Решение № 236 от 06.03.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Горна Оряховица, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120102108 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. К. П., чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч, срещу „Неткредит“ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК. Иска да се приеме за приемане за установено в отношенията между страните, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1, предвиждаща заплащане на сумата от 1224 лв. – неустойка, при неизпълнение за представяне на обезпечения по т. 3.2.1. от договор за потребителски кредит № 202401310441460005/31.01.2024 г., който е сключен между страните, е нищожна. Твърди,че сключеният между страните договор бил с параметри 1300 лв. главница, 4 % лихвен процент, 49, 94 % ГПР и срок за погасяване 12 месеца, общо дължима сума 1 608 лв. Ищецът намира, че клаузата за неустойка води до недействителност на целия договор, поради противоречието му с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.к. не е посочен действителния ГПР, а представения в него е по-нисък от действителния. Счита, че това представлява заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, непозволяваща на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Намира, че клаузата от договора за заплащане на неустойка цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при 1 забава на длъжника се дължи само лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и неустойка. Ищецът излага подробни доводи за нищожност поради нарушение на изискванията на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП и др. С оглед изложеното иска от съда да признае и прогласи нищожността на договора между страните поради неточно посочения в него ГПР. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Неткредит“ООД, който не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 202401310441460005/31.01.2024 г., както и че в полза на ищеца е предоставен заем в размер на сумата от 1300 лв. Оспорва по основателност твърденията на ищеца, свързани с клаузата за неустойка, намирайки, че правилно му е начислена такава. Излага подробни доводи в тази насока. Посочва, че ищецът е заплатил сумата от 920 лв., като възразява да му е начислявана неустойка. Намира, че при неизпълнение на договора в ГПР не би следвало да се включва задълженията, които се начисляват на потребителя при неизпълнение. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

„Неткредит“ООД е предявило насрещен иск срещу ищцата Г. П. за сумата от 380 лв., частичен иск от пълния размер на непогасените суми по процесния договор в общ размер на 680 лв. - главица и възнаградителна лихва, дължими за периода 01.03.2024 г. до 01.02.2025 г., ведно с лихва за забава, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск Г. П. в писмения си отговор е оспорила насрещния иск по основание, но не и по размер. Претендира разноски по насрещния иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено следното от фактическа страна:

С определението за доклад по чл. 140 ГПК е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че са сключили договор за потребителски кредит № 202401310441460005/31.01.2024 г., както и че ищцата е заплатила на ответното дружество по процесния договор за кредит сумата от 920 лв.

2

По делото се установи, че по силата на договор за паричен заем № 202401310441460005/31.01.2024 г. ответното дружество "Неткредит" ООД е предоставило в заем на ищеца Г. К. П. сумата от 1300 лева. Срокът за погасяване на кредита бил определен до 01.02.2025 г.(за 12 месеца ), при уговорени стандартен годишен лихвен процент – 41,20 % и ГПР – 49,94%, обща сума за погасяване 1608 лв., от която 1300 лв. главница, 308 лв. – лихва, както и неустойка по чл. 6, ал. 1 от договора в размер на 1224 лв. Така общо формираната сума за връщане възлизала на 2832 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № 202401310441460005/31.01.2024 г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 1300 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

3

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е в размер от 49,70 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително в по-голям размер, като се има предвид, че следва да се върне в рамките на дванадесет месеца горница в размер почти колкото заетата сума или 1224 лв., предвид включената неустойка за представяне на обезпечение. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този смисъл съдът констатира, че вземането се основава на нищожен договор за кредит, поради което на основание чл. 23 ЗПК (и съобразно трайната съдебна практика – т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, а така също и Определение № 50116 от 22.02.2023г. по т.д. № 2024/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС и Определение № 50161 от 29.03.2023г. по т.д. № 1070/2022г. по описа на II търг. отделение на ВКС, Определение № 1059 от 24.04.2024г. по т.д. № 1254/2023г. по описа на I търг. отделение на ВКС) на възстановяване подлежи единствено чистата стойност на кредита – т.е. усвоената главница от 1300 лв.

По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

4

По насрещния иск:

Съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Даденото в случая е въз основа на нищожен договор, поради което страната, която е получила пари, дължи връщането им изцяло.

Страните не спорят, а и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е бил сключен на 31.01.2024 г. договор за кредит № 202401310441460005 за сумата от 1300 лв. главница, както и че задължението по договора е било частично погасено от ищеца чрез заплащане на сумата от 920 лв., с която е била погасена част от главницата по договора. Ответникът по насрещния иск дължи сумата от 194,29 евро (левова равностойност от 380), представляваща разликата между размера на отпусната главница и реално заплатеното до момента, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска – 02.10.2025 г. до окончателното плащане на задължението. По изложените по- горе съображения, частичния иск от 194,29 евро до сумата до 347,68 евро (левова равностойност от 680) е неоснователен. Ето защо, съдът намира насрещния иск за основателен до сумата от 194,29 евро, поради което ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати сумата от 194,29 евро – остатъкът от дължимата главница по договора за кредит сключен между страните.

По разноските:

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът по главния иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 57,92 евро и сумата от 357,83 евро – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния иск направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 24,54 евро и сумата от 100 евро юрисконсултско възнаграждение възнаграждение.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

5

ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за паричен заем № 202401310441460005/31.01.2024 г., сключен между "Неткредит" ООД, ЕИК 201253421 и Г. К. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Г.О., ул. ***.

ОСЪЖДА Г. К. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Г.О., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на "Неткредит" ООД, ЕИК 201253421, сумата от 194,29 евро (частично предявена до сумата 347,68 евро), представляваща разликата между размера на отпуснатата главница и реално заплатеното до момента, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба – 02.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА "Неткредит" ООД, ЕИК 201253421 ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Г.О., ул. *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 57,92 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА "Неткредит" ООД, ЕИК 201253421 да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с № 1900017355, сумата 357,83 евро – хонорар за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА Г. К. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Г.О., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Неткредит" ООД, ЕИК 201253421на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 124,54 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса по насрещния иск.