Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 12.03.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 67/2024
Вид
Решение № 38
Подписан
12.03.2025
В сила
27.03.2026
Състав
Георги Димитров Чолаков

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. С., 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900067 по описа за 2024 година

С. Е. С. от гр. С., ***, с ЕГН ********** е предявил срещу

"ДЗИ - О.з." ЕАД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 70 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени му телесни увреждания – счупване на пубиса, закрито, прорезни рани на десен горен крайник и оток на десен лакът, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.07.2023 год. около 13.40 часа на второклА. път II № 82, км. 42.000 (С – С.), по вина на А. З. Б. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X 8634 КК, със застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 01.08.2022 год. до 31.07.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2023 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар в полза на адв. П. Д. от САК за предоставена безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба се твърди, че на 20.07.2023 год. около 13.40 часа ищецът пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X 8634 КК, управляван от А. З. Б., когато в района на второклА. път II № 82, км. 42.000 (С – С.) поради нарушение от страна на водача на правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, автомобилът напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно дърво.

Сочи се, че във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП 338 ЗМ-234/2023 год.

1 по описа на РУ – С, пр.пр. № 1290/2023 год. по описа на РП – С, понастоящем неприключило.

Твърди се, че при катастрофата на ищеца били причинени телесни увреждания – счупване на пубиса, закрито, прорезни рани на десен горен крайник и оток на десен лакът.

Същият бил докаран по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД на 20.07.2023 год., където бил приет за лечение. Констатирано било, че е пострадал при ПТП като пасажер на предна седалка, получил рани на десен горен крайник, болка, оток и ограничено движение на десен лакът, както и болка при движение на лява ТБС. Съгласно епикриза ИЗ № 29054 му била поставена диагноза счупване на пубиса (срамна кост), закрито. Поставен му бил уретрален катетър и на 25.07.2022 год. бил изписан от болничното заведение, като лечението му продължава и към настоящия момент в амбулаторни условия.

Сочи се, че ищецът продължава да търпи болки и страдания, все още се нуждае от медикаменти и от чужда помощ за да може да се придвижва, къпе, облича и грижи за хигиената си, които грижи за него били поети от родителите му.

Твърди се, че ищецът продължава да страда и от постравматичен стресов синдром, изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх от движение по пътното платно. След катастрофата изпитва постоянен страх, когато се намира в близост до или пътува в МПС.

Сочи се, че към момента на предявяване на иска пострадалият е на 16 години, в подрастваща възраст, при която физическите промени на момчетата започват, но поради дългото залежаване и отслабване на мускулатурата тези промени ще бъдат забавени и нарушени. Ищецът не е в състояние да играе с приятелите си навън и да спортува поради необходимостта да се придвижва с чужда помощ. Твърди се, че травмите на ищеца ще налагат и в бъдеще активно лечение, рехабилитация и физиотерапия, както и работа с психолог за постигането на нормален начин на живот.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X 8634 КК, управляван при ПТП от деликвента А. З. Б., е била сключена с "ДЗИ - О.з." ЕАД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица, валидна от 01.08.2022 год. до 31.07.2023 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени и имуществени вреди.

Твърди се, че ищецът депозирал на 11.09.2023 год. по пощата писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до "ДЗИ - О.з." ЕАД, по която е била образувана преписка по щета № 43072952300224 и по която с писмо изх. № 0-9211890/20.09.2023 год. застрахователят изискал допълнителни документи, удостоверяващи събитието, което ищецът приравнява на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по 2 обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X 8634 КК, със застрахователна полица, сключена с ответника, валидна от 01.08.2022 год. до 31.07.2023 год.

С отговора се оспорват останалите твърдения по и.м. – че произшествието е настъпило поради наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на застрахования в ответното дружество автомобил, както и наличието на пряка причинноследствената връзка между настъпилото ПТП и телесните увреждания, за които ищецът претендира изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило.

С отговора се сочи, че от представените към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за оглед на местопроизшествие не се установяват твърденията на ищеца, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген” е извършил описаното в исковата молба нарушение на правилата за движение по пътищата. Сочи се, че от описаната в констативния протокол фактическа обстановка не може да се направи извод каква е непосредствената причина за реализиране на ПТП. Оспорва се горния протокол в частта „обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП.

Оспорват се всички фактически твърдения в исковата молба относно физическото, емоционално и психическо състояние на ищеца. Твърди се, че с оглед младата възраст на ищеца – на 16 години към датата на ПТП, същият е напълно възстановен към датата на подаване на исковата молба и не са налице настъпили усложнения.

