Решение № 297 от 27.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330200793 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление №

23-1030006573/27.11.2023г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, Сектор пътна полиция-Пловдив, с което на Д. П. М. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП .

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че:

- не бил надлежно индивидуализиран АУАН, въз основа на който се издава НП;

-не била надлежно индивидуализирана личността на нарушителя;

- в НП не били посочени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства;

- не било разяснено правото на жалбоподателя да сключи споразумение.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета следната фактическа обстановка: Д. П. М. с ЕГН, ********** на 10.09.2023г., около 11:45 часа, в гр.П., на бул. „Н. В.“ на кръстовището с ул. „********“ е управлявал моторно превозно средство мотоциклет "КТМ 350" с рама № ******, който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно "Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по несъмнен начин от:

- разпита на актосъставителя, който след предявяване на АУАН № 900506 изрично потвърди констатациите в него;

- писмените материали по приложените в цялост административна и прокурорска преписка.

За възможността при НП, издадено на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН да се използват в процеса на доказване всички материали по прокурорската преписка- Решение №1796/19.10.2022г. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, КАНД № 1462 по описа на съда за 2022 г., Решение № 1766/ 18 октомври 2022 година на Административен съд - Пловдив, ХІХ състав, к. а. н. дело № 1769 по описа за 2022 год.

От писмените обяснения за лицето по прокурорската преписка е видна и умишлената форма на вина, доколкото същото подробно е описало:

2

- как е закупило процесното МПС;

- че знае, че същото не е регистрирано по надлежния ред - и че го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване за първи път.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Според чл. 140, ал.1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“

Надлежния ред за регистрация на МПС е уреден в Наредба I-45 от 24.03.2000г.за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която за разлика от многобройни други случаи изрично е посочена в НП.

От систематичното тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140 ЗДвП с приложимата санкционна норма на чл. 175, ал.3 ЗДвП е видно, че същата предвижда две алтернативни форми на изпълнителното деяние:

-управление на МПС, което изобщо не е регистрирано по надлежния ред;

-управление на МПС, което макар да е било регистрирано, не е било с поставени на определените за това места регистрационни табели.

В случая в НП е описана и от доказателствата по делото се установява първата от двете алтернативни форми на изпълнителното деяние, като управляваното МПС изобщо не е било регистрирано по надлежния ред.

Процесното МПС –мотоциклет марка "КТМ 350" не попада в обхвата на изключенията, визирани в чл.1, ал.5 от Наредбата, поради което деянието се явява съставомерно.

Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция е в рамките на законоустановения минимум.

Действително от справката за нарушител/водач е видно, че лицето не притежава СУМПС категория „А“, необходимо за управление на процесното 3

МПС.

Доколкото то, обаче същият е правоспособен водач от категория В, то не съществува пречка за налагане на наказанието „лишаване от правоуправление“. Така т.6 от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС.

Според новелата на чл. 189з ЗДвП приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено за нарушения по ЗДвП , поради което обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не може да доведе до отпадане отговорността на дееца.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА В ЖАЛБАТА

1/ Изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя във връзка с процесуалното процедиране на контролните органи.

Съгласно чл. 33, ал.2 ЗАНН: „ При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор“.

В изпълнение на императивната законова разпоредба, изцяло законосъобразно е последвала резолюция № 23-0432-М000152/2023г. , с която образуваното административно наказателно производство по първоначално издадения АУАН е прекратено и материалите са изпратени на РП-Пловдив.

Също така законосъобразно след издаването на постановление за отказ да се образува ДП от 13.11.2023г, наказващият орган е съставил процесното НП на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН, като в случая то е издадено не на база първоначално издадения АУАН (производството, по който е прекратено), а на база самото постановление на РП-Пловдив за отказ да се образува ДП, като това обстоятелство е изрично отбелязано в НП.

Че в случаите на чл. 36, ал.2 ЗАНН издаване на АУАН изобщо не се дължи, а ако такъв все пак е издаден, евентуални пороци в съдържанието му са изцяло неотносими към законосъобразността на НП е и трайната практика на Административен съд Пловдив.

Така Решение № 1913/28.10.2022г. на Административен съд Пловдив, ХХVІ състав КАНД № 1838, по описа на съда за 2022 год., Решение № 318 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3075 / 2021 г. на XXIV състав на 4

Административен съд – Пловдив, Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Единственото релевантно обстоятелство в случая се явява фактът, че е спазен 6 месечния срок между отказа на РП-Пловдив да образува ДП и издаването на НП.

Още повече, че в обстоятелствената част на НП надлежно са индивидуализирани както първоначално издадения АУАН, така и мотивираната резолюция, постановена спрямо него.

2/

Изцяло неоснователни са възраженията свързани с индивидуализацията на нарушителя. Същият е многократно посочен в НП с коректната си фамилия. Действително на едно място е допусната техническа грешка в изписване на фамилията му, но доколкото името на дееца е съпроводено с вярно изписване на неговото ЕГН, то не възниква каквото и да било съмнение относно личността му.

3/ Действително в АУАН и НП не са изброени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Посоченият порок обаче не е съществен, доколкото на дееца е наложена санкция в рамките на законоустановения минимум.

В този смисъл следва да се съобрази трайната съдебна практика, че дори наказанието да бе определено в размер по-висок от минималния, то липсата на изложение на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства би могло да доведе само до намаляване размера на санкцията, но не и до цялостна отмяна на НП.

4/ Изцяло неоснователни са възраженията свързани с разпоредбата на чл. 43, ал.5 ЗАНН. Според посочената норма: „При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административно наказателното производство.“ Видно от приложения по делото АУАН тази разпоредба е спазена, като посоченото право е изрично разяснено на нарушителя.

Още повече, че трайната съдебна практика е абсолютно последователна, че приключването на делото със споразумение е една правна възможност 5 на извършилото обществено опасно деяние лице, но не и негово безусловно право и в този смисъл липсата на сключено споразумение не ограничава правата на дееца.

Категорична индикация в тази насока е използвания в чл. 58г от ЗАНН глагол, че административни орган „може“, а не е „длъжен“ да сключи споразумение.

Така Решение № 315 от 30.09.2015 г. по н. д. № 1051 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 24 от 03.02.2012 г. по нак. д. № 2955/2011 г. на Върховен касационен съд.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то такива не следва да се присъждат.