Акт от 09.02.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3 гр. Русе, 09 февруари 2022 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на 31 януари 2022 год. в състав:

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора …….….. като разгледа докладваното от ……… съдията ……… административно дело №708…… по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закон за общинската собственост(ЗОбС), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила жалба от С.Г.Г.

*** срещу заповед №РД-01-3504 от 11.11.2021 г., издадена от кмета на община Русе. Със заповедта е прекратено наемното правоотношение между общината и жалбоподателя, отнасящо се до жилищен имот, частна общинска собственост, находящ се в ***, актуван с АОС №1178/19.02.1997г.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Основания за оспорване, разписани в чл.146, т.3 и 4 от АПК. Твърди се, че адресата на акта отговаря на изискванията за продължаване на наемното правоотношение с община Русе и неправилно АО, в нарушение на Наредба №6 на ОбС Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища, общинска собственост /Наредба №6/ е приел обратното и издал оспорения административен акт. Заповедта не била съобразена със социалните и конституционните права на Г., който нито притежава друго жилище, нито е отчуждавал жилищни имоти, нито е придобивал такива. Противоречала и на чл.8 от Европейската конвенция за правата и свободите на човека. Твърди се още, че неправилно бил изчислен средният доход на С. Г., като е взет предвид единствено дохода за последния месец. Община Русе неприложила разпоредбата на чл.446, ал.2 от ГПК при определяне на изискуемото се възнаграждение за заемане на общинско жилище. Жалбоподателят бил извършил редица подобрения в имота, съставляващи необходими и полезни разноски, които следвало да бъдат заплатени от собственика - Община Русе.

Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Адвокатът на жалбоподателя поддържа така депозирана жалба. Представя в писмен вид бележки за стойността на направените подобрения.

Ответникът по жалбата – кметът на община Русе, чрез процесуалния си представител в писмена защита заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли съда да я отхвърли.

Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи:

Между община Русе, чрез кмета на общината и С.Г.Г., на 08.06.2010г. е сключен договор за отдаване под наем на жилищен имот под №3369, на основание Заповед №РД-01/1845 от 01.06.2010г. Договорът касае следния жилищен имот, частна общинска собственост, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Дружба 3“, - ап.4, в блок 41, вх. 1, ет.1, актуван с АОС №1178/19.02.1997г.(л.22). Срокът на договора е 5 години.

С анекс към договора, сключен на 12.08.2020г., страните по него – община Русе и С.Г.Г. се споразумеели, че договорът се сключва за срок до пренастаняването на Г. в жилище, отговарящо на нормите за жилищно настаняване, но за не повече от 1 година от датата на връчване на настанителната заповед.

С настанителна заповед №РД-01-2105 от 12.08.2020г. (л.26), издадена от кмета на община Русе, С.Г.Г. бил настанен в описания и по-горе жилищен имот частна общинска собственост, находящ се в ***, актуван с АОС №1178/19.02.1997г. Заповедта била издадена на основание решение на Комисията за картотекиране и настаняване на нуждаещи се граждани в общински жилища, прието с протокол №8/24.07.2020г., т.I, под №3.80. Срокът, за който е настанен С. Г. е определен на една година.

На 16.08.2021г. С. Г. подава заявление с вх. №H-726 за продължаване срока на наемното правоотношение за общинското жилище. Приложил декларация и писмени документи, доказващи изпълнение на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба №6 на ОбС Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища, общинска собственост, а именно - че не притежава и не е отчуждавал жилищни и вилни имоти и идеални части от такива имоти. Декларирал среден месечен брутен доход от трудови възнаграждения в размер на 1 105.70 лева, към което приложил (л.27 и сл.) и удостоверение от работодател – „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД за размера на получените през последните 12 месеца доходи. Към документите виждаме и приложено заявление до кмета на общината с искане за картотекиране в процесното общинско жилище и издаване на настанителна заповед.

Комисията по чл.6 от Наредба №6 на ОбС Русе е помощен орган, който има съответните правомощия, разписани в чл.6 от Наредбата : да разглежда подадените заявления и декларации за установяване на жилищна нужда в двумесечен срок от постъпването им, и да взема решение дали гражданите да бъдат картотекирани или да им бъде отказано картотекиране; определя степента на жилищна нужда на отделните семейства/домакинства по групи съгласно чл. 4, ал. 1 от настоящата наредба; прави предложение до Кмета на общината за настаняване на нуждаещите се граждани и техните семейства/домакинства, съобразно наличния свободен жилищен фонд; разглежда подадени заявления и декларации на граждани, настанени в жилищен имот по реда на тази наредба, за удължаване срока на настаняване.

На заседание на Комисията, проведено на 27.09.2021г., било решено (л.34), че С.Г.Г. не отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, приета от ОбС-Русе относно размера на средния месечен брутен доход на член от семейството/ домакинството през последните дванадесет месеца, като максимума, разписан в тази разпоредба е 910 лева /една минимална работна заплата, умножена по коефициент 1.4/. От приложеното удостоверение от работодател – „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД за размера на получените през последните 12 месеца доходи от С. Г. било видно, че средният му месечен брутен доход от трудови възнаграждения е в размер на 1 105.70 лева.