С отговора се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като се сочи, че по време на превоза е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване на телесни травми в конкретната им тежест.

С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от ищеца, е прекомерно завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

Оспорва се и претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя, като се сочи, че в случая не е приложима хипотезата на чл.497, ал.1 т.1 от КЗ, защото при предявяване на претенцията си ищецът не е бил представил всички необходими изискани му от застрахователя документи, удостоверяващи събитието, поради което лихва евентуално се дължи след изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ – след 12.12.2023 год.

Оспорва се твърдението по и.м. претенцията на ищеца по чл.380, ал.1 от КЗ да е била 3 подадена на 11.09.2023 год., като се твърди, че е била входирана в "ДЗИ - О.з." ЕАД на 12.09.2023 год.

Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представените с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 74/01.08.2023 год. на РУ – С и протокол от 20.07.2023 год. за оглед на местопроизшествие, изготвен по ДП 338 ЗМ-234/2023 год. по описа на РУ – С, в същите е отразено настъпило ПТП на 20.07.2023 год. около 13.40 часа на второклА. път II № 82, км.

42.000 (С – С.), с участието на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № X 8634 КК, с водач А. З. Б. с ЕГН **********. Посочено е, че автомобилът е излязъл вляво на пътя и самокатастрофирал в крайпътно дърво

В протокола за оглед е отразено, че автомобилът е намерен обърнат по таван, със здрави гуми, с липсващи преден регистрационен номер и броня, със силно деформирани предна част и таван. Посочено е, че предните въздушни възглавници са задействани, а предните предпазни колани са блокирали. В района на произшествието е нямало следи от спирачен път.

Във връзка с горното ПТП е образувано ДП 338 ЗМ-234/2023 год. по описа на РУ – С, пр.пр. № 1290/2023 год. по описа на РП – С, прекратено с постановление от 23.01.2025 год.

Видно от последното, същото е било образувано за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на посочените горе дата и място при управление на МПС са били нарушени правилата за движение на ЗДвП, като по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на С. Е. С. от гр. С., изразяваща се в в счупване на кръстна кост в съвкупност със счупване на лявото горно рамо на срамната кост, причинило на пострадалия трайно затруднение движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни. Наказателното производство е било прекратено на осн. чл.343, ал.2 от НК по искане на пострадалия С. Е. С..

От показанията на свидетелите А. З. Б. и Ц. А. П. – водач и пътник в автомобила, претърпял ПТП, се установява следното :

Свидетелят Б. сочи, че управлявал автомобила от гр. С. в посока хотелски комплекс „Камелот“. В колата били петима човека, като на предна дясна седалка до него се возил ищецът С. С., но не си спомня дали е бил с поставен предпазен колан. На прав участък преди с. Широки дол предприел изпреварване, движил се със 70 – 80 км/ч, пътят бил сух, имал видимост и когато се прибрал обратно в лентата си за движение, усетил, че спукал гума, колата започнала да се клати, излязла от пътя и се преобърнала по таван. След катастрофата стъклата били счупени и помогнал на С. да излезе през прозореца. Обадили се на тел. 112, пристигнала линейка и откарала водача до болница, а останалите се придвижили 4 до болницата с друга кола.

От лаконичните показания на свидетелката П. се установява, че петима човека пътували с автомобила към басейн, А. Б. управлявал, свидетелката била на задната седалка, а ищецът – на предна дясна. Не помни нищо от катастрофата освен, че се случила при изпреварване.

Свидетелят А. С. В. сочи, че ищецът е негов племенник и разбрал за катастрофата от него, тъй като му се обадил за помощ. Пристигнал преди линейката, тъй като работил наблизо и видял С. С. легнал на земята, не помръдвал въобще, целият бил набоден със стъкла и пъшкал от болки. Свидетелят го откарал със своя автомобил до ЦСМП – С, но оттам ги препратили в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ в С.. Там в интензивното отделение го прегледали и установили тежки травматични увреждания около кръста, краката и главата, която била надупчена от стъклата.

Впоследствие свидетелят посещавал ищеца на свиждане, почти през цялото време той стоял неподвижен, не смеел да си помръдне рязко дори главата от болки; бил унил, смазан от страх и стрес. След изписването му в къщи почти всяка вечер го посещавал, помагал и при посещенията на рехабилитатор за да го местят и при правенето на масажи.