Решение № 8088 от 28.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………… гр. София, 28.11.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ:

КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 881 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 500289 от 03.10.2018 г., постановено по гр. д. № 85235/2017 г., по описа на СРС, 62-ти състав, „**-ро Основно училище *****“ с адрес гр.София, ул.******** е осъдено да заплати на Д.Н.Д., ЕГН ********** с адрес гр.София, ж.к.Банишора, ******* със съдебен адрес ***-ти април, 19, ет.2, на основание чл.

128, т. 2 от КТ вр. с. чл. 12 от НСОРЗ и чл.26 КТД от 26.06.2014 г. в системата на народната просвета сумата от 110.00 лв.-главница, представляваща брутен размер на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 28.08.2017 г.-31.08.2017 г., ведно със законната лихва от 23.11.2016 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 20.00 лева - обезщетение за забава за плащането на същите главници за периода от 28.08.2017 г. до 05.12.2017 г., вкл., като съдът е отхвърлил исковете по чл. 128, т. 2 от КТ за горницата над уважения размер от 110.00 лева до пълния предявен размер от 4800.65 лв.-главница за периода 01.09.2014 г. до 31.08.2017 г., а иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за горницата над 20.00 лева до пълния предявен размер от 1029.80 лева.

С решението си районният съд се е произнесъл и по искането на страните за присъждане на разноски, като е осъдил ищеца да заплати на ответника сума в размер на 871.14 лева.

С определение № 526228/06.11.2018 г. е оставена без уважение молбата на ищеца по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца срещу решението в частта му, в която исковете са отхвърлени. Излага доводи, за това че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано; постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че към момента на постъпване на работа при ответника в нарушение на закона и сключения в системата на народната просвета КТД на ищеца е било определено единствено основно трудово възнаграждение, а не и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. С постановеното решение не е обсъдена представената от ищеца трудова книжка, в която бил отразен трудовия стаж на ищеца – педагогически и друг трудов стаж, въз основа на което работодателя е бил длъжен да зачете и определи допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата. Излага доводи, че плащането му е било задължително по силата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. От своя страна в чл.26 от КТД от 26.06.2014 г. в системата на народната просвета било предвидено, че работодателите зачитат изцяло придобития трудов стаж преди 01.07.2007 г., а този придобит след 01.07.2007 г. зачитат само в случаите, когато служителят е работил в друго предприятие на сходна или със същия характер длъжност. Поддържа, че КТД е приложим в случая, доколкото е сключен за отрасъл образование, в което ищецът е бил зает. Поддържа, че е бил синдикален член, за което е представил доказателства пред първата инстанция. Работодателят е следвало да изясни какъв трудов стаж и професионален опит има ищецът и да изпълни задължението си да определи, начисли и заплати допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия, в който се оспорва жалбата като неоснователна.

Излагат се съображения за правилност на постановеното от Софийски районен съд решение в обжалваната част с твърдение, че сумите, които се претендират са недължими и не е налице основание за определянето, начисляването и изплащането им на ищеца. Излага правни и фактически доводи, че цитираният КТД е неприложим по отношение въпроса за зачитане на придобития преди 01.07.2007 г. трудов стаж в друго предприятие на длъжност, която не е сходна или еднаква с изпълняваната такава. Заявява, че приемането на подобни клаузи в КТД, за които няма изрична законова делегация представлява заобикаляне на закона. Освен това, по твърдение този КТД не е имал действие по отношение на ответното училище, като работодател, тъй като не е сключен от представителна организация на работодателите, в която директорът на ответното училище членува по арг. от разпоредбата на чл.51б, ал.1 и ал.4 КТ. Освен това, по твърдение, действието на КТД в отрасъл „Образование“ за процесния период не е разпростирано с акт на министъра на труда и социалната политика към всички предприятия в отрасъла.

Така, според указаното в чл.12, ал.7 от Наредбата и чл.18, ал.1 от Вътрешните правила за работна заплата, утвърдени от директора на ответното училище, за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по КТ за времето, през което работникът или служителят е работил в предприятието, както и трудовият стаж и професионалния опит, придобити от работника или служителя в друго предприятие по см. на §1, т.2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер, работа, длъжност или професия. За такава, съобразно Вътрешните правила – чл.19, ал.3 по отношение на педагогически персонал е определена работата съобразно указаното в чл.19, ал.1-ал.4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, а именно- учителски стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност, стажа като директор или зам.директор на учебно или възпитателно заведение и друг подобен стаж. В съответствие с тези разпоредби и така посочената нормативна уредба е и постигнатото индивидуално договаряне между страните, като допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е определено в процент върху основната работна заплата според трудовия стаж и професионален опит придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

Поради това, счита че правилно е определил размера на дължимото допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на ищеца.