С такива мотиви, Комисията предложила да не се продължава срока на наемното правоотношение между община Русе и домакинството на С.Г.Г..

До С.Г.Г. било адресирано писмо (л.33), с което е уведомен за решението на Комисията и че започва производство по прекратяване на наемните правоотношения между общината и С.Г.Г.. Даден му е срок да предостави становище по започналата процедура.

На 22.10.2021г., в община Русе е входирано становище от С.Г.Г., с което заявява, че възразява срещу така взетото решение. Счита, че е взет предвид размера на получения от него брутен доход, а не са съобразени законовите удръжки, които излизали в общ размер на 307. 72 лева. Цитира и нормата на чл.446, ал.2 от ГПК. Иска преразглеждане на неговия случай.

Независимо от даденото становище, на 11.11.2021 г. кметът на община Русе издал оспорената пред АС Русе заповед №РД-01-3504. Със заповедта е прекратено наемното правоотношение между общината и домакинството на жалбоподателя С.Г.Г. относно жилищен имот, частна общинска собственост, находящ се в ***, актуван с АОС №1178/19.02.1997г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав стигна до следните правни изводи:

Заповед №РД-01-3504 от 11.11.2021 г. на кмета на Община Русе е издадена от компетентен орган и при спазване на предвидената от закона форма съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6 на ОбС – Русе.

Преценката за законосъобразност на обжалваната заповед, издадена на основание чл. 46 ЗОбС, се прави с оглед изложените в нея фактически и правни основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗОбС, във вр. чл. 31, ал.2 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, приета от ОбС-Русе, наемното правоотношение се прекратява със заповед на кмета на Общината.

В случая заповедта е издадена от компетентния по материя и териториален обхват орган. Жалбоподателят като адресат на акта е уведомен за производството, като е осигурена възможността да сочи и представи доказателства и прави възражения, съгласно чл. 26 от АПК. Спазена е разпоредбата на чл. 59 АПК по отношение формата и съдържание на акта.

Оспореният акт е издаден при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Заповедта е мотивирана със следните две фактически основания - изтичане на срока на наемния договор и отпадане на условията по чл. 3 за настаняване на наемателя в общинското жилище.

Посочени са и съответните правни основания - чл. 46, ал.1, т.6 и т.7, ал.2 от ЗОбС и кореспондиращата й разпоредба чл. 31, ал.1, т.5 и т.6 от Наредба № 6 на ОбС-Русе, вр. с чл.3, ал.1, т.6 от същата Наредба.

По отношение на основанието, свързано с изтичане на срока на сключения договор между Г. ***:

Изразът „може“ в текста на чл.46, ал.4 от ЗОС не предполага вземане на решение за прекратяване на наемното правоотношение от органа по настаняването в условията на оперативна самостоятелност (вж. решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2016 г., III о.). Този израз обозначава предвидената в закона възможност за продължаване на наемното правоотношение, а не дискреционното право на органа да вземе решение дали да го продължи или не.

Смисълът на разпоредбата е да уреди кога наемното правоотношение следва да бъде продължено, а именно ако наемателят отговаря на условията за настаняване в общинско жилище. Следователно, във всички случаи при изтичане на срока на наемния договор и подадено заявление преди изтичането му, органът по настаняването трябва да изследва дали са налице условията за продължаване на наемното правоотношение, която проверка той извършва в условията на обвързана компетентност – ако наемателят и членовете на неговото семейство/домакинство продължават да отговарят на условията за настаняване на общинско жилище и е подадено заявление за това в срок, то органът по настаняването е длъжен да продължи срока на наемното правоотношение.

В съдържащите се в административната преписка и приобщени към делото писмени доказателства, включително и тези, представени от жалбоподателя по несъмнен начин се установяват фактическите констатации за получаван от Г. доход-среден месечен брутен доход в размер на 1 105.70 лева, който надвишава максимума, разписан в чл.3, ал.1, т.6 от Наредбата – 910 лева /една минимална работна заплата, умножена по коефициент 1.4/. С ПМС №

331/26.11.2020 г., считано от 01.01.2021 г. и понастоящем, минималната работна заплата за страната е определена в размер на 650 лева.

В хода на съдебното производство тези факти и обстоятелства не са опровергани, като те не се и оспорват от страна на жалбоподателя, а се навеждат други доводи, които съдът ще разгледа по-долу.

Безспорно Г. не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 и по тази причина разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС, допускаща продължаване на срока на настаняването в общинско жилище, е неприложима.

Неизпълнението на кое да е от условията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6 съставлява самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, респ. в случая на чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6, според които разпоредби наемното правоотношение се прекратява поради отпадане на условията (по чл. 3 от Наредбата) за настаняване на наемателя в общинско жилище. Това именно е и второто основание, на което е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателя.