Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 152 от 22.04.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 102/2024
Вид
Решение № 152
Подписан
22.04.2024
В сила
14.06.2024
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 - чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 - чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 - чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 - чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 - чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. ХАСКОВО, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж.М. Д. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500102 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 - 273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – Л. П. П. е останал недоволен от Решение № 702 от 14.11.2023 год., постановено по гр.д. № 1122 / 2023 год. по описа на Районен съд - Хасково, с което е отхвърлен предявеният от него отрицателен установителен иск да се признае за установено по отношение на „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, че не дължи заплащане на договорна лихва по договор за потребителски кредит № *** год., поради нищожност на договорната клауза на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - като противоречаща на добрите нрави и сключена при неспазване на изискванията, предвидени в чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ

–

„МЪНИ

ПЛЮС

МЕНИДЖМЪНТ“ АД – гр.*** – оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Л. П. П. против „Мъни Плюс Мениджмънт АД – гр.*** за признаване за установено, че не дължи заплащане на договорна лихва по сключен с „Мъни Плюс 1

Мениджмънт“ АД, договор за потребителски кредит № *** год., поради това, че клаузата, предвиждаща дължимостта й, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на изискванията, предвидени в чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

С доклада по делото, първоинстанционният съд е определил правната квалификация на иска като тава, съдържаща се в нормата на чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

С постановеното по делото решение – предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е отхвърлил иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника заплащане на договорна лихва по договор за потребителски кредит №*** год., поради това, че клаузата е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Така формулираният диспозитив на обжалваното решение не отговаря на изискванията, позволяващи формирането на сила на присъдено нещо, доколкото не е посочена нито цена на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на договорна /възнаградителна/ лихва, нито на периода, за който се иска признаване на посоченото обстоятелство. Съдът е определил правната квалификация на иска, като такава, съдържа се в нормата на чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск, който е оценяем, при което посочването на цената, отразена само в заглавната част на исковата молба, но не и в петитума, обосновава извод за нередовност на исковата молба, поради отсъствие на изискването, визирано в чл.127, ал.1, т.3 от ГПК. Действително, решението, постановено по нередовна искова молба не подлежи на обезсилване, доколкото в правомощията на въззивния съд като такъв по същество, при констатирана нередовност на исковата молба да я остави без движение, но в случая наличието на основание за обезсилване на решението се свежда до това, че първоинстанционният съд се е произнесъл и по непредявен иск, съгласно чл.270, ал.3, предл.3-то от ГПК, доколкото изложените в исковата молба фактически обстоятелства обосновават извод за субсумирането им под норма на чл.26 от ЗЗД, вр. 143 и чл.146 от ЗЗП. В тази връзка следва да бъде отчетено и това, че отрицателният установителен иск, по който се е произнесъл съда, се явява недопустим, доколкото със същия се цели да се установи съществуването или несъществуването на едно спорно право – ликвидно и изискумо, твърдения за съществуването на каквито признаци на правото не са въведени в исковата молба. Защитата на заявените с исковата молба права може да бъде реализирана с иск за прогласяване нищожността на конкретна договорна клауза /каквато в случая не е посочена/, уважаването на който ще обуслови липсата на интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, предвид възможността същото да бъде предявено с осъдителен иск по чл.55 – чл.59 от ЗЗД.

В случая недължимостта на вземането за

2 договорна /възнаградителна/ лихва е законна последица от уважаването на иск за прогласяване на нищожността на клаузата, обективирана в договора за потребителски кредит.

В тази насока е и представеното при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че на 10.09.2023 год. цялото остатъчно задължение по главница в размер на 8 732.95 лева е погасено предсрочно и след тази дата не са начислявани лихви. В случай, че ищецът претендира недължимост на платената от него възнаградителна лихва, поради нищожност на договорната клауза, която я урежда, то защитата му може да бъде реализирана с предявяването на осъдителен иск по правилата на неоснователното обогатяване, възможността за която изключва наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за недължимост на вземането на възнаградителна лихва.

С оглед на изложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.3-то от ГПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск на основание чл.26 от ЗЗД, чл.143 и чл.146 от ЗЗП.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 702 от 14.11.2023 год., постановено по гр.д. № 1122 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Хасково за ново разглеждане от друг състав.

Решението подлежи на обжалване пред

Върховен касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3