Решение № 181 от 24.06.2024, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 345/2023
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 03.12.2024
- Състав
- АНТОНИ ИВАНОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 234, ал. 1, т. 1 · Закон за митниците
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. Девня, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20233120200345 по описа за 2023 година П роизводство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от А. ЕООД, ЕИК: ***, срещу НП № BG 2023 – 2000 – 172 / 05. 09. 2023 г. на Директор ТД – МВ – АМ. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 24 061. 74 лв. /двадесет и четири хиляди шестдесет и един лв. и седемдесет и четири ст./, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 16. 03. 2023 г. на Пристанище Варна – Запад пристигнали контейнери № BSIU 2313763, № SEGU 1367031, № HLBU 2348495, № TCKU 3070039, № FCIU 6507610, № TCKU 3918670, № TGBU 2621912, натоварени със стока.
За същата на 24. 03. 2023 г. в Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим допускане за свободно обръщение № 23 BG 002002091859 R 2. Стоката била декларирана като негодни за консумация употребявани готварски масла предназначени за производство на биодизел – UCO, бруто тегло 153 790 кг, нето тегло 152 740 кг, код по Тарик 1518009590, ставка на митото в размер на 2 %, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 7 035. 60 лв. мито и 73 804. 98 лв. ДДС. Получател на стоката бил А. ЕООД.
На 20. 03. 2023 г. от декларираната стока била взета проба, изпратена за изследване в ЦМЛ – гр. София, където изготвили експертиза № 06 _ 23. 03.
2023 / 29. 05. 2023 г. Съгласно същата анализираното представлява негодна за консумация смес от растителни мазнини /употребявано кухненско олио/, без наличие на животински мазнини и масла или техни фракции.
Директор на Д – МДМ дал становище, че въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, стока с определените от експертизата характеристики се класира в позиция 1518, код 15180099 на КН, приложим код по Тарик 1518009940, касаещ негодни за консумация употребявани готварски масла, състоящи се от смеси от растителна масла за употреба в производството на биодизел.
2
Актосъставител и административно – наказващ орган направили извод, че декларираният в митническата декларация код не бил коректен, тъй като тази позиция обхващала негодни за консумация смеси или препарати от животински масла или от животински, растителни или микробни мазнини и масла и техните фракции, а анализираните представляват негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла, респективно не били заплатени частично дължимите държавни вземания.
Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Издадено било НП, връчено по надлежния ред. В срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН същото било атакувано от правоимащо лице.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, съдебно – техническа експертиза, както и от приложените и приети по делото писмени материали, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и относими към предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Отговорността на въззивника е ангажирана затова, че на 24. 03. 2023 г. в Митнически пункт Варна – Запад подал митническа декларация за поставяне под режим допускане за свободно обръщение № 23 BG 002002091859 R 2, на стока – употребявани готварски масла предназначени за производство на биодизел – UCO, бруто тегло 153 790 кг, нето тегло 152 740 кг, код по Тарик 1518009590, ставка на митото в размер на 2 %, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 7 035. 60 лв. мито и 73 804. 98 лв.
ДДС, вместо код по Тарик 1518009990, ставка на митото в размер на 7. 7 % и дължими държавни вземания в размер на 27 087. 05 лв. мито и 77 815. 27 лв.
ДДС, с което е избегнато частично заплащане на държавни вземания в размер на 20 051. 45 лв. мито и 4 010. 29 лв. ДДС, обшо 24 061. 74 лв.
Не се спори по делото, че на 24. 03. 2023 г. в Митнически пункт Варна – 3
Запад въззивникът е подал митническа декларация за поставяне под режим допускане за свободно обръщение № 23 BG 002002091859 R 2, относно внесена от него стока, бруто тегло 153 790 кг, нето тегло 152 740 кг. Спорен се явява въпроса под какъв код по Тарик е трябвало да стори това, респективно какви държавни вземания се следват. Въззивникът смята, че това е 1518009590, ставка на митото в размер на 2 %, държавни вземания в размер на 7 035. 60 лв. мито и 73 804. 98 лв. ДДС. Въззиваемата страна приема, че това е 1518009990, ставка на митото в размер на 7. 7 %, държавни вземания в размер на 27 087. 05 лв. мито и 77 815. 27 лв. ДДС.
Актосъставител и административно – наказващ орган съответно са съставили АУАН и издали НП съобразявайки основно изготвена в ЦМЛ експертиза и дадено от Д – МДМ становище. В последните е прието, че изследваната стока е негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински масла или техни фракции. В тази връзка обаче следва да бъде акцентирано на следното:
По делото е изготвена съдебно – техническа експертиза, видно от заключението на която, процесната стока предсталява отпадък, получен в резултат на кулинарна обработка на различни хранителни продукти, смес от растителни и животински мазнини, не е стандартизиран продукт, негоден е за консумация, а се използва за технически цели, взетите проби не са представителни, при вземането им не са приложени всички правила и изисквания на приложимите стандартизирани методи за това, промените, които настъпват в процеса на пържене повлияват на химичния състав на маслата и мазнините /растителни и животински/, като при пържене в растителна мазнина на храна с животински произход се наблюдава смесване на растителни мазнини и останали от процеса животински такива, по данни от експертизата на ЦМЛ не може да се заключи категорично и на 100 %, че в процесната стока отсъстват животински мазнини.
