Определение № 21003 от 05.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21003 гр. София, 05.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20261110114829 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.118 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. С. Г..

От извършената по ч.гр.д. 272/26 г. на РС-Тополовград справка от НБДН за настоящ и постоянен адрес на длъжника Р. С. Г., се установява, че същата е с настоящ адрес и постоянен адрес – гр. Велико Търново.

Съдът намира, че настоящият спор е потребителски по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, доколкото между страните е налице Договор за потребителски кредит № 461703. Подсъдността по чл.113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗПотр., а за всички спорове между търговци и потребители (Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г. на ВКС-II т.о.). Изложеното налага настоящият състав да прекрати производството пред себе се и да изпрати делото на местнокомпетентния съд, а именно РС - гр. Велико Търново, съобразно разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК, която вменява в задължение на съда в случаите по чл.113 и чл.115, ал.2 от ГПК, служебно да следи за спазване на местната подсъдност и възможността му да повдига този въпрос до приключване на първото по делото заседание. С разпоредбата на чл.

113 от ГПК се цели допълнителна защита на потребителите, чрез регламентирането на особена местна подсъдност по техния настоящ или постоянен адрес, която изключва общата подсъдност по чл. 105 и чл. 108 от ГПК. Целта е да се улесни процесуалната защита на послабата страна в правоотношението, от което се извежда спорното материално право, предмет на делото. Тази особена местна подсъдност важи за всички видове искове, по които страна по него (ищец или ответник) има качеството потребител по правоотношението, от което произтича спорното право, предмет на предявения иск. Съдът съобразява чл.422 ГПК „Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК“, поради което и на основание чл.120 ГПК настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са 1 основание за препращане на делото.

Водим от горното и на основание чл.119, ал.3 вр. чл.115, ал.2 и чл.113 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14829/2026 г. по описа на СРС, 141 състав, поради неподсъдност на спора.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане по компетентност на РС - гр. Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2