Освен това, ищецът не доказва по установения от закона ред наличие на трудов стаж в посочения в исковата молба размер – 30 години към момента на постъпването му на работа при ответника – 17.06.2013 г. по арг. от чл.347 КТ единствения официален документ за удостоверяване на трудов стаж е трудовата книжка, а представените в хода на производството удостоверения по образец са относими към наличието и продължителността на осигурителния стаж на лицето. Освен това приложеното удостоверение от 17.11.2008 г. е абсолютно нечетливо, а на това от 25.11.2018 г. липсва подпис на ръководител, в който смисъл е направено и оспорване на документа.

В допълнение заявява, че съобразно указаното в чл.19, ал.5 от Вътрешните правила за работна заплата, утвърдени от директора на ответното дружество, при настъпване на основание за промяна на размера на допълнителното трудово възнаграждение /извън случаите на настъпване на промяна всяка следваща година от действието на трудовия договор/ работникът или служителят е длъжен писмено да уведоми работодателя, да представи съответните доказателства удостоверяващи промяната съобразно действащото законодателство и да заяви волята си за това изменение, което в случая не е сторено. Последното, при съобразяване, че в представената от ищеца трудова книжка не е отбелязан целия му трудов стаж /каквито твърдения са били изложени в процеса/. Едва със свое заявление от

28.08.2017 г. ищецът е представил документи удостоверяващи допълнителен трудов стаж и професионален опит. За претенцията от 01.09.2014 г. до 05.12.2014 г.

/три години преди датата на подаване на исковата молба – 05.12.2017 г./ поддържа направеното възражение за погасяване по давност на вземането по силата на чл.358, ал.1, т.3 КТ.

По отношение претенцията за акцесорното вземане заявява правни и фактически доводи, че е неоснователна, погасена по давност. При условията на евентуалност същата би била основателна за времето след 28.08.2017 г. при формиране на изводи за основателност на претенцията за основното вземане.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Срещу решението в частта, в която исковете са уважени е подадена въззивна жалба от ответника „**-ро Основно училище *****“ с адрес гр.София, ул.*****, в която са изложени доводи, за това че същото е неправилно. Излага подробни правни и фактически доводи, за това че претенциите са изцяло неоснователни. При условията на евентуалност излага съображения, че размерът на уважената претенция за главното вземане е неправилно определена, тъй като при наличие на констатации на приета в производството СИЕ размерът на допълнителното трудово възнаграждение, което се дължи от ответника е следвало да бъде определено по посочения начин. При основно трудово възнаграждение на ищеца за м.08.2017 г. - **0 лв. и заплатено допълнително трудово възнаграждение за 13% при преценка за основателност на иска за 34% дължимо би било допълнително трудово възнаграждение за разликата или общо 151.20 лв. за м.08.2017 г. Посочената сума следва да бъде разделена на броя на работните дни за м.08.2017 г. или за 23 дни като се получи 6.57 лв. на ден. Така за четирите дни, за които е уважена претенцията от 28.08.2017 г.-31.08.2017 г. дължимо би било допълнително трудово възнаграждение за сумата 26.28 лв. Поради това, спорен ответника, неправилно е бил определен и размера на акцесорната претенция, която е уважена с постановеното решение.

Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и претендира разноски.

Срещу постановеното определение по реда на чл.248 ГПК е подадена частна жалба от ищеца с искане за отмяната му като неправилно и уважаване на подадената молба за изменение на решението в частта на разноските с присъждане на по-нисък размер разноски за ответника при съобразяване действителната правна и фактическа сложност на спора.

В срока за отговор на частната жалба е подадено становище от ответника, с което е изразено становище, че същата е неоснователна, а определението на СРС – правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо. Във връзка с доводите в подадените жалби, съдът намира че постановеното решение е неправилно в една част. Съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и чл.128, т.2 КТ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

За да бъде уважен предявения осъдителен иск по чл. 128, т. 2 от КТ, следва да бъде установено наличието на следните факти при условие на кумулативност, а именно 1./ валидно трудово правоотношение между страните по делото през процесния период с договорено възнаграждение в претендирания размер 2./ полагане на труд от страна на ищеца при ответника в процесния период и 3./ неизпълнение от страна на работодателя на задължението му за заплащане на дължимо трудово възнаграждение-основно и допълнително според указанията на чл.242-чл.245 КТ.

За да възникне право на допълнително трудово възнаграждение над уговореното основно трудово възнаграждение на работника или служителя /чл.12 НСОРЗ/, следва той да има трудов страж, не по-малко от една година - арг. чл. 12, ал. 9 НСОРЗ. Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. За придобит трудов стаж и професионален опит, според ал.2 на същия текст, се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности.