Решение № 21051 от 19.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21051 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110132849 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК .

Образувано е по искова молба на Л. В. Т., с ЕГН: **********, подадена чрез адв. Х. М., срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК: 121683408, с която се иска 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на Л. В. Т., извършено със заповед № А-29/18.04.2023 г., връчена на 18.04.2023 г., и същото да бъде отменено; 2/ Л. В. Т. да бъде възстановена на заемА.та длъжност „началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ при „Столичен автотранспорт“ ЕАД в поделение „Дружба“ при условията от преди уволнението и 3/ да бъде осъден „Столичен автотранспорт“ ЕАД да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа в периода от 18.04.2023 г. до 18.10.2023 г. в размер на 14 533.08 лева /6 месеца х 2422.18 лева/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 14.06.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на безсрочен трудов договор от 08.06.2016 г. като заемал длъжността „началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ при „Столичен автотранспорт“ ЕАД в поделение „Дружба“.

Твърди се също, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед № А-29/18.04.2023 г. за дисциплинарно уволнение, връчена на 18.04.2023 г.

Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна, както незаконосъобразно било самото наложено дисциплинарно уволнение. В тази връзка на първо място се твърди, че от съдържанието на заповедта не ставали 1 ясни фактическите обстоятелства, поради които ищцата била уволнена като изложените твърдения били противоречиви, а липсвало и съответствие със законовия текст. Били цитирани няколко основания за уволнение, като не можело да се установи въз основа на кое точно е уволнена ищцата. В допълнение се посочва, че вменените нарушения не съставлявали системно нарушаване на трудовата дисциплина.

На следващо място според ищеца били нарушени изискванията на КТ при провеждане на дисциплинарното производство. В тази връзка ищецът посочва, че не му били изискани по надлежен ред обяснения преди налагане на наказанието – като такива били изискани само за част от вменените нарушения, а не за всички такива /например за периода от 14.01.2023 г. до 20.02.2023 г. – не били изискани обяснения/. Това довело до ограничаване правото на защита на ищцата.

Поддържа се, че ищцата не била извършила никое от твърдените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

В тази връзка се излагат фактическите обстоятелства по заповедта – като се посочва, че съгласно същата ищцата без да уведоми своя пряк ръководител допуснала поредица от закъснения над един час при явяване на работа – общо осем през м. декември 2022 г. и две през м. януари 2023 г.

Ищцата обаче твърди, че на никоя от цитираните в заповедта дати не била закъснявала за работа. Разказва, че действително при ответното дружество се водела т.нар. „присъствена книга“, но тя съществувала неформално т.е. за поддържането и воденето й нямало установени правила. Поради това работниците се подписвали в нея по всяко време на работния ден, когато имат възможност да посетят кабинета на звено човешки ресурси, където се съхранявала. Нямало изискване това подписване да става в точно определен часови диапазон сутрин при пристигане на работа. В тази връзка се поддържа, че вписаните на съответните дати часове на закъснения на ищцата не отговаряли на истината, не били вписани в нейно присъствие като не ставало ясно и от кого въобще са вписани. В допълнение ищцата твърди, че дори отивала по-рано на работа като поради многото отговорности и липсата на персонал отсъствие и закъснения като вменените й биха се отразили на целия работен процес, което не било налице.

На следващо място ищцата поддържа и че съгласно КТ дисциплинарното накА.зие можело да се наложи до 2 месеца от откриване на нарушението. Поради това и този срок бил пропуснат – доколкото последното вменено нарушение било от м. януари 2023 г., а наказанието било наложено едва през м. април 2023 г. Обратно работодателят опитвал да докаже спазване на този срок със съставени от него документи – като заповед за възлагане на проверка на присъствената книга, която самият работодател съхранявал.

Поради така описаните доводи ищцата счита, че не е допуснала нарушение на трудовата дисциплина и била уволнена незаконосъобразно.

Дори да имало някакво нарушение, то същото следвало да бъде санкционирано с по-леко наказание, а не с непропорционално тежко такова, каквото било уволнението. Освен това самото наказание било наложено след 2 двумесечния срок за това.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Столичен автотранспорт“ ЕАД, чрез адв. Д. Г., е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за неоснователност на предявените от стрА. на ищеца искове. Не се оспорва, че ищецът е бил служител на ответното дружество на посочената от него длъжност като е полагал труд в обект поделение „Дружба“ в гр.

София. Признава се и че ТПО на ищеца е прекратено със заповед № А29/18.04.2023 г., считано от същата дата.

Излагат се доводи, че заповедта била законосъобразна – с правилно посочване на правните основания за издаването й и коректно описА. фактическа обстановка като мотиви. В тази връзка се посочва, че съгласно заповед № 100/20.04.2017 г. на ответното дружество всеки работник/служител бил задължен да уведомява прекия си ръководител, в случаите когато му се налага да закъснее за работа респ. му се налага да отсъства – като следвало да го стори до 6 часа преди началото на работния ден/смяна.

Твърди се на следващо място, че със заповед РД-09-34/20.02.2023 г. на изпълнителния директор била възложена проверка на т.нар. присъствени книги досежно служителите в администрацията и ползваните от тях отпуски в поделение „Дружба“ на дружеството. Именно при тази проверка и били констатирани вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина – а именно множество закъснения за работа в продължение на два месеца – подробно описани в заповедта.

На следващо място се поддържа, че дисциплинарната процедура била проведена законосъобразно като за всеки ден закъснение на ищцата били изискани обяснения и същата дала такива като обаче не посочила нито извинителна причина за нарушенията, нито опровергала същите с годни доказателства. Допълва се, че допуснатите нарушения, за които не били налагани отделни наказания, обосновавали системност на поведението на ищцата. Обръща се внимание, че нарушения след 14.01.2023 г. не били цитирани в заповедта и ищцата не е уволнена заради такива, че да й се искат обяснения.

По отношение фактическите доводи в заповедта се поддържа, че при ответника се водела т.нар. „присъствена книга“ – която досежно ищцата се съхранявала в звено „Човешки ресурси“. Последната като система за следене спазване на работното време била въведена в предприятието на работодателя още 90-те години, предвид липсата на система за електронно следене или отчитане явяването на работа. В нея всички работници знаели, че следва да се подписват – като кога и как ставало това им било разяснено устно. Уточнява се, че подписите се полагали сутрин при започване на работа до 08.30 часа, а след това книгата се прибирала при служителите от отдел „Човешки ресурси“ и при закъснение работникът се подписвал пред тях, а те внасяли часа на пристигане на работа в негово присъствие – ред, с който и ищцата била наясно.

3

Поддържа се и че наказанието било наложено в срок, тъй като работодателят узнал за нарушението на 20.02.2023 г. с възлагане на съответната проверка, а наказанието било наложено на 18.04.2023 г.

Излагат се възражения и срещу остА.лите доводи на ищеца като се поддържа, че заповедта била надлежно мотивирА. и издадена от упълномощено лице, поради което била законосъобразна.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло.

С отговора са представени писмени доказателства.

В хода на делото е извършена съдебно счетоводна експертиза.

Представена е в оригинал трудовата книжка на ищцата с оглед извършване констатация за периода, в който същата е остА.ла без работа. Разпитани са и трима свидетели – служители на ответното дружество: А. А. Х. /на ищеца/, Д.В.М. /на ответника/ и К.Д.П. /на ответника/.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена.

Процесуалният представител на ответната стрА. излага доводи за неоснователност на претенцията и иска същата да бъде отхвърлена.

Поддържа, че ищецът е уволнен заради конкретно нарушение на трудовата дисциплина.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото: трудов договор № А 31/08.07.2016 г., длъжностна характеристика и допълнително споразумение от 24.03.2023 г., се установява Л. В. Т. е работила по трудово правоотношение при ответника като е заемала длъжността „началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона” – в поделение „Дружба“ в гр. София.

Със заповед № А-29/18.04.2023 г., връчена на ищцата още същия ден лично срещу подпис, на Л. В. Т. е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”. В заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание „дисциплинарно уволнение” се налага заради „системни нарушения на трудовата дисциплина“ от стрА. на работника в периода от 01.12.2022 г. до 20.02.2023 г. – по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ /цитиран в заповедта/, а именно: осем закъснения през м. декември, както следва: 1/на 01.12.2022 г. се явила на работното си място в 15.00 часа; 2/ на 05.12.2022 г. се явила на работното си място в 13.20 часа; 3/ на 06.12.2022 г. се явила на работното си място в 10.00 часа; 4/ на 12.12.2022 г. се явила на работното си място в 11.50 часа; 5/ на 14.12.2022 г. се явила на работното си място в 10.10 часа; 6/ на 16.12.2022 г. се явила на работното си място в 10.50 часа; 7/ на 19.12.2022 г. се явила на работното си място в 09.30 часа и 8/на 23.12.2022 г. се явила на работното си място в 11.00 часа; две закъснения през м. януари 2023 г., както следва: 1/на 12.01.2023 г. се явила на работното си място в 10.10 часа и на 13.01.2023 г. се явила на работното си място в 10.00 часа

4

Според работодателя с описаните действия работникът нарушил чл.

187, ал. 1, т. 1 от КТ /цитиран в заповедта/ – закъснение при явяване на работа. Това според дружеството било тежко нарушение на трудовата дисциплина, допускано от ищцата системно и при преценка критериите на чл.

189, ал. 1 от КТ обосновавало налагане на най-тежкото наказание – уволнение. В тази връзка се обръща внимание, че само закъсненията през м. декември обосновават налагане на наказание уволнение, но доколкото служителят не бил наказван за тях, а поведението му продължило и през следващия месец, това обосновавало системност в поведението на служителя – изразяващо се в незачитане на работното време.

Поради това е наложено и дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение.

На следващо място по делото е приложено искане за даване на писмени обяснения от 11.04.2023 г., с което от ищцата са изискани обяснения за всяко едно от закъсненията й през м. декември 2022 г. – като са посочени закъсненията по дни съответно часове на явяване на работа. Приложено е и второ искане за даване на писмени обяснения отново от 11.04.2023 г., с което от ищцата са изискани обяснения за двете й закъснения през м. януари 2023 г.

– като отново са посочени закъсненията по дни съответно часове на явяване на работа.