Решение № 5551 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5551 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110147197 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ***********************, ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление: ********************, срещу К. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: **************************, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 12,01 евро, с равностойност в лева от 23,49 лв. – главница, представляваща неплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение, през периода от м.03.2022г. до м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в **************************, абонатен номер *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2025 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 2,89 евро, с равностойност в лева от 5,65 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 16.05.2022 г. до 30.04.2025 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.05.2025 г. по ч.гр.д. № 27605/2025 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с К. С. Х., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия и съответно е извършвана услугата топлинно счетоводство, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с *****************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността за тази предоставена услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на 1 доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която поради възражение от страна на ответника не е влязла в сила. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ответното дружество с доводи, че нейният праводател – С.С.С., е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно ползването на топлоснабдения имот, поради което и последният има качеството потребител на топлинна енергия. Релевира възражение, че не е ползвала топлоснабдения имот през исковия период. Възразява, че не дължи цена за услугата дялово разпределение, тъй като по време на исковия период не е била налице валидна математическа формула за нейното изчисляване. Поддържа, че ответното дружество не е материалноправно легитимирано да получи цената на услугата за дялово разпределение. Прави възражение, че процесните притезания са погасени поради изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът ***********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 55711/20.02.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът К. С. Х., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат П. Х. от САК, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ********************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 27605/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК след подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за държавните имоти от 10.01.1992г., от който се установява, че невижим имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в *********************** е транслиран в патримониума на лицата Д.М.К. и С.С.К.. От приетите по делото удостоверения за наследници на СО, район Люлин се установява, че Д.М.К. е починала на 30.09.2019г., а С.С.К. на 06.03.1995г., като след смъртта си са оставили за свои законни наследници – дъщеря си К. С. Х. и внучката си – Д.С.К., дъщеря на покойния С.С.С., починал на 25.09.2023г. – син на Д. и С.К.. От приетия по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 83/12.09.2023г. на Нотариус Р.Р. с № *** в НК, с район на действие, районна на СРС, се установява, че приживе С.С.С. е прехвърлил на сестра си – ответницата К. С. Х. собствената си ½ идеална част от процесния имот, като си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота. Установява се също така, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес в ********************, обективирано в протокол от 09.08.2002г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с **********, като е видно, че са упълномощени конкретни лица да сключат договор от името на етажната собственост. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като за ап.21 протокола е подписан от 2 покойната Д.М.К. – съпруга на покойния С.С.К.. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен Договор № 8 от 27.08.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с **************.

По делото е приет и договор № 125 от 29.11.2007г. сключен между ищцовото дружество и третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – ****************** за извършване на услугата топлинно счетоводство, както и договор № Д-0-62 от 03.06.2020г., сключен между ищцовото дружество и третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – ****************** за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, извършеното от ***************** дялово разпределение за процесния имот през исковия период, цената на услугата и дължимостта й на ищеца, изискуемост на вземането. По релевираното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи обстоятелства довели до прекъсване/спиране течението на давностния срок.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период за конкретния топлоснабден имот, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. По принцип източник на договорното правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.

149, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, тоест те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал.1 от ЗЕ /. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. В конкретиката на случая се установява, че за част от процесния период – от м.03.2022г. до продажбата на имота на 12.09.2023г. е била налице съсобственост върху имота между ответника К. С. Х. и покойният й брат - С.С.С. при квоти 3 от по ½ идеална част за всеки един от тях. Няма данни до 12.09.2023г. имота да е ползван единствено от покойния С. или в негова полза да е учредено право на ползване върху непритежаваната от него ½ идеална част от имота. Впоследствие след транслиране на притежаваната от С. ½ идеална част в полза на ответника - К. Х., последната е станала пълноправен собственик на имота, но предвид запазеното право на ползване от брат й върху имота, тя е била само гол собственик на ½ идеална част от имота. Следователно до смъртта на С. на 25.09.2023г. ответницата е отговаряла само до размера на ½ идеална част от процесното задължение, а след наговата смърт, когато е погасено правото на ползване, за цялото оставащо задължение. По изложеното съдът намира настоящата хипотеза като очертана с процесен период и един подпериод в рамките на очертания от ищеца, като в периода от м.03.2022г. до 25.09.2023г. ответницата е отговаряла до размера на ½ идеална част от сумата, съотносима на горепосочения период, а след дата 25.09.2023г. върху цялото оставащо задължение.

По изложеното съдът намира, че К. С. Х. е пасивно материално легитимирана да отговаря по така предявените искове в обема, посочен по-горе.

От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства се установи, че в изпълнение на разпоредбата на 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма **************, който е с изтекъл срок и не е видно фирмата да е преизбирана от ЕС, или именно с нея да е сключен договор с топлопреносното предприятие на ищеца. Не се установява и връзка между посоченото от ищеца трето лице – помагач – ***************** и ************** /някакъв вид правоприемство/. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по 139 а от ЗЕ.