Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 259 от 15.06.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 188/2023
Вид
Определение № 259
Подписан
15.06.2023
В сила
15.06.2023
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова

Цитирани разпоредби

  • чл.398, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.402 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.402, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. Бургас, 14.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500188 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.402 ГПК.

Образувано е по частната жалба на Д. Т. И. от гр.Б. против определение № 1215 от 04.05.2023г. по ч.гр.дело № 1618/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на допуснатото в полза на Р. Д. К. и Г. К. Д., двамата от гр.Б., обезпечение на бъдещия им осъдителен иск против молителя за сумата 37 160,77 лв., представляваща платен задатък по сключения между страните предварителен договор от 16.02.2021г., за покупко-продажбата на недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО /поземлен имот/ с идентификатор * по КККР на СГКК-гр.Б. (одобрен със Заповед РД-18-22/24.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 07.11.2017г.), представляващо УПИ XVII-96, в кв.13, целият с площ от 515 /петстотин и петнадесет/ кв.м., с административен адрес: с.М., О. Б., ул.“П.“ № *, ведно с изградената в имота едноетажна масивна сграда-къща, с идентификатор * по КККР на СГКК-гр.Бургас, с РЗП 100 кв.м., състояща се от кухня с трапезария и хол, санитарен възел, две бани, три спални и килер, чрез налагане на обезпечителните мерки: възбрана върху този недвижим имот и запор върху банковите сметки на длъжника Д. Т. И., в подробно посочени банкови институции, до размера на цената на бъдещия иск към датата на налагане на обезпечението.

Претендира се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което молбата да бъде уважена. Твърди се свръхобезпеченост поради наличието на две обезпечителни мерки за едно вземане. На следващо място се сочи, че към 1 днешна дата против молителя има образувани две изпълнителни дела: за наложените обезпечителни мерки - дело № 407/2021г. на ЧСИ И. Б. и по издадения в полза на ищците изпълнителен лист - дело №410/2023г. по описа на ЧСИ С. Н., по което също има наложен запор и възбрана. Навежда оплаквания, че съдът не е взел предвид, че Д. И. е заплатил по изпълнително дело №410/2023г. по описа на ЧСИ С. Н. сумата от 13 840,20 лв., представляваща над 30% от стойността на дълга. Представя съгласие на взискателите за разсрочено плащане на дълга в размер на по 600 лв. месечно.

Намира за недопустимо съществуването на обезпечителните мерки към днешна дата като съществено надвишаващи размера на дълга. При условията на евентуалност, моли да бъде отменена едната от двете наложени му обезпечителни мерки- запор върху банковите му сметки, тъй като наложената върху недвижимия имот двукратно възбрана е достатъчна да гарантира правата на ищците.

В отговор на частната жалба, подаден от Р. Д. К. и Г. К. К., чрез техния пълномощник адв.Т., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Поддържа доводите на БОС за липса на предпоставки за отмяна на допуснатото обезпечение, поради висящност на спора. Подадената касационна жалба против въззивното решение не е насрочена за разглеждане от ВКС, сумата по обезпеченото вземане не е изплатена изцяло и наложената по изпълнителното производство възбрана не гарантира в достатъчна степен реализирането на вземането както възбраната, постановена от съда.

Оплакването за свръхобезпеченост не е предмет на настоящото производство, а ако ответникът пожелае, може да поиска замяна на допуснатото обезпечение с пари или с ценни книжа. Оплакването за несъразмерност на обезпечението е довод за отмяната му в изпълнителното производство, което е допълнителен аргумент за оставянето на молбата с правно основание чл.402 ГПК без уважение. Доводите за договореност между страните за разсрочено плащане на вземането по изпълнителното дело също не сочат на основателност на искането. Ищците са дали съгласие да им бъде изплащана сумата от по 600 лв. месечно, поради висящността на производството.

Оплакванията за наличие на две изпълнителни дела също се сочат като неоснователни, тъй като се касае за различни правни действия.

Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

С определение № 1169 от 20.09.2021г. по ч.гр. дело № 1618/2021г. на Бургаския окръжен съд е допуснато обезпечение на бъдещия към тази дата иск на Р. Д. К. и Г. К. Д. срещу Д. Т. И. за осъждане на последния да заплати сумата от 37 160.77 лева, представляваща даден задатък по сключения между 2 страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2021г., чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО/поземлен имот/ с идентификатор *** с адрес в с.М., О. Б., ул.“П.“ № *, ведно с изградената в имота едноетажна масивна сграда - къща, с идентификатор *** по КККР на СГКК - гр.Б., с РЗП 100 кв.м., и обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на длъжника Д. Т. И. в посочените банкови институции до размера на цената на бъдещия иск.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е оставил без уважение подадената от Д. Т. И. молба за отмяна на допуснатото обезпечение.

За да достигне до този извод, съдът е констатирал липса на предпоставките по чл.402, ал.2 ГПК, съгласно която съдът отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл.398, ал.2 ГПК – когато бъде заменено със залог върху пари или ценни книжа.

На настоящата инстанция е служебно известно, че производството по обезпечения иск е висящо понастоящем. Постановеното решение № 5 от 10.01.2023г. по в.гр.дело № 413/2022г. на БАС е обжалвано с касационна жалба, изпратена на ВКС. Образуваното по нея гр.дело № 1698/2023г. по описа на Трето гражданско отделение на ВКС, видно от сайта на този съд, е насрочено за произнасяне по допускането до касационно обжалване в закрито съдебно заседание на 09.11.2023г., т.е не е отпаднала причината, поради която е допуснато обезпечението.

Оплакванията за свръхобезпеченост, изложени в частната жалба, не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.402, ал.2 ГПК. Молителят е следвало да заяви тези възражения в частна жалба против допускането на обезпечението. Ирелевантни за настоящото производство са и оплакванията за образуването на изпълнително дело по процесното обезпечение и друго за събиране на вземането.

На следващо място, разпоредбите на закона не предвиждат частична отмяна на допуснатата обезпечителна мярка при частично погасяване на дълга. Едва след представяне на доказателства за пълното му погасяване или за приемането за установено с влязло в сила решение, че спорното задължение не съществува, съдът следва да отмени наложеното обезпечение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Т. И. от гр.Б., против определение № 1215 от 04.05.2023г. по ч.гр.дело № 1618/2021г. на Бургаския окръжен съд.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4