по вратата, като част от уплътнението на огледалото на вратата паднало. Св.Н.

А., силно изплашена, се обадила на тел.112, като съобщила за случая. Обв.А. чул, че съпругата му сигнализира полицията, като й казал, че нищо няма да й направи, а след това излязъл от жилището, като взел актовете за раждане на децата и негови документи. Не след дълго на местопроизшествието дошли полицейски служители от 04 РУ-ОДМВР- Пловдив, на които св.Н. А. обяснила за случилото се.

Тази фактическа обстановка ПРС е установил правилно след подробен и задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и напълно се споделя от въззивната инстанция.

Обсъдени са в детайли гласните доказателства, писмените доказателства по делото, както и заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, като правилно от първата инстанция не са кредитирани обясненията на обвиняемия, показанията на свидетеля А. А. за сметка на показанията на свидетелката Н. А.. Нейните показания, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното такова са изключително подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви относно датата на конфликта със съпруга й обвиняемия А., лицата присъствали на него – свидетелят А. А. и свидетелката Е.А., съответно нейни син и дъщеря, какво всъщност се е случило и последващите й действия.

Пострадалата подробно описва действията на обвиняемия – отправени от него обидни квалификации, ескалирали в последствие с удари с ръце и крак в главата, дясното ухо, под рамото и бедрото на пострадалата. Тези нейни показания са с основание кредитирани от решаващия съд, като правилно е прието, че кореспондират напълно със заключението на назначената по делото СМЕ, в която е описано механизма на извършеното деяние, насочеността на ударите и частите от тялото, по които са констатирани причинените й травматични увреждания. Изводът, че е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на обвиняемия А. спрямо пострадалата А.а и констатираните при последната след извършване на медицински преглед травматични увреждания е правилен и обоснован.

3

Първостепенният съд е подложил на подробна критика показанията на свидетеля Алп А., дадени в хода на съдебното производство след като същият се е възползвал от разпоредбата на чл. 119 от НПК и не е дал показания в хода на досъдебното производство. В този смисъл са съобразени освен показанията на пострадалата и тези на двама полицейски служители, отзовали се на адреса на инкриминираната дата, след позвъняване на А.а, а именно свидетелите К.

Г. и С. К., а също и писмените доказателства по делото – докладната записка, изготвена по случая, по който са изпратени на адреса на пострадалата.

Макар да не е кредитирал, решаващият съд подробно е обсъдил показанията на свидетелката Е.А., дадени в съдебно заседание, като изводът че възникват съмнения в тяхната достоверност, с оглед възрастта на малолетния свидетел и заключението на назначената в хода на съдебното следствие КСППЕ е правилен, като е дадена вяра единствено в частта им в която се сочи, че на инкриминираната дата се е намирала в жилището обитаваното от семейството.

Детайлно са обсъдени и представените от защитата на обвиняемия А. писмени доказателства, свързани с информация за излизане от страната на пострадалата, данни за трудова ангажираност, движимо имущество, като обоснован е изводът, че същите са неотносими към предмета на доказване по делото, респективно главния факт – причинил ли е при условието на домашно усилие лека телесна повреда на съпругата си обвиняемият А..

При правилно установена фактическа обстановка, обосновано и законосъобразно ПРС е приел, че обвиняемия А. А. е осъществил от обективна и от субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.5а, вр. чл.130 ал.2 от НК, за това че на 29.04.2024 г. в гр.Пловдив е причинил на Н. В. А.А, ЕГН: ********** от гр.П., лека телесна повреда, изразяваща се в оток в тилната област на главата, охлузване на дясната мишница, кръвонасядане на лявото бедро, поотделно и по съвкупност реализиран медикобиологичния признак болка и страдание, без разстройство на здравето, като същата е извършена в условията на домашно насилие.

ПРС е обсъдил в детайли състава на престъплението, както от обективна, така и от субективна страна, поради което настоящата инстанция счита за безпредметно да ги преповтаря.

Възраженията, изложени във въззивната жалба и поддържани в съдебно заседание пред Окръжния съд, са неоснователни.

На първо място се правят опити за дискредитиране показанията на пострадалата А.а, като доводите в този смисъл са неоснователни.

Твърденията, че нейните показания са изолирани и липсва причинноследствена връзка между получените увреждания и противоправно действие от страна на обвиняемия не се споделят от настоящата инстанция. Както стана дума по-горе показанията на пострадалата Н. А. кореспондират напълно със заключението на назначената по делото СМЕ, както и с показанията на 4 свидетелите К. Г. и С. К., които първостепенният съд правилно е кредитирал.

Критиката на защитата насочена към липса на доверие на съда в показанията на свидетеля А. А. са неоснователни. ПРС правилно, след съпоставка с останалия доказателствен материал по делото, е приел, че с тях синът на пострадалата се стреми да оневини за станалото другия си родител – баща си обвиняемия А. А., като в подкрепа на този извод е обстоятелството, че след извършване на деянието е заживял с баща си.

Не кореспондира с изложеното в мотивите към присъдата становище, че решаващият съд неправилно се е доверил на показанията на свидетелката Е.

А.. Видно от същите контролираният съд е приел, че „…нейните показания не могат и не следва да служат като източник на обективна информация…“ и ги е кредитирал единствено в частта, в която свидетелката сочи, че е била в семейното жилище по време на инцидента, но те по никакъв начин не са повлияли на извода на ПРС за виновността на А..

Доводите за неправилна оценка на доказателствата от първоинстанционния съд са неоснователни. Липсва превратност и предубеденост при оценка на доказателствения материал по делото от районния съд, като той е изложил убедителни съображения кои фактически положения приема за установени и въз основа на кои доказателствени материали.

При правилно приета фактическа обстановка и направена въз основа на нея правна квалификация ПРС законосъобразно е приел, че по отношение на обвиняемия А. са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

А. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, за престъплението по чл.131 ал.1 т.5а, вр. чл.130 ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация. Тоест, налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл.78а от НК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.