Решение № 3097 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3097 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110204068 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба на Д. П. П. от хххх, с ЕГН:

********** чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление за налагане на глоба с изх.№ РД – 05 – 0363/13.11.2023г. издадено от Директор на Столичната РЗИ, с което на жалбоподателя е наложено наказА.е глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл.56, ал.1 от Закона за здравето.

В жалбата се съдържат оплаквА.я, свързА. с материално правната и процесуално процесуалноправната незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърде си, че нарушението е било описано твърде общо и бланкетно и е налице нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Също така липсва номер на обжалваното наказателно постановление и време на извършено нарушение, а установената електронна цигара не попада в графата на вещества, чиято употреба е била забранена в закрити пространства. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседА.е жалбоподателят Д. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа и 1 моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите законови последици.

Развива подробни съображения в нейна подкрепа. Претендират се разноски по представен списък

Административно – наказващият орган Директор на Столичната РЗИ, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събрА.те в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 03.08.2023г., преди обяд, в обект хххх, находящ се в хххх, жалбоподателката Д. П. П. била установена от старши инспектор П. И., хххх – служители към СРЗИ, че пуши бездимно тютюнево изделие /IQOS/ в закритата част на обекта. Лицето било само и трите свидетелки непосредствено възприели, че вдишва и издишва емисии от въпросното устройство, от което излизал дим. Действието се развило в общите частни на търговския обект. Възприетото поведение на жалбоподателката от страна на тримата свидетели обусловило съставянето на АУАН. Същият бил връчен лично на лицето и подписан от него с възражението, че ,,не мисли, че вреди на някого“. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от разпитА.те в хода на съдебното производство свидетели, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Видно от показА.ята на разпитА.те актосъставител и свидетели по акта е, че и тримата са били непосредствени очевидци на извършеното изпълненителное деяние в лицето на жалбоподателката Д. П.. Същите са възприели цялостното нейно поведение като в разпитите си са единодушни и категорични, че са видели как лицето извършва действия с включено устройство - електронна цигара, вдишвайки емисии през устата, от която излизал дим. Съдът кредитира изложените твърдения като правдиви и подкрепени и от своеобразното признА.е на жалбоподателката при 2 предявяването и на АУАН, където е посочила, че не мисли че вреди на някого.

От друга страна следва да се отбележи, че изложените от свидетелката хххх, в частта относно липсата на пушене от страна на жалбоподатеката, се явяват неверни. В показА.ята си разпитаното лице признава, че Д. П. е имала в себе си електронна цигара /IQOS/, намирала се е в закрито пространство на търговски обект, но не е пушила. Съдът счита, че твърденията в разпитаната свидетелка следва да бъдат подложени на критичност, поради цялостното им несъответствие с тези на останалите свидетели. На първо място и тримата служители на СРЗИ заявяват, че към момента на проверката, жалбоподателката е била сама и не е имало друго лице. В показА.ята си свидетелката хххх заявява, че е била заедно с Д. П. и е отишла при нея когато вече са и писали АУАН. Свидетелката хххх дори не посочва точния брой на проверяващите лица като в показА.ята си посочва 4, вместо 3 жени. Също така заявява, че се приближила да види как бива написан АУАН, което също не се потвърждава от показА.ята на останалите свидетели. В случая е налице обосновано съмнение дали изобщо свидетелката хххх се е намирала на местоизвършване на нарушението или не възпроизвежда факти, преразказА. и от друго лице. Независимо от това обстоятелство съдът не възприема като достоверни показА.ята на въпросното лице, касаещо изпълнителното деяние.

ПоказА.ята на свидетелите следва да бъдат ценени като правдиви и като подкрепящи се от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентните оргА. и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изисквА.ята на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събрА.те доказателства съдът намира, че административно наказващият орган правилно е санкционирал Д. П. П. за извършено административно нарушение 3 по чл. 56, ал.1 от Закона за здравето.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Деецът е съзнавал, че се намира в затворено пространство и извършва мА.пулация върху електронно средство, за което няма право. Регламентът за условията и реда, при които се допуска тютюнопушене в закрити обществени места и в сградите с обособени работни места, е посочен в специална наредба, приета с ПМС № 264 от 09.11.2010г.

Нормата е императивна и забранява тютюнопушенето в закрити обществени места. В конкретния случай и от данните по делото не се установява жалбоподателката да се е намирала на обособено самостоятелно помещение в търговския обект, където да е имала правото да пуши.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй жалбоподателката е съзнавала, че се намира в закрито помещение, пушила е електронна цигара и при предявяването на АУАН е признала това свое поведение с възражението, че не вреди на никого.

Съдът не споделя оплакването на защитата, че е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на жалбоподателката. Както АУАН, така и обжалваното НП съдържат минимално изискуемите реквизити, обуславящи яснотата на вмененото административно нарушение. Същото е посочено коректно по време, място и начин на извършване, а останалите оплаквА.я за пушене на бездимно тютюнево изделие и неговата обоснованост са въпроси по същество. Липсата на номериране на наказателното постановление също не е от категорията на съществените нарушения, а и с жалбата си наказаното лице е било наясно кой конкретен акт обжалва.

Също така не следва да бъде споделено и оплакването за липсата на съставомерност на изпълнителното деяние откъм обективна страна, тъй като разпоредбата на апр.1, т.4 от ДРЗТТИ изрично посочва, че ,,тютюневи изделия“ са такива, които могат да бъдат консумирА. и са съставени дори и частично от тютюн. В електронните цигари също се съдържа никотин, което фигурира и върху техните опаковки. В този смисъл се явява необосновано твърдението, че не е налице тютюнопушене в закрито пространство. Налице е бездимно тютюнево изделие по смисъла на параграф 4е от ДРЗТТИ.

По отношение на наказА.ето санкциониращата разпоредба на чл. 218, 4 ал.1 от Закона за здравето предвижда за извършване на административни нарушения по чл.56, налагане на наказА.е глоба от 300 до 500 лева. Поради минимално наложеното по размер наказА.е и същото не подлежи на последваща редукция.

При извършване на служебна проверка не бяха констатирА. допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основА.е. Предвид горните съображения обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основА.е чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление за налагане на глоба с изх. № РД – 05 – 0363/13.11.2023г. издадено от Директор на Столичната РЗИ, с което на Д. П. П. от хххх, с ЕГН: ********** е наложено наказА.е глоба в размер на 300 лева за административно нарушение по чл.56, ал.1 от Закона за здравето.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на стрА.те пред Административен съд – гр. София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5