Решение № 435 от 18.08.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. К., 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215*103782 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е за делба с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС във вр. с чл.341 и сл.ГПК.

С влязло в сила решение №435/*** г., постановено по настоящото дело е допуснат до съдебна делба следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР на гр.К., одобрени със Заповед №*** г. на АГКК, с адрес на имота: гр.К., ***, ***, находящ се на втори етаж, от сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сградамногофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 99.15 кв.м. по данъчна оценка, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, с прилежащите към апартамента избено помещение *** с полезна площ по данъчна оценка 22.13 кв.м. и таванско помещение *** с полезна площ по данъчна оценка 17.04 кв.м., ведно с прилежащите му изба *** и таван *** и заедно с припадащите му се*0 кв.м. право на строеж върху терена и 1/80 идеална част от правото на строеж върху терена и 1/16 идеална част от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: ****; под обекта: ****; над обекта ****, при дялове: 1/6 идеална част за И. С. М., с ЕГН-**********, 4/6 идеални части за Н. И. М., с ЕГН********** и 1/6 идеална част за С. И. М., с ЕГН-**********.

В първото о.с.з. след допускане на делбата ответникът Н. И. М. е заявила претенция по чл.349, ал.2 от ГПК за поставяне на имота в неин дял.

1

По делото е приета справка по данни на ФЛ/ЮЛ на Агенция по вписванията от *** г. и декларация от Н. И. М. от *** г. и са разпитани свидетелите Т. А.Х., Р.Г. И. и И.М.М.

Съгласно показанията на св.Т. А.Х., към момента на смъртта на дядото С.

Б. през 1993г. Н. М. живеела с детето си, с баба си Н., майка си Г. и брат си в процесния апартамент на втория етаж, на ***, в гр.К.. По това време тя била разделена с К.Р.. Бабата на ответницата починала през 2*г., а майка й в края на 2017г. Баба Н. била в старчески дом около 2-3 години и тогава ответницата живеела в процесния апартамент с майка си и брат си, защото била разделена със съпруга си и нямала къде да живее. Тя посещавала баба си в дома, водела я в апартамента. Последните 4-5 години преди да почине, майката на ответниците живеела със съпруга си в гр.Ш.. Към момента на смъртта на Г. Д., ответницата живяла в жилището „известно време“, грижела се за брат си, като в този период тя имала и квартира, а след това заминала за гр.В. и от тогава живее там.

В показанията си св.Р.Г. И. сочи, че през 2007 г. купила жилище в гр.К., на ***, ****, което е над процесния апартамент и започнала ремонт. Тогава се запознала с майката на ответниците Г., за да я предупреди за ремонта и че майсторите трябва да направят оглед на общата им част за да подменят в жилището й водопроводните тръби и основен отводен канал. През м.май 2008г., когато отишла да живее в жилището си, контактувала с майката Г. или Г., както я наричали съседите им и с ответницата. Към момента на смъртта на Г. не знае кой е живял в процесния апартамент. За смъртта на Г., разбрала от ответницата по телефона. Заявява, че не е влизала в процесния апартамент, защото Г. не допускала външни хора. Единствено виждала ответниците и майка им в коридора, в общите части на сградата и ги чувала да говорят лятно време, когато излизала на терасите си. /..“Не познавам живота на Н.. Винаги съм я виждала сама и когато е идвала при мен също е била само тя.. Купих имота през 2007г. Тогава се запознах с Г., защото трябваше да почна ремонт и отидох при нея за да я предупредя и да говоря, че ще се извършват ремонти, както е редно. Тогава се запознах с Н., обменихме телефони и ми каза, че когато има някаква необходимост от съдействие да и се обадя, тъй като майка й е с труден характер и съм го правила. Ходила съм при Н. на работното й място и съм се обаждала по телефона за съдействие. От Н. съм получавала и парите за поддръжката на общите части на входа..“/.

Съгласно показанията на св.И.М.М. син на ищцата, майка му не живее в процесния имот от 1968 г.-1970 г., който бил собственост на баба му и дядо му. В него живеела сестрата на майка му, която след като се омъжила в края на 1991г. отишла да живее при съпруга си в гр.Ш.. Дядо му починал края на 1993г., а баба му починала* години след това в старчески дом. В апартамента останал да живее братовчед му С. М., който живеел в него и понастоящем.

Братовчедка му Н. М. не живеела в процесното жилище след абитуриентския си бал през 1991 г. Тя отишла да живее при приятеля си К.Р., от когото през 1992 г. родила дете- дъщеря и ходела в апартамента на гости с детето.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема като мотивирано. Съгласно заключението допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем. Пазарната стойност на имота, определена по методите на вещна 2 стойност и на средните пазарни продажби е 84 448лв. Стойност на дяловете е както следва: за ищцата И. С. М.*075лв., за ответника Н. И. М.- 56298лв. и за С. И. М.*075лв., съобразно квотите им в съсобствеността.

Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:

Основен принцип при извършване на делбата е всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в закона способи: чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК, посредством теглене на жребие в случай на равни дялове между съделителите и поделяемост на имота –чл.352 от ГПК; или чрез изнасяне на имота на публична продан съгласно чл.348 от ГПК. В настоящия случай до делба е допуснат един недвижим имот, между съсобственици с различни дялове. Процесният имот е неподеляем съобразно изискванията на действащите норми на ЗУТ. Право на възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство, и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, идентична с тази на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ и разясненията в т.8 на ТР №1/19.05.2004 г. по тълк.д.№1/2004 г. на ВКС, ОСГК са приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството. При наличието на т.нар. смесена съсобственост /възникнала в резултат на повече от един юридически факт/ извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо.

Понятието “смесена съсобственост“ се употребява в съдебната практика във връзка с приложението на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ за да се означи съсобствеността, при която някои от съсобствениците са придобили право на собственост върху вещта по наследяване, а останалите - на друго основание.

Когато разпоредителни сделки са извършени между сънаследниците също не е налице смесена съсобственост. / решение №239/06.08.2012 г. по гр.д.№81/2* г. на ВКС, I г.о., решение №86/09.03.2012 г. по гр.д.№*0/2* г. на ВКС, II г.о. /.

В случая съсобствеността между съделителите е възникнала по силата на повече от един юридически факт- прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване, възмездна сделка и завещание между сънаследниците, след откриване на наследството на С. Ц. Б., на Н.Р.Б. и на Г. С. Д. поради което не е налице смесена съсобственост.

Предвид това следва да бъде разгледана претенцията на съделителя Н. И.

М. за възлагане на имота в неин дял.

Съгласно чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

Тази норма е идентична с чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ и затова задължителните разяснения, дадени с ТР №1/19.05.2004 г. по тълк.д.№1/2004 г. на ВКС, ОСГК са приложими и в разглеждания случай /решение №223/12*.2012 г. по гр.д.

№235/ 2012 г. на ВКС, ІІ г.о./.С посоченото тълкувателно решение е 3 разяснено, че основното законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Недвижимият имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл.40 ЗУТ и §5, т.30 ДР на ЗУТ (ДВ, бр.1/2002 г.), както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл.203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. В закона няма дефиниция на посоченото изискване съделителят, поискал възлагането “да е живял в него“ т.е. процесното жилище. Практиката предполага трайно фактическо състояние продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение- за задоволяване на жилищните нужди на съделителя. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че допуснатият до делба апартамент е неподеляем, както и че съделителят Н. М. не притежава друго жилище. По отношение на условието ответника М. да е живяла трайно в имота към момента на откриване на наследството на наследодателите на страните не се събраха достатъчно категорични доказателства за това обстоятелство.

Разпитаните по делото свидетели, чийто показания от една страна прецени поотделно, а на свидетеля И.М. на основание чл.172 от ГПК като заинтересован от изхода на спора, и от друга страна съвкупно с целия доказателствен материал, съдът намира, че те не установяват конкретните периоди като отрязък от време, през които ответницата е пребивавала в процесния апартамент преди и след откриване наследството на Н.Р.Б. и на Г.

С. Д., а и на Д.М.Д., от които да се изведе извода, че трайно е живяла в него, задоволявайки жилищните си нужди. Отделно от това не се доказа по недвусмислен начин и периода като отрязък от време, през който майката на ответниците е живяла в имота през годините от откриване наследството на праводателелите й за да се приеме, че е налице трайно фактическо пребиваване в процесния имот. От разпитаните по делото свидетели безспорно се установи, че към 28*.1993 г.-датата на откриване наследството на С. Ц. Б. и за периода до предявяване на иска за делба в имота живее ответникът С. И. М., който имот служи за задоволяване на жилищните му нужди. С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е налице една от кумулативните предпоставки на чл.349, ал.2 от ГПК, а именно – ответникът Н. М. да е живяла в процесното жилище при откриване наследството, поради което възлагателната й претенция е неоснователна и следва да се бъде отхвърлена.

За ликвидиране на съсобствеността не може да се приложи разпоредбата на чл.353 от ГПК, тъй като при един неподеляем имот не могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. Предвид гореизложеното и тъй като делбата на процесния имот не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК, нито чрез теглене на жребий, съдът приема, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан, при първоначална цена от 84448 лв., а получената от продажбата сума да бъде разпределена между съделителите 4 съобразно делбените им права, а именно: 1/6 идеална част за И. С. М., 4/6 идеални части за Н. И. М. и 1/6 идеална част за С. И. М.. На основание чл.354 от ГПК, всеки от съделителите може да участва в публичната продан.