Следва да бъде отбелязано, че осъщественият внос е на стока, характеризираща се като сбор от растително масло и примеси след съответни кулинарни процеси – пържене, печене, т. е. напълно логично е тази консистенция да съдържа растителни, но и животински мазнини, които са се отделили при термичната обработка и логично смесели се с растителната 4 мазнина. Общоизвестно е как се формира тази стока – след използването й, се събират остатъци, като това става чрез поетапно смесване и предаване на лицензирани за това лица. В този смисъл безспорно са налице няколко смесвания - първоначално при термичната обработка между растителни и животински мазнини, а впоследствие и при събиране, предаване, транспортиране на отработеното. Действително то е отработено масло, негодно е за консумация, използва се за технически цели, но всяко се отличава само за себе си с отделни характеристики, като не само практически, но дори и теоретично не може да се изключи съдържание освен на растителни, но и на животински мазнини. Оттук се налага резонния извод, че заключенията на актосъставител и административно – наказващ орган относно наличие единствено на растителни мазнини и отсъствие на животински такива освен, че се оборват от съдебно – техническа експертиза, не намират дори житейска логика, нещо, което важи в пълна степен и за изготвената в ЦМЛ експертиза, за която може да се допълни следното:
По делото се визира изготвена в ЦМЛ експертиза № 06 _ 23. 03. 2023 / 29. 05. 2023 г. Там е изследван материал, иззет като контролна проба на 20.
03. 2023 г., което е обективирано в протокол. По делото се събраха категорични доказателства – експертно заключение и свидетелски показания, че при вземането на пробите не е спазен установения за това ред, строго специфичен с оглед естеството на действието и вида на стоката. Горното изначално компроментира иззетата проба, респективно същата не би могла да послужи за изготвяне на каквато и да е експертиза, доколкото не се явява представителна. Същевременно анализите, които извършва тази лаборатория са за нуждите на митническия контрол. Доколкото обаче същата е част от системата на митническите органи, относно нейното заключение не следва да възниква каквото и да било съмнение за обективност, компетентност и правилност, което в случая не е налице, за което по – горе бяха изложени мотиви.
Не следва да бъде игнорирано, че при извършеното тарифното класиране са взети предвид и Обяснителните бележки към хармонизираната система, които не са нормативен акт съгласно трайната национална и европейска съдебна практика. В тази връзка СЕС с Решение от 18 май 2011 г. по дело Delphi, С 423 / 10, EU: C: 2011: 315, точка 23 е приел, че в интерес на правната сигурност и улесняване на проверките, решаващ критерий за 5 тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Според точка 24 от това решение, обяснителните бележки към КН, изготвени от Европейската комисия и тези към хармонизираната система за определяне и кодифициране на стоките, изготвени от Световната митническа организация, имат съществен принос за тълкуване на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила /в този смисъл Решение от 12 май 2016 г. по дело Toorank Productions, съединени дела С – 532 / 14 и С – 533 / 14, EU: C: 2016: 337, точки 34 и 36/. С Решение на СЕС от 19 октомври 2017 г. по дело Lutz, С 556 / 16, EU: C: 2017: 777, точка 40 и Решение от 17 март 2016 г., по дело Sonos Europe, C – 84 / 15, EU: C: 2016: 184, точка 33 е прието, че Обяснителните бележки към хармонизираната система представляват важни способи за гарантиране на еднакво прилагане на общата митническа тарифа и като такива могат съществено да допринесат за нейното тълкуване, но нямат задължителна сила. Съгласно Решение на СЕС от 27 ноември 2008 г., С – 403 / 07, EU: C: 2008: 657, т. 48, обяснителните бележки към същата комбинирана номенклатура не могат да променят обхвата на тарифните позиции от същата комбинирана номенклатура. Съдържанието им трябва да отговаря на разпоредбите на КН и не би могло да променя нейния обхват.
Видно от цитираната съдебна практика на съда на ЕС, Обяснителните бележки към КН нямат задължителна правна сила. Общите правила за тълкуване на КН са единствените и достатъчно възможни мотиви, които служат за обосноваване класирането на стоки в кодовете от КН на ЕС.
Следва да бъде уточнено, че преди издаване на НП е налице промяна в законодателната уредба, а именно КН на ЕС за 2022 г., приета с Регламент 2021 / 1832 от 12. 10. 2021 г., за изменение на Приложение 1 към Регламент 2658 / 87, съгласно която, код 15180095 важи за негодни за консумации смеси или препарати от животински мазнини и масла или животински, растителни или микробни мазнини и масла и техни фракции. Оттук следва резонния извод, че дори и хипотетично да се приеме становището относно наличие на растителни, но не и животински мазнини, промяната дава възможност за посочване на код 15180095 относно стока, съдържаща смес от растителни и животински мазнини.